Решение № 88 от 01.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900399 по описа за 2022 година

Осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от М. Д. Ш. с ЕГН ********** и М. Н. Ш., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, представлявани от адв. Д.

В. К., против ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 и адрес на управление: гр.

София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87.

Tвърди се, че на *** г., около *** часа, на *** , при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен № ***, М. И. А. с ЕГН ***, нарушавайки правилата за движение по пътищата, като допуснал да навлезе от дясна (северна) в лява (южна) лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно и когато там насрещно се е движел управляваният от М. Ш. лек автомобил с марка „Грейт Уол“ и регистрационен № ***, причинил ПТП, от което за ищците настъпили вреди.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с дата *** г. Образувано било и досъдебно производство, след приключването на което на виновния водач М. И. А. е повдигнато обвинение и същият, с влязла в сила на 13.02.2021 г. Присъда № 260009/28.01.2021 г., постановена по НОХД № 2123/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признат за виновен за това, че на *** г. при описаното ПТП, нарушавайки правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 6, ал. 1, т. 1; чл. 16, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал.

1 от ЗДвП, както и в чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, е причинил по непредпазливост смърт на М. А. А. и Н. И. А. и средна телесна повреда на ищеца М. Д. Ш., изразяваща се в счупване на челюст, поради което му е 1 наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е отложено за срок от пет години.

Непосредствено след инцидента М. Ш. бил приет по спешност в Първа клиника по хирургия в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където след извършване на необходимите изследвания били установени телесни увреждания, изразяващи се в контузии на главата, гръдния кош, корема, крайниците, закрито счупване на костите на скулите и горната челюст (дясна ябълчна кост), както и порезни рани на лява ръка. Няколко месеца по – късно, в периода от *** до ***, ищецът бил приет отново в същото болнично заведение в Клиника по нервни болести, където твърди, че били установени и миотонични увреждания, състоящи се в схващане, изтръпване и болки в ръцете, подбедриците и ходилата, периодично схващане и сковаване на мускулите на долните крайници и дланите на пръстите на ръцете при извършване на работа и по – рядко в покой с продължителност от около 5 мин., с честота 3 – 4 пъти седмично, и изтръпване в долните крайници по време на тези пристъпи. Настъпилите травми причинили на ищеца сериозен дискомфорт с оглед на обстоятелството, че била затруднена възможността му за свободно дъвчене и пълноценно хранене. Инцидентът се отразил изключително негативно и върху психиката му. Често си спомнял за него и отново преживявал травмиращата ситуация. Станал тревожен, трудно се хранел и трудно заспивал. Към настоящия момент споменът за това събитие навява у него чувство на страх и ужас.

Наред с описаните физически и емоционални страдания, инцидентът причинил имуществени вреди в патримониума на двамата ищци, тъй като се стигнало до тотално унищожаване на притежавания от тях семеен автомобил с марка „Грейт Уол“ и регистрационен № ***, чиято стойност се твърди да е възлизала на 10 000 лв.

Твърди се, че към датата на ПТП увреждащият автомобил с марка „Фолксваген Голф“ и регистрационен № *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/117003371883, сключена с ответника. Поради това и на основание чл. 380 от КЗ ищецът М. Ш. предявил с молба с вх. № ОК – 706195/02.11.2021 г. пред дружеството претенция за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, въз основа на която била образувана щета № 2110032585. Видно от представените към исковата молба доказателства между страните последвала кореспонденция по повод допълнително изискани от молителя писмени доказателства. Въпреки представянето на такива с молба с вх. № ОК– 764961/29.11.2021 г. към настоящия момент претенцията не била удовлетворена.

Това пораждало правния интерес от предявяване на настоящия иск, с който се моли ЗД „Бул Инс“ АД да бъде осъдено да заплати в полза на пострадалия М. Д. Ш. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за 2 претърпените от него неимуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП, както и сумата от 10 000 лв. в полза на двамата ищци за понесени от тях имуществени вреди поради тоталното унищожаване на притежавания от тях автомобил с марка „Грейт Уол“ и регистрационен № ***, участвал в произшествието, ведно със законна лихва върху всяка една от двете суми, считано от датата на инцидента - *** г. до окончателното им изплащане.

В законовия срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди при спазване на чл. 52 от ЗЗД не следва да е повече от около 10 000 лв., която сума би била адекватна, ако искът се докаже по основание. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца М. Ш., като излага, че при настъпване на инцидента последният е бил без поставен предпазен колан, както и че управляваният от него автомобил се е движил със скорост над разрешената за пътния участък, което е допринесло за силата на удара между двете МПС и от там за силата на въздействието на инерционните сили върху ищеца като участник в ПТП.

Оспорва размера на заявената претенция за имуществени вреди, като твърди, че същата е прекомерно завишена. В тази връзка излага, че релевантен фактор при определянето на размера е застрахователната стойност на увредения автомобил, която видно от представения към исковата молба договор за прехвърляне на право на собственост към 02.03.2017 г. е била в размер на 1 000 лв. Излага още, че от тази дата до датата на инцидента въпросният автомобил е овехтял и се е обезценил. Поради това заявява, че при уважаване на тази претенция в пълен размер би се стигнало до неоснователно обогатяване в полза на двамата ищци.

Счита претенцията за лихва с начален момент от датата на ПТП за неоснователна и твърди, че същата не е съобразена с разпоредбите на чл. 497 и чл. 496 от КЗ. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение. С молба с вх. № 22481/29.08.2022 г., приложена по делото на л. 45, претендира разноски, като представя списък на същите по чл. 80 от ГПК.

В допълнителна искова молба ищците поддържат предявените искове и оспорват направените от ответника възражения.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на подадената от ищеца допълнителна искова молба.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и 3 застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

В случая не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието – обстоятелство, което се установява и събрания по делото доказателствен материал.

За безспорни са признати и обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото по образуваното по случая НОХД.

Следователно претенцията е безспорно доказана по основание.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на първия ищец в резултат на допуснати нарушения на ЗДП средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – деяние, признато за престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. „в“, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 4 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.

Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведеното от ответника възражение за съпричиняване, от значение 4 за размера на дължимото от него обезщетение.

Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни увреждания по делото е изслушано заключение на КСМАТЕ и свидетелски показания.

Неоспорените изводи на съдебния медик, които съдът възприема като компетентно и обективно формирани, са в следния смисъл:

В резултат на произшествието на ищеца са причинени контузии на главата, гръдния кош, корема, крайниците, счупване на дясната ябълчна кост с разместване, порезни рани на лява ръка. Счупването на дясната ябълчна кост с разместване, наложило оперативното й възстановяване, предвид анатомичното й разположение - че е функционално свързана с горната челюст и в нея лагерува ставата на долната челюст, е причинило счупване на челюст, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето. Контузиите на главата, гръдния кош, корема, крайниците и порезните рани на лява ръка са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. На ищеца са били причинени 8 порезни рани по лявата ръка и счупване на дясната ябълчна кост. Описаните травматични увреждания са причинени по директен механизъм от удар със или върху твърд тъп предмет, както и от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, като е налице пряка причинно-следствена връзка между тях и инцидента. Непосредствено след произшествието, пострадалият е приет в хирургическо отделение в периода *** год. до ***год., където е било извършено изследвания и наблюдение. След това на *** год. е приет в ЛЧХ на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където на *** год. е била извършена операция с цел наместване на счупената дясна ябълчна кост.

След това е издаден болничен за 25 дни. По време на пролежаването в болничните заведения, както и след това усложнения в оздравителния процес не са описани. Оздравителният процес е продължил 2-3 месеца, при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения, за каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците на делото.