Решение № 60 от 13.05.2022, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Чирпан, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20225540100006 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, чл. 430 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск по чл. 430 от ТЗ.

В исковата молба (ИМ), предявена от „Банка ДСК“ АД /Банката/, ЕИК 121830615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Д.Н.Н. - И. и Д.Д.М., двете - изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Б.

П. против Д. К. М., ЕГН **********, адрес: с. К.М., общ. Братя Даскалови, се твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 24.06.2016 г. „Банка ДСК“ АД е предоставила на Д. К.

М., кредит в размер на 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/, при условия, подробно уговорени в договора за кредит. „Банка ДСК“ АД изпълнила задълженията си по договора за кредит, като предоставила на кредитополучателя сумата от 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/. Кредитът е бил усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя Д. К. М. на 27.06.2016 година, съгласно извлечение от сметка, приложено към настоящата искова молба.

По силата на чл. 2 от договора страните постигнали съгласие, срокът за издължаване на кредита да е 88 месеца (осемдесет и осем месеца), считано от датата на неговото усвояване.

Съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора, отпуснатата сума по кредита се усвоявала еднократно по разплащателна сметка, открита в „Банка ДСК“ АД /посочена в договора/ с титуляр Д. К. М.. В чл.

5 от Договора било посочено, че кредитът се погасявал, чрез разплащателна сметка, открита в „Банка ДСК" АД /посочена в договора/ с титуляр Кредитополучателя с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план (Приложение № 1), в който дължимите суми били описани подробно по падеж и компоненти. Приложения погасителен план бил подписан от кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл. 7 от договора, падежната дата за издължаване на месечните вноски била 28-о число на месеца.

1

Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 7,35 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR - 0,594 %, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,756 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж, подробно описани в Приложение № 2 към Договора (по-нататък наричани Условията). При нарушаване на Условията кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Съгласно чл. 8 от Договора за кредит, максималният размер, до който можел да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, бил променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния Sofibor към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 12,856 °/о. Лихвеният процент се променял с промяната на 6месечен SOFIBOR /ЕURIВОR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приемала за стойност 0 %, а крайният лихвен процент не можел да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка, съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията. Годишният процент на разходите по кредита бил 8,95 % и можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Съгласно чл. 14 от договора за кредит, страните се съгласили, че неразделна част от договора били „Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица“ (Общите условия) и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилагала по извършвани услуги на клиента /Приложение №3/, които кредитополучателят бил получил и приел с подписване договора. Съгласно чл. 12 от Договора, с подписването му кредитополучателят заявявал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация, както и Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. По вземането било налице нередовно плащане на задължението, поради което „Банка ДСК“ АД предприела необходимите действия за събиране на кредита по съдебен ред, като на задълженото лице - кредитополучателят Д.М. била изпратена покана-уведомление, изх. № 0040-20-01094/16.02.2021 г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, връчена редовно, на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК. От представеното извлечение от счетоводни книги било видно, че задължението е станало предсрочно изискуемо на 01.04.2021 г. и била предприета съдебна процедура спрямо длъжника от страна на Банката на 14.04.2021 г. Видно от представеното Извлечение от счетоводните книги от 14.04.2021 г., към посочената дата не били погасени 12 броя погасителни вноски с падежи и размер, както следва:

28.04.2020 г. – 198.77 лв.; 28.05.2020 г. до 28.01.2021 г. вкл. – по 202.09 лв.; 28.02.2021 г. и 28.03.2021 г. – по 203.26 лв. Общият размер на дължимата сума била 8 274,68 лева. От тях: дължима главница в размер на 7523,61 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 514,97 лева, обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 88,93 лева, законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г. в размер на 27,17 лева, и дължими разходи за изискуем кредит, съгласно Тарифата на Банката в размер на 120,00 лева. Уточнява се, че за периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г. (периода на извънредното положение) обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) не била начислявана.

Според чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато 2 кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

В съответствие с цитираната разпоредба, а също и с разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, „Банка ДСК“ АД подала срещу длъжника Д.М. - Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК пред РС - Чирпан, с което претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит суми. Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 20215540100327/2021 г. по описа на Районен съд Чирпан, II гр. състав. Въз основа на това заявление Районен съд - Чирпан издал Заповед № 25 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.04.2021 г. и Изпълнителен лист № 7 от дата 23.04.2021 г., с който било разпоредено длъжникът да заплати сумата в размер на 7523,61 лева - главница, дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 514,97 лева, обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 88,93 лева, законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г. в размер на 27,17 лева, и дължими разходи за изискуем кредит, съгласно Тарифата на Банката в размер на 120,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 165,49 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист „Банка ДСК“ АД образувала изпълнително дело 2384/2021 г. по описа на Гергана И., рег. № 765 на КЧСИ, с район на действие ОС - Стара Загора. Съдебните действия срещу длъжника били предприети при спазване на всички законови изисквания и установената, задължителна съдебна практика. Съобразявайки горното и предвид полученото на 10.08.2021 г. съобщение за постъпило писмено възражение от ответника Д. К. М., срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за ищцовата страна възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок срещу ответника.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че към 14.04.2021 г. - датата на изпращане на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в Районен съд - Чирпан, ответникът Д. К. М. дължи на „Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616, следните суми: 7523,61 лева - главница, дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 514,97 лева, обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 88,93 лева, законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г. в размер на 27,17 лева, и дължими разходи за изискуем кредит, съгласно Тарифата на Банката в размер на 120,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й погасяване;

При условия на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли исковете по т. 1, молят ответникът Д. К. М. да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, следните суми: главница в размер на 7523,61 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 514,97 лева, обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 88,93 лева, законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г. в размер на 27,17 лева, и дължими разходи за изискуем кредит, съгласно Тарифата на Банката в размер на 120,00 3 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й погасяване. Молят да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 1, във връзка с ал. 8 от ГПК в размера съгласно Наредба за заплащането на правната помощ, като посочват банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдената сума.

С Протоколно определение № 116 от 19.04.2022 г. е допуснато изменение на иска, а именно: да бъде осъден ответника Д. К. М. да заплати на Банка ДСК АД следните суми: 7 523,61 лева (седем хиляди петстотин двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки)– главница, 736,76 лева (седемстотин тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки)– до-говорна лихва за периода от 28.04.2020 г. до 06.09.2021 г., 186,88 лева (сто осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки)– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 06.09.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. С.Н. от АК – Пловдив, с който взема становище, че предявените установителни искове са неоснователни и недоказани, за което излага подробни правни съображения. Навежда, че искът за главница е неоснователен, поради обстоятелството, че ищцовата банка е увеличавала неправомерно въз основа на нищожни договорни уговорки дължимите лихви и такси, с което е довела кредитополучателя до невъзможност да обслужва кредита си. Ако съдът не приеме изцяло неоснователност на обективно съединените искове, релевира възражение, че исковете за договорна лихва и за наказателна лихва върху просрочена главница са неоснователни в заявения размер поради незаконосъобразното едностранно изменение на договорените условия по сключения договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 от Закона за защита на потребителите и на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД клаузи в договора за кредит, поради неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД, поради липсата на договорна връзка относно методиката за формиране на лихвата, както и поради прекомерния характер по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД на неустоечната лихва за просрочие, чието определяне противоречи и на изискванията на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и на преюдициално заключение по дело № С 415/11 на Съда на ЕС, тълкуващо Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в ЗЗП, за което излага подробни правни съображения. Твърди, че са нищожни като неравноправни уговорките, постигнати в чл. 8 и чл. 9 от Договор за кредит за текущо потребление от 24.06.2016 г. за което излага подробни правни съображения. Релевира твърдение, че ищцовата банка е нарушила и изискванията на чл. чл. 143, т. 18 във връзка с 147, ал.