Решение № 557 от 18.02.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 557 18.02.2020 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 491 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П.В.М. с ЕГН ********** и М.В.В. с ЕГН ********** в лично качество и като законни представители на ***** ***** А.М.В. с ЕГН **********, чрез пълномощника им - адв. С. И. против „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1, представлявано от Я. В. Г. и Х. Т.

Т., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на

23.07.2018 г. П. М. и 7-годишният й *** А., пропътували разстояние от близо 300 км. между М.-Г. и Ф.-Г., за да се явят на летище Ф., където детето трябвало да се присъедини като пътник към редовен полет на „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, от Ф.-Г. до С.-Б. под № *****, с обявен час на излитане 12,30 часа. След като пристигнали на летището П.М. поверила грижите за ***а си на служителите на летището за времето от 11,30 ч. до 12,30 ч., тъй като не й било позволено да го придружи до транспортна проверка. Около 13,00 ч. **** местно време, ищцата проверила на уебсайта на летището и разбрала, че самолетът вече е в полет и се намира над територията на Р. А.. Ето защо същата се придвижила до удобна за нея железопътна гара и закупила билет за влак от Ф. до М., за да пропътува обратния път до населеното място, в което живее. По разписание самолетът следвало да пристигне в С. в 15,45 часа българско време. Ангажирана да посрещне детето на летището била сестрата на П. – М. М.. Последната се явила на летището 15 минути преди очакваното пристигане на полет № *****. При влизането си, забелязала, че въпросният полет е обозначен като „закъсняващ“, без да е посочена конкретна причина за това. М. М. изчакала до 16,30 часа българско време, след което направила справка за полета на уебсайта на ответното дружество, от където установила, че въпросният полет е отменен поради технически проблем на самолета. Твърди се, че за горепосочения интервал от време нито майката, нито лелята били потърсени, за да бъдат снабдени с актуална информация относно местоположението и временното състояние на детето. М. М. позвънила на сестра си, която почти била стигнала до крайната си спирка по обратния път към М., да я уведоми за създалата се ситуация. Неспокойство обхванало ищцата, когато разбрала, че не е ясно къде се намира детето й в онзи момент. Междувременно успяла да се свърже с представител на ответното дружество във Ф., но се оказало, че същият не работи за дружеството и няма достъп до каквато и да било информация за отменения полет или за детето. Ищцата и сестра й били оставени с часове дезинформирани и в неяснота от служителите на въздушния превозвач – ответник. Едва към 18,00 часа местно българско време, М. М. получила входящо телефонно обаждане. С нея се свързала стюардеса, намираща се на летище Ф., като впоследствие се оказва, че не е служител на ответника. На практика разговорът е проведен с детето, защото незабавно след като М. отговаря на обаждането, слушалката е предадена на А., като лелята от него разбира, че самолетът изобщо не е излетял и няма да излети, съответно че някой трябва незабавно да вземе детето от летището във Ф., защото свършвало работното време на стюардесата и тя не можела да стои и да чака.

Лелята направила опит да разговаря директно със стюардесата, която обаче категорично отказала. М. М. успяла единствено да успокои детето, което звучало доста разтревожено и определено съжалявало, че нямало да успее да пристигне в Б., където е следвало да участва в организирана почивка в комплекс П., придружен от своите баба и дядо. След като успокоила детето, М. се свързала с М. В. като му изпратила телефонния номер, от който е получила обаждането и моли бащата лично да направи опит да се свърже с въпросната стюардеса, за да получи повече информация, респ. да се увери, че правилно е предадено съобщението за местонахождението на А., респ. за необходимостта същия да остане повече от час на летището. Невъзможно било за ищците да изминат 300 км в рамките на 60 минути, както и за лелята на детето да стигне за същото време от С. до Ф..

Неясно било при кого ще остане детето, докато някой от тях успее да се придвижи до летището. Родителите ангажирали приятелката си К. Т., да вземе от летището детето, като междувременно същите незабавно отпътували към Ф. с ползвания от тях служебен автомобил и около 19,30 ч. **** местно време пристигнали в града, откъдето си прибрали детето. При обсъждане на ситуацията с детето, ищците разбрали, че А. и още 7 деца, пътуващи без придружител, били оставени за два часа сами и без надзор в самолета, докато всички останали пътници били свалени.

По-късно в телефонен разговор с представител на ответното дружество, П. М. била уведомена, че детето й няма да може да излети за Б. по-рано от 25.07.2018 г., а именно цели два дни след отменения полет. Създаден бил изключителен дискомфорт за ищците от физическа и финансова гледна точка, изразяващ се в изминати 1200 км от П. М. в един ден, пропътувани 600 км от бащата на А. в един ден, взетия от майката допълнителен отпуск поради необходимостта да придружи детето си още веднъж до летището до Ф. за полета на 25.07.2018 г. В 13,55 ч. ***** време ищцата П. отново предала ***а си на служителите на летище Ф.. Обезпокоена от случилото се преди два дни, П. останала на летището до 16,00 часа ***** време. Ищцата ангажирала сестра си още веднъж да се придвижи до летище С. за да посрещне А., а тя от своя страна, помолила съпруга си да го направи. Двете били информирани, че самолетът се очаква да пристигне в 17,10 часа местно българско време. В 17,08 ч. българско време на електронното табло на летището отново било съобщено, че полетът закъснява и ще достигне крайната си цел в 18,22 часа българско време, което предизвикало нов страх и безпокойство у родителите и близките на А., които и този път били принудени да държат постоянна връзка по телефона. Отново не била посочена причината за закъснението. За щастие ситуацията се развила благополучно и А. бил предаден на съпруга на М. М. невредим.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците П. В. М. и М. В. В., следните суми: сумата от 409, 40 лева, представляваща направени от същите непредвидени неотложни разходи във връзка с отменения полет, а именно: сумата от 268, 53 лева /равняваща се на

137, 30 евро според фиксирания курс на БНБ/, представляваща заплатена от ищците сума за билети за влак за дата 25.07.2018 г.; сумата от 90, 87 лева /равняваща се на

46, 46 евро според фиксирания курс на БНБ/, представляваща заплатена от ищците сума за автомобилно гориво на 23.07.2018 г., за да могат последните да изминат разстоянието от М. до Ф. на същата дата; сумата от 50 лева, представляваща заплатена от ищците сума на посрещача на детето на 23.07.2018 г., както и сумата от 1 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищците болки и страдания за времето от узнаването за наличието на технически проблем със самолета до получаване на обаждане от стюардесата във Ф., както и преживяното допълнително неудобство и притеснение, свързани с необходимостта да бъде организирано вземането на детето от летището и обратното прибиране до местодомуването, което е следвало да се случи в рамките на един час предвид обстоятелството, че такова условие е поставено от стюардесата, както и с оглед факта, че родителите са се намирали на 300 км от въпросното летище и не са разполагали с физическата възможност да изминат такова разстояние да 60 минути, ведно със законната лихва върху главниците, от датата на предявяване на исковата молба – 11.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане на направените разноски, за които е представен списък.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че предявените претенции са неоснователни и недоказани. Само по себе си обезщетението по Регламент 261/2004 г. е обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на време и неудобство. Същото има компенсаторен за пътниците ефект и е във фиксиран размер определен от европейския законодател, като обезщетението по регламента в размер на 250 евро е заплатено в хода на процеса на 21.02.2019 г. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети заверен превод на електронен билет за самолетен превоз, разписка –декларация от М. М. за получена сума за пътни разходи, заверен превод на квитанция за заплатено гориво, заверен превод на електронен билет за самолетен превоз от 25.07.2018г., превод на електронен билет за пътуване с влак- 2 броя, заверен препис на електронно писмо относно анулиране на полет, покана за доброволно изпълнение от ищцата В. до ответното дружество, ведно с копие на товарителница за изпращането й, фактура за платен превод, ведно с разписка-декларация и удостоверение за раждане.

Изложената в исковата молба фактическа обстановка не се оспорва от ответното дружество, което на практика твърди единствено, че със заплащането в хода на процеса на обезщетение в размер на 250 евро, дължимо по Регламент 261/2004г. е обезвъзмездило изцяло претърпените от ищците неимуществени вреди и компенсирало направените от тях разходи, поради което счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

За установяване на фактическите си твърдения, ищците са ангажирали гласни доказателства посредством показанията на св. М. М. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 16.01.2020г.

От показанията на св. М. се установява, че е сестра на ищцата П. М.. Спомня си добре за пътуването на нейния ***** А. от Г. до Б. през лятото на 2018 г., защото била посочена от сестра си, като посрещач на детето, тъй като при авиокомпаниите, закупувайки билет на малолетно лице, задължително трябвало да се посочи пълнолетен в съответната държава на пристигането, на който да бъде предадено детето. Детето пътувало от Ф. за С.. Семейството на сестра й от петнадесет години живеело в Г., в град М., който се намирал на 300 километра от Ф.. Във въпросния ден на излитането, детето и майката пътували с влак от М. до Ф.. Някъде по обяд наше време, ищцата го предала на стюардесата и се обадила на св., че процедурата е задействана и трябва да тръгва от П. към летището в С. за посрещане на детето. Преди това изчакала докато не види на сайта на летището, че самолетът е излетял. Св. пристигнала в С. половин час преди пристигане на самолета. На таблото било изписано, че полетът закъснява. Изчакала половин час, но нямало промяна на надписа и решила да потърси някаква информация. Отправила се към Информацията на летището, но там й казали, че за този полет не могат да дадат конкретна информация и я препратили към представителя на превозвача - *** ****. Отишла на гишето на последните, където й обяснили, че от известно време не поддържат договорни отношения с „БЪЛГАРИЯ ЕР“ и не могат конкретно информация да предоставят, но обещала да провери дали неин колега знае нещо за полета. Докато служителката провеждала разговор с колегата си, св. проверила на сайта на компанията и прочела червен надпис с триъгълник „внимание”, полет с посочен номер /който не може да възпроизведе/ не се е провел по технически причини. При тази информация, св. се разтреперила и веднага си помислила най-лошото. Върнала се при жената на гишето и тя казала, че се е свързала с човека, но той от година не работил там и нямал информация.