Решение № 504 от 19.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Велико Търново, 17.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Явор Данаилов при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500327 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на "Й.Б"ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., район „М.”, ж.к. „М.”, ..., ЕИК: .... против Решение № 260000/05.01.2022г., постановено по гр.д. № 1035 по описа за 2020 година на Районен съд Г.

Оряховица, в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от „Т.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. М..., против Л. К. Ж., ЕГН:

**********, гр. Г. О., ул. „Н. К.“, № ... иск за признаване за установено, че Л. К. Ж. дължи на „Т.” ЕАД сума в размер на 328.92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по фактура № 7276385007/05.08.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд в тази част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението било постановено при неправилно възприета от ГОРС фактическа обстановка.

Другата страна Л. К. Ж., ЕГН: **********, гр. Г. Оряховица оспорва жалбата. Чрез назначения му от ГОРС особен представител е депозирал и 1 насрещна въззивна жалба против горепосоченото съдебно решение в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ за установено по отношение на него, че дължи на „Т. ..." ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в град С., район „М.", ... сума в размер от 123,99лв. – претендирана такса по абонаментен план Тотал за периода от 03.04.18г. до 04.08.18г. за ползвани мобилни услуги.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите в настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

По жалбата на "Й.Б"ЕАД, град С.

Първоинстанционият съд е намерил исковите претенции за заплащане на неустойка за неоснователни и недоказани, поради което ги е изцяло отхвърлил.

Въззивният съд намира тези изводи на първоинстанционния съд за правилни по следните съображения:

Съгласно теорията и съдебната практика, по своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл въззивният съд съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на 2 което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави /респективно поради липса на съгласие по отношение на клаузата за неустойка – липса на индивидуално уговорена клауза между страните/ следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на купувача към кредитора, за заплащане на доставката главното задължение по договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение, но също и за обезщетяване при неизпълнение.

В настоящия случай неустойката не изпълнява напълно присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, същата следва да се отхвърли.

По жалбата на Л. К. Ж., че не дължи сума в размер от 123,99лв. – претендирана такса по абонаментен план Тотал за периода от 03.04.18г. до 04.08.18г. за ползвани мобилни услуги.

3

Тази жалба също е неоснователна.

По делото са представени Договор за мобилни услуги от дата 03.08.2018 г., ведно с приложенията към него;Договор за лизинг от същата дата, както и Фактури за предоставени мобилни услуги. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***, а съгласно Договора за лизинг му е предоставен мобилен SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black. Общата цена на лизинговата вещ е 312.67 лв. с вкл. ДДС. За ползването и лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална вноска в размер на 145.00 лв. с вкл. ДДС, и двадесет и три лизингови вноски в размер на 7.29 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните вноски за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги, чрез номера.Съгласно изготвено заключение на СИЕ процесиите фактури с № 7271057192/05.04.2018г., фактура № 7272349394/05.05.2018г., фактура N 7273593665/05.06.2018г. и фактура № 7276385007/05.08.2018г. са осчетоводени при ищеца "Т." ЕАД, гр.

С..Във връзка с гореизложеното неизплатеното задължение на ответника към ищеца Т. ЕАД е в размер от 630.93 лв. Услуги потребени чрез номер *** през периода 03.04.2018- 04.05.2018г., са начислени във фактура № 7271057192/05.04.2018г. и фактура №7272349394/05.05.2018г.

Потребените услуги са: месечна абонаментна такса за мобилен номер ***, минути към международна зона 1.2 Балкани, мобилен интернет н а макс. скорост в БГ, временно възстановяване на график, други услуги с добавена стойност, кратки текстови съобщения, разговори към „Грижа за клиенти", разговори към други национални мрежи, услуги с добавена стоп (SMS) лизингова вноска без ДДС.

По силата на съглашенията ищецът се е задължил да предоставя на ответника съответните услуги. Операторът осигурява достъп до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Оттук следва, че ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Изпълнението на задълженията на оператора да предостави на ответника достъп до услугите се извежда от заключението по съдебно-техническата експертиза. Съобразно разпределената тежест на доказване, ответникът трябва да установи плащането на сумите по процесните фактури. Ответникът обаче не ангажира доказателства за установяване плащането на задълженията по издадените фактури.

Поради тази причина, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът счита, че такива плащания не са били извършени, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК.

4

При това положение разноски не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000/05.01.2022г. постановено по гр. д.

№ 1035 по описа за 2020 година на Районен съд Г. Оряховица във всички обжалвани части.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5