Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 639 от 11.06.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 379/2026
Вид
Решение № 639
Подписан
11.06.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Кюстендил, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20261520100379 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК: „Основно производство“.

Образувано е по искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“

АД, чрез адв. А. Н. от Софийска адвокатска колегия, срещу В. В. К..

В исковата молба се излага, че на 27.06.2025 г. около 12:20 ч. в гр.

Кюстендил, ул. „Македония“ № 26, моторно превозно средство „Рено Меган“, с рег. № ********, управлявано от ответника, при преминаване не е осигурило достатъчно странично разстояние с моторно превозно средство „Ауди А6“, с рег. № *****, управлявано от С.Д.Г., при което се е стигнало до сблъсък между двете моторни превозни средства. Към датата на произшествието отговорността на ответника била застрахована при ищеца по силата на застрахователна полица със срок на валидност 03.01.2025 г. до 02.01.2026 г. В резултат от сблъска били нанесени вреди на автомобила „Ауди А6“. Тъй като отговорността на водача на този автомобил била застрахована по застраховка „Каско+“ при „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, същото дружество изплатило на собственика на автомобила обезщетение в размер на 991,21 лв., от които застрахователно обезщетение в размер на 974,21 лв. и ликвидационни разходи в размер на 25 лв. Същата сума след това била претендирана от ищеца, като дългът бил погасен чрез прихващане между двете дружества. Твърди се, че ответникът е напуснал местопроизшествието 1 преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, при която ищецът може да предяви регресен иск срещу застрахования за изплатеното на увреденото лице обезщетение.

Ответникът В. В. К., представляван от адв. Д.М., оспорва иска. Отрича да е участвал в гореописаното местопроизшествие и въобще да е управлявал автомобила си на 27.06.2025 г. Полицаи дошли при него и му казали, че е предизвикал пътнотранспортно произшествие. Без да го изслушат, му съставили акт за установяване на административно нарушение. Впоследствие било издадено и наказателно постановление, което ответникът обжалвал.

Образувано било АНД № 915/2025 г. на Районен съд – Кюстендил.

Ответникът моли искът срещу него да бъде отхвърлен.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява. С депозирана молба-становище с вх. № 6385 от 05.05.2026 г. поддържа исканията си и оспорва отговора на исковата молба.

Твърди, че видно от дадените от В. К. обяснения, отразени в автотехническата експертиза, същият е заявил, че именно той е управлявал автомобила, причинил процесното ПТП.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител, изразява становище за неоснователност на претенцията и моли да бъде отхвърлена.

След като се запозна с доказателствата по делото и след като съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Застрахователна полица № BG/03/125000043646, Р. В.в К. е сключил със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС марка „Рено“, модел „Меган“, рама № *************, с рег. № ********. Уговорен е размер на застрахователната премия от 177,55 лева и срок на застраховката: от 00:00 ч. на 03.01.2025 г. до 23:59 ч. на 02.01.2026 г.

За така констатираното административно нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4139554 от 27.06.2025 г. от служител на Сектор „Пъна полиция“ – Кюстендил за това, че ответникът В. В.

К., като водач на МПС марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********, е причинил ПТП, тъй като при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *******, собственост на С.Д.Г., ЕГН **********. Сочи се, че така ответникът не е установил вредите и е напуснал местопроизшествието, с което е нарушил чл. 44, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В акта е записано още, че ответникът е бил издирван допълнително и е установен на адреса си.

2

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 25-1139001846 от 07.07.2025 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Кюстендил, с което на ответника е наложено административно наказание. Постановлението е обжалвано по предвидения в закона ред.

Съдът е изискал административнонаказателната преписка. В нея се съдържа писмено обяснение на ответника, че на 27.06.2025 г. окол 12:15 ч. е минавал по бул. „Македония“ с лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********, който е собственост на сина му. Ответникът сочи, че по улицата е имало огромни дупки, поради което е възможно в този момент да е ударил някой от паркираните автомобили. Когато се прибрал, установил, че от дясната му страна липсва лайсната. Предположил, че е ударил някого. Около 14:20 ч. на същия ден на адреса на ответника пристигнали служители на полицията, които му обяснили, че е направил ПТП и му поискали документите.

По делото е приет протокол за ПТП № 2025-1044-50024-1 от 27.06.2025 г., според който В. В. К., като водач на МПС марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********, е причинил ПТП, тъй като при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *******, собственост на С.Д.Г., ЕГН **********. Удостоверено е, че от инцидента са настъпили видими щети по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“.

С влязло в сила на 07.04.2026 г. Решение № 37 от 13.03.2026 г., постановено по АНД № 915/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил е отменено изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 251139-0001846/07.07.2025 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВРКюстендил на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Кюстендил. Един от основните мотиви на съда е, че не е доказана съпричастността на соченото за нарушител лице към описания вредоносен резултат.

От приложения по делото доклад по щета № 471025252505277 от 13.08.2025 г. (л.23 от делото) е видно, че за застрахователното събитие, настъпило на 27.06.2025 г. в гр. Кюстендил, на ул. „Македония“ № 26, за увредено МПС с рег. № ******* е определено да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 999,21 лева. Посочено е застрахователното обезщетение да се изплати по банков път на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Заплащането на сумата не е спорно между страните като се твърди, че задължението е погасено чрез прихващане на вземания по регресни искове между застрахователните дружества. В този смисъл е и представеното писмо с изх. № 9291471/23.08.2025 г.

Видно от ликвидационен протокол по щета № 20701804175 по преписка 44012132520852 от 30.06.2025 г. на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД в полза на С.Д.Г. следва да бъде изплатено обезщетение в размер на 974,21 лева.

Не е посочен размер на одобрени ликвидационни разноски. Безспорно е между страните, че на последния е изплатена сумата от 999,21 лева.

3

До ответника е изпратена регресна покана относно щета № 471025252505277 за заплащане в 10-дневен срок на изплатеното по щетата обезщетение в размер на 999,21 лева. От приложеното известие за доставяне на пощенска пратка се установява, че поканата е връчена на ответника на 17.12.2025 г. Няма данни сумата да е изплатена от ответника.

По делото е прието заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от вещо лице инж. М. Й., в което е описан механизмът на процесното ПТП, вредите по пострадалото МПС и тяхната стойност.

Експертът посочва, че причина за настъпване на произшествието на 27.06.2025 г. е отклоняване на вниманието на водача В. К. при управлението на автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № КН 4599 ВС. Повредите по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ******* са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото ПТП, в частност от съприкосновението на двата автомобила. Вещото лице се е позовало на протокола за ПТП и обясненията на ответника, дадени по административнонаказателната преписка. Приело е, че е налице признание на вина от страна на ответника.

Стойността на нанесените щети е оценена на 946,83 лева.

При така установената фактическа обстановка и след съобразяване на становищата на страните, съдът намира за установено следното от правна страна:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 510,89 евро (991,21 лв.), ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 04.02.2026 г., до окончателното изплащане.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствена тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и ответника; противоправно поведение на ответника; настъпилите вреди; причинноследствена връзка между поведението и вредите; че ответникът е напуснал местопроизшествието след настъпило пътнотранспортно произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон; изплащането на обезщетението за вреди от ищеца на застрахователя на увреденото лице.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и ответника; извършеното плащане на процесната сума от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД в полза на С.Д.Г., както и извършеното плащане на същата сума от ищеца в полза на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

В Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №1/2014 г. на ОСТК на ВКС е възприето, че по застраховката „Гражданска отговорност“ застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е 4 налице застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание.

При положение че не са събрани данни правото на ползване на автомобила да е било осъществено неправомерно, т.е. при противопоставянето или несъгласието на собственика, следва че независимо от това, че не са налице данни за изрично писмено упълномощаване на водача или друго законно основание (например сключен договор за лизинг на автомобила), същият се ползва от застраховката, макар и да не е бил страна по договора. В този смисъл е Решение № 539 от 27.05.2021 г. по в. гр. д. № 2471/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в Кодекса на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ именно с този момент. В този смисъл е Решение № 20 от 2.04.2021 г. по т. д. № 2695/2019 г. на ВКС, II т. о.

Съдът намира, че по делото, включително административнонаказателната преписка, липсват преки доказателства за авторството на деянието. Ответникът не е установен на местопроизшествието непосредствено след настъпване на инцидента и не е получен сигнал за нарушение. Не са събрани свидетелски показания на очевидци, които да са възприели лично удара или да са идентифицирали водача на автомобила. Не са представени и други доказателства от обективен характер – записи от видеонаблюдение, снимков материал или експертно изследване на следи и увреждания по двете моторни превозни средства, които по категоричен начин да свържат ответника с процесното произшествие.