Решение № 260076 от 17.12.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 260076 гр. Пловдив, 17.12.

2020 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на осми декември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

ВЕСЕЛИН ГАНЕВ при участието на секретаря Нина

Стоянова и в присъствието на прокурора Николай

Божилов, като разгледа докладваното от съдията Иван Ранчев, въззивно частно наказателно дело № 538 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

С Решение № 172/19.10.2020 г. по ЧНД № 60/2020 г.

Смолянският окръжен съд е признал решение №**********, издадено от М. магистратски съд, постановено и влязло в сила на 23.09.2019 г., за налагане на финансова санкция на българския гражданин М.К.М. в размер на 660 GBP за извършено административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, 85 GBP разходи по съдебното производство, довели до решението и паричната сума, която е определена със същото решение към обществен фонд или организация за подпомагане жертвите в размер на 66 GBP или общ размер на финансовата санкция 811 GBP, с левова равностойност 1799.34 лв. по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.

Недоволен от решението е останал осъдения М.М., който се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното производство, даващи основание за отмяната на решението на СмОС и непризнаване на решението на органа на чуждата държава.

За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП –

Смолян, но не е взето отношение.

Засегнатото лице М.М. не се явява редовно призован като представя писмено становище, с което иска да се отмени решението на окръжния съд като незаконосъобразно и представя писмени доказателства с твърдение, че по времето на провеждане на съдебното производство не се е намирал в А. и няма как лично да е бил призоваван и да е присъствал на съдебното производство.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като представената документация няма отношение към процесния случай и предлага да се потвърди решението на окръжния съд.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение, Смолянският окръжен съд е приел за безспорно установено, че е представено

Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането принципа за взаимно признаване на финансови санкции. То е издадено с оглед Решение №

********** от съдебен орган - М. магистратски съд, постановено и влязло в сила на 23.09.2019 г., за налагане на финансова санкция на българския гражданин М.К.М. в размер на 660 GBP, за това, че на 29.03.2019г. в М., графство К., след като му е поискано от главния служител на полицията в К., не е предоставил информация относно идентифицирането на шофьора на превозно средство Н. /С./ С. с регистрационен номер ***, за който се твърди, че е бил виновен в престъпление, което е нарушение на раздел 172/3/ от ЗДвП от 1988г. и Списък 2 от Закона за нарушителите за движение по пътищата от 1988г., както и сумата от 85 GBP разходи по съдебното производство и паричната сума, която е определена със същото решение към обществен фонд или организация за подпомагане жертвите в размер на 66 GBP или общ размер на финансовата санкция 811 GBP.

Правилно първостепенният съд е счел, че са налице са формалните предпоставки, визирани чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС, а именно - удостоверението е преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по приложенията към закона. Приложен е и заверен препис от решението, чието признаване се иска.

Законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките по чл.30, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, понеже решението, с което е наложена финансовата санкция е влязло в законна сила на 23.09.2019 г. Постановено е в съдебно производство в държава, която все още е членка на Европейския съюз, както и представлява акт за налагане на имуществена санкция.

Действително, предвид хипотезата на чл. 30, ал.2, т.7 ЗПИИРКОРНФС в случая не се изисква двойна наказуемост. В удостоверението изрично е посочено, че се касае за поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата.

Не са налице и факултативните основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция. Представеното удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на съдържанието на решението.

Основателно е преценено, че решението, представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Освен това срещу осъденото лице за същото деяние в Р.

България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.

Решението не се отнася и за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение. Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.

По отношение на давностния срок за изпълнение на решението, съгласно българското законодателство - чл.82, ал.3 от ЗАНН, не е изтекла абсолютната давност за изпълнение на административното наказание. Наред с това решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита, за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция е по-висока по размер от 70 евро.

Производството по издаване на решението не е било писмено, като засегнатото лице се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението.

Поради обстоятелството, че е наложена финансова санкция в британски лири, съобразявайки разпоредбите на чл.

32, ал.1, вр. чл. 16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил равностойността на размера на финансовата санкция от 660 GBP в български лева по фиксирания курс на БНБ към деня на постановяване на решението 23.09.2020 г. – 1464.32 лв., размера на направените разходи 85 GBP, с левова равностойност – 188.59 лв. и паричната сума към обществен фонд или организация за подпомагане на жертвите от 66 GBP с левова равностойност - 146.43лв.

Не може да се сподели възражението на засегнатото лице М., че съгласно представените писмени доказателства от 22.03.2019г. до 16.05.2019г. е бил само в България и не я е напускал, както и че след 22.05.2019г. никога не е бил в А., което поставя под съмнение пребиваването му на датата на извършване на нарушението - 29.03.2019г. в М., респ. личното му призоваване и явяване пред магистратския съд в М. на 23.09.2019г.

От представеното удостоверение за задграничните пътувания на М. се установяват неговите входящи и изходящи преминавания през различни ГКПП на нашата страна по повод на полети с пътнически самолети и с автомобили, вкл. и с процесния, през периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., но с изричната в края забележка, че тъй като Р. България е член на ЕС, българските граждани и членовете на техните семейства се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки, като проверката им се извършва по метода „Преценка на риска“, в резултат на което данните от пътуванията им в АИФ „Г.к.“ са непълни. А удостоверение U-1 на английски език за приключили осигурителни правоотношения към 23.01.2019г., няма нищо общо с възможностите за неговото пребиваване в тази държава, което редовно е правил през същия този период, с доставяните английски автомобили в Р. България.

Въз основа на гореизложеното, не са налице основанията за отказ от признаване на финансовата санкция, тъй като в приложеното по делото удостоверение е отбелязано, че засегнатото лице се е явило лично на съдебния процес, когато е било постановено решението. Правилно в атакувания съдебен акт е приета за достоверна информацията, отразена в приложеното по делото удостоверение. А съгласно чл. 35, т. 10 от ЗПИИРКОРНФС, това обстоятелство би могло да се обсъжда и във връзка с информацията „съгласно удостоверението“. Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай не е налице твърдяното обстоятелство за отказ да се признае решението за налагане на финансовата санкция.

Ето защо съдът и

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение № 172 от 19.10.2020 г. по ЧНД № 60/2020 г. на Смолянския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.