Решение № 260057 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 260057 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА при секретаря Таня Ангелова, като разгледа докладваното гр. дело № 7669 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Предявен е иск за делба на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., район С., бул. „Д.“№ **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, с принадлежащо избено помещение № *, заедно с 1,439 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж; 2. урегулиран поземлен имот, находящ се в с. З., община Б., област П., дворно място от около 570 кв.м., представляващо парцел ** имот, пл. номер № *** в квартал **, по плана на село З., ведно с намиращите се в същото дворно място, едноетажна жилищна сграда на 60 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и салон и стопанска постройка; 3. поземлен имот № ****; 4. поземлен имот № ****;

5. поземлен имот № ****; 6. поземлен имот № ****; 7. поземлен имот № ****;

8. поземлен имот № ****, последните шест имота, находящи се в землището на с. З. с ЕКАТТЕ ****.

С влязло в сила определение № **** г. производството е прекратено по отношение на поземлен имот № ****; поземлен имот № ****; поземлен имот № ****; поземлен имот № ****, поземлен имот № ****, поземлен имот № ****, всички те находящи се в землището на с. З. с ЕКАТТЕ ****.

В исковата молба и уточненията към нея са изложени твърдения, че ищците И.С.Р., П.С.Р. и О.С.Р. са деца и законни наследници на М. А. Д., починала **** г., а ответницата М.С.Б. е внучка на М. К. Д., починал **** г.

Изложено е, че М. А. Д. и М. К. Д., сключили граждански брак на **** г., който е прекратен със смъртта на майката на ищците, като страните по делото – ищците от една страна, респ. майката на ответницата – С. Б., починала ****г. от друга, са деца от предходни бракове на съпрузите М. и М. Д.и. Ищците са наследници на М., а ответницата на М..

Твърди се, че през време на брака на М. и М. Д.и е придобит в режим на съпружеска имуществена общност самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по силата на нотариален акт № **, том *, нот. дело № *** г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ(отм.) на името на М. Д.. След смъртта на майката на ищците М. Д. се снабдил с констативен нотариален акт от **** г. за правото на собственост на 3/8 идеални части от апартамента, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, като по този начин, легитимирайки се като негов изключителен собственик, М. Д. прехвърлил правото на собственост върху целия имот в полза на неговата дъщеря – С. М. Б. /майка на ответницата/ чрез договор за дарение от **** г. С. М. Б. починала на *** г., като единствен неин наследник била ответницата – М.С.Б..

Твърди се, че с извършеното дарение е накърнена запазената, част на ищците, която е в размер на 3/8 идеални части, поради което е предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за нейното възстановяване.

По отношение на дворното място с къща в село З. се твърди, че било закупено, през време на брака, поради което и наследодателката на ищците притежава идеална част от правото на собственост върху този имот, доколкото и той се явявал съпружеска имуществена общност. С оглед невъзможността за доброволно уреждане на отношенията между страните от съда се иска да бъде възстановена запазената част от наследството на майката на ищците - М. А. Д., чрез отмяна на извършеното от нейния съпруг - М. К. Д., в полза на ответницата М.С.Б. дарение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, обективирано в нотариален акт от **** г., вписан под акт № *, том **, дело № **** г. на Служба по вписванията Пловдив, както и допусната и извършена делбата на двата процесни имота при квоти от 3/8 ид. части за ищците и 5/8 ид. части за ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника М.С.Б., с който се възразява по допустимостта на предявените искове. В условията на евентуалност се оспорва делбата поради липса на съсобственост между страните. Сочи се, че искът по чл.

30 , ал. 1 ЗН е предявен от лица, които не са наследници на нейния баща М. Д., поради което е недопустим. Поддържа се, че М. Д. е придобил по давност идеалните части на ищците по делото, поради което тя е единствен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****.

Спрямо дворното място с къщата в село З. се оспорва ищците да имат права в съсобствеността. Излагат се доводи, че имотът има наследствен характер и е бил лична собственост на М. Д., който го е придобил по силата на доброволна делба от *** г.

С Определение № ***** г., постановено по делото, исковата молба е върната, а производството е прекратено в частта по предявения от ищците против ответницата иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на М. А. Д., чрез отмяна в обем на 3/8 ид. части на извършеното от М. К. Д. в полза на С. М. Б., която е майка и наследодател на ответницата, дарение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, обективирано в нотариален акт от **** г., вписан под акт № *, том **, дело № **** г. на Служба по вписванията Пловдив. Определението е влязло в сила на *** г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Между страните не е спорно, а и се установява от представеното удостоверение за граждански брак на л. 21, че М. К. Д. и М. А. Д. са сключили граждански брак на ****г.

Също така от представеното удостоверение за наследници изх.№ **** г., издадено от Община П. се установява, че М. А. Д. е починала на **** г., като е оставила за свои законни наследници трима синове – ищците П.С.Р., И.С.Р. и О.С.Р., както и преживял съпруг М. К. Д.. От своя страна М. К. Д. е починал на **** г., като негов законен наследник е С. М. Б., негова дъщеря, починала на **** г. и оставила за наследник своята дъщеря М.С.Б. – ответница в производството.

Последното се установява и от представеното на л. 71 удостоверение за наследници изх.№ **** г.

Не е спорно също така, че през време на брака между М. А. Д. и М. К. Д. последният е признат по силата на Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство, съставляващ акт № **, том *, нот. дело № ***г. за собственик на процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****.

Не е спорно също така, че през време на брака между М. А. Д. и М. К. Д. последният е придобил по силата на Съдебна спогодба, обективирана в протокол от ****г. по г.д.№ **** г. по описа на Районен съд Пловдив, в самостоятелен дял – първи дворно място от 570 кв.м. с построената в него едноетажна с изба жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и салон, паянтова лятна кухня и паянтова плевня, находящо се в село З., Пловдивски окръг, съставляващо парцел ****, в кв. 50 по плана на същото село при граници: улица, М. М. Д. и наследници на К.М. Д..

Основният спор между страните е дали така посоченото, придобито през време на брака между М. А. Д. и М. К. Д. представлява съпружеска имуществена общност, дял от която притежава наследодателката на ищците - М. А. Д., съответно придобит от ищците по силата на наследствено правоприемство от тяхната майка.

С оглед датата на прекратяване на брака на М.

А. Д. и М. К. Д. – **** г. /със смъртта на съпругата/ приложение към имуществените отношения на съпрузите относно придобитото през време на брака помежду им намира Семеен кодекс от 1985 г.

/отм./. Според неговия чл. 19, ал. 1 вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съгласно чл. 20, ал. 1 СК 1985 /отм/ вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, включително съгласно чл. 21, ал. 1 лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.

Анализът на посочената относима нормативна уредна налага извод, че през време на брака съпрузите могат да придобиват имущество, както в режим на СИО, така и лично. Законовата презумция за съвместен принос касае възмездно придобиване, оборима е, като придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства.

По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****:

Както се посочи между страните не е спорно, че апартаментът в гр. П., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** е придобит през време на брака между М. А. Д. и М. К. Д.. В тази връзка в придобивния акт, представен на л. 12 е отразено, че М. К. Д. е придобил жилището, като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот, находящ се в гр. П. Следователно е налице възмездно придобиване на недвижим имот през време на брака между съпрузите.

Само това обаче не е достатъчно да се приеме, че същият е в режим на съпружеска общност. На изследване подлежи характерът на вложеното при придобиването на процесния имот. В тази връзка относно обстоятелството, че замененият имот, срещу който е извършено обезщетението с процесния апартамент, е лична собственост на М. К. Д., липсва спор между страните. Последното не се твърди от ищците, нито се установява от събраните по делото доказателства. В същото време в коментирания придобивен акт не е налице отбелязване за извършено доплащане с пари за уравняване на цената на дадения, като обезщетение недвижим имот. Посочена е неговата /на получения като обезщетение имот/ обща стойност в размер на 15091 лева, но не и размер на част от тази цена, която М. К. Д. да е доплатил и да дължи за доплащане. Последното налага извод, че при извършената замяна с имот лична собственост на М. К.

Д., последният не е дължал доплащане в пари. Да се приеме противното би означавало, че М. Д. е платил с лични средства цялата цена на процесния апартамент от 15091 лева, в който случай обаче нямаше да е налице замяна, а покупко – продажба. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че посочената законова презумпция по чл. 20, ал. 1 СК 1985 /отм/ е неприложима в случая. Установена е пълна трансформация на лични средства на М. К. Д., в хипотезата на чл. 21, ал. 1 СК 1985 /отм/ при придобиването на процесния недвижим имот. Поради това единствен негов собственик се явява М. К. Д.. Наследодателката на ищците М. А. Д. не е придобила имота или част от него в режим на СИО, поради което и ищците не се явяват собственици на същия на заявеното придобивно основание – наследствено правоприемство от своята майка. С оглед този извод не се налага анализ на останалите събрани по делото доказателства, както и предявените възражения относно последващите разпореждания на М. К. Д. с този имот, представляващ негова лична собственост. По същите съображения не подлежи на разглеждане и възражението за придобиване на имота по давност от ответницата, съответно събраните за неговото установяване свидетелски показания и писмени доказателства.

По отношение на имота в село З.:

Както се посочи, не е спорно, че през време на брака между съпрузите М. К. Д. е придобил по силата на Съдебна спогодба, обективирана в протокол от ****г. по г.д.№ **** г. по описа на Районен съд Пловдив, в самостоятелен дял – първи дворно място от 570 кв.м. с построената в него едноетажна с изба жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и салон, паянтова лятна кухня и паянтова плевня, находящо се в село З., Пловдивски окръг, съставляващо парцел ****, в кв. 50 по плана на същото село при граници: улица, М. М. Д. и наследници на К.М. Д..