Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 684 от 13.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1669/2021
Вид
Решение № 684
Подписан
13.05.2024
Състав
Петър Теодосиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. С.ова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20211100901669 по описа за 2021 година

Производството е по предявени от „М.Т.-**“ ЕООД срещу „Б.Х. – БГ“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване:

1) осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 456 318,86 лв. – неизплатено възнаграждение, дължимо по договор от 20.07.2017г. за изпълнение на СМР на обект „Цех за производство на храна за пчели, кошери, магазини и еднофамилна къща в УПИ II-4,5,6, кв.

1, м. Горни Богров, р-н Кремиковци, град София“;

2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 77 067,00 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода 18.12.2019г. до 16.08.2021г.

Ответникът оспорва исковете с възражения за липса на облигационни правоотношения между страните и възражения за неизпълнен договор.

Конкретните възражения са, че: 1) представените с исковата молба договор за СМР и съставени протоколи обр. 19 за изпълнението му са подписани от лице без представителна власт за ответника, тъй като договорът и протоколите не са подписани от М.Е. на посочените в тях дати, а след освобождаването на посоченото лице като управител на ответното дружество и заличаването му от партидата на дружеството в търговския регистър; 2) договорът за СМР и протоколите са подписани между ищеца и управителя на ответното дружество при споразумяване във вреда на представляваното дружество; 3) изкопните работи на процесния обект, за чието изпълнение е сключен договорът и съставени протоколите обр. 19, не са извършени от ищеца, освен това са извършени на дати, които предхождат датите на протоколите, но и датата на самия договор; 4) към твърдяните от ищеца дати на сключване и изпълнение на процесния договор ищецът не е регистриран съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС; 5) ищецът не е издал фактури за претендираните вземания в сроковете по ЗДДС и не е изпълнил задълженията си включване на вземанията в справкитедекларации по ЗДДС, данъчните декларации и годишните финансови отчети за периодите, в който 1 твърди, че са възникнали вземанията; 6) представените с исковата молба две фактури за доставка на скална маса, които са платени от ответника, не са издадени за вземания, произтичащи от процесния договор.

Процесният договор от 20.07.2017г., представен с исковата молба и приет като писмено доказателство по делото, обективира изявления от името на ищцовото и ответното дружеството, според които ответникът възлага, а ищецът приема да извърши СМР в процесния обект в с. Горни Богров, изразяващи се в изкопни работи, доставка и полагане на натрошен камък (раздел I, чл. 1 от договора), срещу възнаграждение в размер на 403 265,00 лв. без включен ДДС (раздел II, чл. 1 от договора).

За установяване на изпълнението на задълженията на ищеца по въпросния договор са представени и приети като писмени доказателства по делото 12 броя протоколи обр. 19, издадени в периода 11.05.2018г. – 18.12.2019г. за извършени транспортни услуги на обща стойност 483 918,86 лв. с включен ДДС.

Договорът и протоколите са подписани за ответника от М.Е., който безспорно е между страните, но се и установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТТРЮЛНЦ, че е вписан в търговския регистър като управител на „Б.Х. – БГ“ ООД в периода от 08.08.2012г. до 07.07.2020г., на която дата е заличен като управител на дружеството въз основа на решение от 26.06.2020г. на общото събрание на съдружниците за освобождаването му

С оглед заявеното от ответника оспорване на датите на договора и протоколите в тежест на ищеца е да установи, че представените от него частни документи са подписани на посочените в тях дати или най-късно на дати, към които подписалото ги от името на ответника лице е вписано като управител на дружеството в търговския регистър (изрично в този смисъл определение №909 от 20.12.2018г. по гр.д. №3543/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираните в него решения на ВКС).

Единственото ангажирано от ищеца доказателствено искане за установяване на датите на документите е искането за разпит на М.Е. като свидетел по делото, но свидетелските показания на бившия органен представител на дружеството поначало не са достатъчни да установят действителните дати на подписаните от него документи съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, според която показанията на заинтересован свидетел могат да бъдат източник на доказателствени изводи в исковото производство само при съвкупната им преценка с други допустими доказателства.

Останалите събрани доказателства в производството по делото обаче не съдържат данни, въз основа на които да може да бъде направен дори косвен извод, че процесният договор за СМР и протоколите за изпълнението му, представени с исковата молба, са подписани от М.Е. на посочените в тях дати. Напротив – по делото са събрани достатъчно доказателства, които опровергават подписването на договора и протоколите на датите, посочени в тях, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че изкопните работи на процесния обект в с. Горни Богров, за чието изпълнение е сключен договорът, са извършени преди датите в представените от ищеца протоколи обр. 19, но и преди датата на самия договор, от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводствата на страните липсват каквито и да било записи във връзка със сключването и изпълнението на процесния договор, а фактури за вземания за възнаграждения за СМР по процесните протоколи ищецът е издал едва на 28.02.2023г. след предписания на данъчните органи във връзка с извършена проверка за начисляване на ДДС по повод дейностите, за които са 2 съставени протоколите, като извод, че договорът и протоколите не са подписани на посочените в тях дати следва и само от данните в обявените в търговския регистър годишни финансови отчети на ищеца за дейността му през 2018г. и 2019г., но също и от декларираните данни при вписването му в регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКС, извършено през 2020г.

По изложените съображения и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът дължи да приеме, че процесния договор за СМР и протоколите обр. 19 за изпълнението му не са съставени на датите, посочени в тях, а по отношение на ответника се считат съставени най-рано на 16.08.2021г. – датата, на която са представени пред съда с исковата молба, за чието разглеждане е образувано настоящото дело.

Следва неизбежният извод, че договорът и протоколите са подписани от М.Е. по време, в което същият не е управител на ответното дружество, от което пък следва, че договорът е сключен от лице без представителна власт за дружеството и не поражда действие спрямо него, а съставените протоколи за изпълнението му нямат противопоставима на ответника доказателствена сила.

Предявеният иск за възнаграждение по процесния договор се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, което предпоставя същия изход по предявения акцесорен иск за лихви.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е направил за защита срещу неоснователните искове.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Т.-**“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Столник, ул. **** I ** срещу „Б.Х. – БГ“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Горни Богров, бул. **** осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 456 318,86 лв. – възнаграждение по договор от 20.07.2017г. за изпълнение на СМР на обект „Цех за производство на храна за пчели, кошери, магазини и еднофамилна къща в УПИ II-4,5,6, кв.

1, м. Горни Богров, р-н Кремиковци, град София“, и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал.

1, изр. 1 ЗЗД за сумата 77 067,00 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода 18.12.2019г. до 16.08.2021г.

ОСЪЖДА „М.Т.-**“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Столник, ул. **** I ** да заплати на „Б.Х. – БГ“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.

Горни Богров, бул. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 16 460,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3