Определение № 247 от 18.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600285 по описа за 2024 година

Производство по Глава 22 НПК- чл.440 ал.2 НПК.

С определение № 437/30.05.2024г., постановено по ЧНД № ""/2024г. по описа на Окръжен съд- С. З. е постановено предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Г. Т. Г. от остатъка от наказанието лишаване от свобода, определено по НОХД № ""/2021 г. по описа на на СпНС – С. в размер на девет месеца и три дни към 07.06.2024 г., с изпитателен срок в размер на девет месеца и три ддни.

На основание чл.70, ал.6, изр.второ от НК на лишения от свобода Г. Т. Г. в рамките на изпитателния срок е постановена пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, която да се изпълнява на адрес с.М., общ. С..

Против определението е постъпил частен протест от Окръжна прокуратураС. З., в който са изложени съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му и оставяне без уважение предложението на началника на Затвора С. З. за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Г. Т. Г..

Пловдивският окръжен съд, намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество за неоснователен.

От представените по делото писмени доказателства, окръжният съд правилно и обосновано е приел за установени следните обстоятелства:

С протоколно определение № 51/15.12.2021г. по НОХД № ""/2021г. на СпНС – С. Г. Т. Г. е признат за виновен в това, че в периода м.09.2020г. 24.08.2021г. на територията на гр. С. и с.С. ръководил организирана пристъпна група, създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано 1 престъпления в страната, поради което и на основание чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК е осъден на 2 години и 11 месеца „лишаване от свобода“; В периода 12.11.2020 г. -24.08.2021г в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в съучастие, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез сила и заплашване принудили различни граждани да извършат нещо против волята си - да им дадат парични суми в брой и с това са им причинили имотна вреда в общ размер на 400 000 лв., поради което и на основание чл.214, ал.2, т.1 от НК е осъден на 4 години „лишаване от свобода“; В периода от 12.11.2020 г. – до 16.08.2021г. заедно с П. П. С., Ж. Г. С. Д. Ж. П. и М. Й. Й. с цел да принудят другиго - Ж.К. К., П. Р.М., Н. М. П., А. А. А., П. К. П., В. С.

Т. да се разпоредят с вещи - да дадат парични суми в брой, ги заплашили с насилие, като престъплението е било извършено от две или повече лица и е било съпроводено със заплаха с убийство и увреждане на имущество и придружено с причиняване на лека телесна повреда, поради което и на основание чл.213а,ал.2,т.1, т.2, т.3 и т.4 ,вр. ал.1 ,вр. чл.26,ал.1 от НК е осъден на 2/две/ години „лишаване от свобода“. На осъденото лице на основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание в размер на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспадато времето, през което Г. е бил задържан, считано от 24.08.2021г. Присъдата е влязла в сила на 15.12.2021г., като е постановен строг режим на изтърпяване на наказанието.

Л.св. Г. Т. Г. е постъпил в Затвора на 09.12.2021 г.,с начало на наказанието 24.08.2021г.

Л. св. Г. е бил в прекъсване на наказанието „лишаване от свобода“ от 16.03.2023г. до 21.03.2023г. - 5 дни и от 07.07.2023г. до 08.07.2023г. - 1 ден.

Към 07.06.2024г. – когато определението на окръжния съд би било в сила, ако не беше протестирано - л.св. Г. Т. Г. е изтърпял:

ФАКТИЧЕСКИ: 2 г. 9 м. 7 дни.

ОТ РАБОТА: - г. 5 м. 20 дни.

______________________________________

ВСИЧКО: 3 г. 2 м. 27 дни

ОСТАТЪК: - г. 9 м. 3 дни

В предложението на началника на Затвора – С. З. е отразено, че л.св. Г. Т. Г. е постъпил в Затвора - гр. С. на 09.12.2021 г. На 09.02.2022 г. е преведен в Затвора - гр. Б., а на 24.06.2022г. е преведен в Затвора - гр. С. З.. В заключителен етап от изтърпяване на наказанието.

Лишеният от свобода за втори път изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора.

Видно от документацията по случая, в условията на изтърпяване на наказанието, л.св. Г. се адаптирал без затруднения, заемал позиция във високите слоеве на своеобразната затворническа йерархия. Не е проявявал 2 лидерски амбиции. Не бил конфликтен и общувал без затруднения с останалите лишени от свобода, преобладаващо на етнически и възрастов принцип. В условията на затвора демонстрирал балансирано поведение и добър самоконтрол. Със Заповед № Л-444/31.01.2023г. на началника на Затвора, в сила от 15.02.2023г. първоначалният му строг режим бил заменен с общ за добро поведение и справяне с поставените му задачи в условията на „закрит тип“.

Впоследствие със Заповед на началника на Затвора ЖП-1600/04.04.2023г. бил прекатегоризиран и изведен в условията на облекчена охрана в ЗООТ “С. З.“ при Затвора гр. С. З.. На 19.04.2023 г. бил настанен във Втора група, където търпи присъдата си до настоящия момент.

През целия период на изтърпяване на наказанието и съобразно първоначалното планиране л.св.Г. бил ангажиран с трудова дейност.

След постъпването му в общежитието и изтичане на адаптационния период бил устроен на външен работен обект във фирма: „П.“, а от 22.05.2023г. във фирма „Б.“- където работи до момента. Отразено е, че л.св.Г. се справя много добре с трудовите задължения, към които подхожда с необходимата сериозност и мотивация.

По време на целия си престой до момента в групата демонстрирал добро поведение, съобразено с нормативно наложените в институцията правила.

Спазвал реда и дисциплината и съумявал да се разграничи от негативните прояви на субкултурната среда. Към момента няма наложени дисциплинарни наказания.

Получил е награди за добро поведение и участие в трудовия процес веднъж със „Свиждане с близките извън затворническото общежитие“ за срок от 6 /шест/ часа и девет пъти с „Домашен отпуск“ съответно по 2, 3 и 5 денонощия, „Ползване на годишна почивка извън затворническото общежитие от открит тип“. По време на ползването на въпросните награди не е допускал нарушения или закъснения при връщането си в общежитието.

Към администрацията се отнасял съобразно възприетите норми. До момента не били отчетени проявления на зависимости, нито прояви на агресия или автоагресия.

При последващи преоценки направени в основен етап от изтърпяване на наказанието на 25.01.2023г. и 08.01.24г. по профила на нуждите е отчетено понижаване в риска от рецидив, който отчита средна степен - 50 б. и 48 б.

Отчетено било понижаване на дефицитните зони: отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди в условията на пенитенциарна изолация и при живот на свобода е отчетен като нисък.

Със Заповед на началника на Затвора № Л - 266/ 22.01.2024г. , постановения му „общ“ режим е заменен на „лек“ режим.

При настоящата преоценка на правонарушителя е регистрирано снижаване 3 нивото на риска от рецидив, като е отчитена ниска степен - 35 б.

Положителна промяна е наблюдавана в зони: отношение към правонарушението - осъзнава вината и последствията от деянието си; умения за мислене - подобрил е уменията си да предвижда последиците от постъпките си, както и тези за постигане на положително зададени му цели, начин на живот и обкръжение. Работил без прекъсване от момента на извеждането му в условията на открит тип и се отнасял отговорно към трудовата дейност. Л.св.Г. формирал трайни трудови навици и умения.

Нивото на риска от вреди продължава да е от ниска степен.

Лишеният от свобода следвал отговорно плана за третиране по време на престоя в институцията.

При преценк а на поведението на л.св.Г., за да изготви предложението за условно предсрочно освобождаване, началникът на Затвора С. З. е приел, че през целия период от постъпването си в групата са налице положителните тенденции в поведението на л.свобода. Налице е мотивация у л.св.за промяна на поведението в посока следване на законосъобразен начин на живот.

Лишеният от свобода Г. е демонстрирал добри трудови навици, както и добри умения за самоконтрол и потенциал да съблюдава правила и норми.

В социален план е прието, че разчита на подкрепа на настоящата си съжителка, майка си и сестра си. Поддържал позитивни взаимоотношения с бившата си съпруга и децата, към които е привързан и проявява интерес и загриженост.

Целите, които си поставял занапред включват главно ангажиране с трудова дейност и поемане на грижите за семейството.

Предвид цялостното поведение на лишения от свобода, остатъкът от наказанието и степента на реализация на планираните дейности, началникът на Затвора С. З. е дал становище, че са налице достатъчно доказателства по обем и съдържание за завършеност на корекционния процес. В аналогичен смисъл са и дадените положителни становища на зам.началник РНОД, началник на сектор "Социална дейност и възпитателна работа", началник сектор Затворническо общежитие от открит тип "С. З.", инспектор "Социални дейности и възпитателна работа" на Втора група в Затворническо общежитие от открит тип "С. З." към Затвора С. З., експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние и доклад за пробационен надзор относно наличето на предпоставки за предсрочно условно освобождаване.

При тези данни и с оглед становищата на затворническата администрация, въззивната инстанция споделя извода на окръжния съд, че са налице както фактическите, така и формалните предпоставки на чл.70 ал.1 НК за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Г. Г.. Не могат да бъдат споделени доводите в протеста, че осъденият не бил дал достатъчно доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а ал.1 НПК, както и че предложението на началника на Затвора С. З. и изложението в цитираните 4 доклади на затворническата администрация били бланкетни и недостатъчно мотивирани. Съобразно разпоредбата на чл.439а ал.2 НПК доказателствата за поправянето на осъдения се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В този смисъл в затворническото досие на лишения от свобода Г. се съдържат тези изискуеми от закона доказателства, които сочат на настъпила у него положителна промяна в резултат именно на корекционния процес по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като информация за тази промяна, при това в достатъчна степен конкретна, вярна и убедителна, се разкрива именно от предложението на началника на Затвора С. З. и визираните доклади- на зам.началник РНОД, началник на сектор "Социална дейност и възпитателна работа", началник сектор Затворническо общежитие от открит тип "С. З.", инспектор "Социални дейности и възпитателна работа" на Втора група в Затворническо общежитие от открит тип "С. З." към Затвора С. З., експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние и доклад за пробационен надзор- които длъжностни лица имат най-преки впечатления за личността и поведението на Г. по време на изпълнение на присъдата и в становищата си дават еднозначно положително становище за постановяване на предсрочно условно освобождаване. Също така не може да бъде споделена тезата, че лишеният от свобода спазвал формално режимните изисквания, вътрешният ред и дисциплината в затвора само и само да покрие критериите за УПО, а участието му в трудови дейност, както и липсата на дисциплинарни наказания трябвало да се разглежда като правило по време на изтърпяване на наказанието. При подобна логика на разсъждения се налага извода, че не би следвало да се постановява предсрочно условно освобождаване за никой лишен от свобода, като законът изисква осъденият да е дал доказателства за своето поправяне- л.св.Г. полага труд, няма дисциплинарни наказания, има награди, снижил е значително риска от рецидив, осъзнава вината си и е критичен към извършеното престъпление, които обстоятелства не са формални, а нормата на чл.439а ал.1 НПК определя като доказателства за настъпила положителна промяна и изпълнени цели на наказанието, свързани с поправянето, превъзпитанието и ресоциализацията на осъдения. В протеста се акцентира и на вида и тежестта на престъпленията, за които е осъден Г. на лишаване от свобода. Отдавна в съдебната практика се приема- Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 т.5, че при решаване на въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат предвид при постановяването на присъдата, и в което постановление още е указано, че примерното поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и 5 законността. Затова се преценяват основанията на чл.70 ал.1 НК, които еднопосочно в случая са налице предвид на изложените съображения, още повече, че първоинстанционният съд се е съобразил с предложената в предложението на началника на Затвора С. З. и в становищата на затворническата администрация пробационна мярка и наложил на л.св. Г. Г. пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, по време на изпитателния срок, който съгласно чл.70, ал.6 от НК е в размер на неизтърпяната част от наказанието.