Определение № 676 от 31.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. Варна, 30.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20243001000503 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.278 вр.чл.248 ГПК, образувано по частна жалба на Обединено училище Св.Паисий Хилендарски, гр.Плиска, представлявано от М.Р., срещу определение №463/01.07.2024г., постановено по гр.дело №131 по описа за 2024г. на Окръжен съд -Шумен, с което съдът е изменил/допълнил постановеното по делото определение №359/23.05.2024г. за прекратяване на част от производството /в оттеглената част от претенциите за изменение размера на арендно плащане за периода след 2024г. до края на срока по арендния договор/, с присъждане разноски на ответника, съгласно чл.78, ал.4 ГПК.

В жалбата се излага, че постановеното определение е неправилно. Жалбоподателят излага, че поради частичното прекратяване на производството по оттеглените искове, на основание чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на част от сторените разноски, но жалбоподателят възразява срещу техния размер, определен от съда на 3 188.84 лева от общо сторени 3 366 лева, представляващи заплатено адв.възнаграждение, присъдени в полза на ответника с обжалваното определение №463/01.07.2024г. на ШОС. Твърди се, че така изчислени разноските не съответстват на установената съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че когато не може да бъде направен извод каква част от сторените разноски се отнасят до защитата по отделните искове, разпределението им следва да се извърши поравно за всеки иск. В жалбата си страната цитира постановена в този смисъл съдебна практика – по ч.гр.дело №4132/2020г. на ВКС, Първо г.о.; по ч.т.дело №1799/2016г. на Второ т.о.; по гр.дело №1598/2018г.; по ч.гр.дело №4193/2014г. на Първо т.о. на ВКС. Претендира изчисляване на разноските по чл.78, ал.4 ГПК поравно за всеки от оттеглените искове като 1 присъденият размер от 3 188.84 лева следва да бъде редуциран до ½ - до размера от 1 594.42 лева.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна Семена и фуражи Шумен 2011 ЕООД, чрез адв.Г. Г., за неоснователност на жалбата. Твърди, че изложените в нея аргументи са неоснователни и не съответстват нито на закона, нито на съдебната практика, вкл. цитираната от жалбоподателя. Счита, че съдебната практика се отнася до дела, по които са били предявени няколко иска, а е платено едно общо адв.възнаграждение, поради което размерът му не може да бъде диференциран, в който случай действително съдът следва съобразно броя на исковете да намали размера до 1/2, съотв. 1/3 и т.н. В случая е предявен един иск и съответно оттегляне на исковата претенция за част от периода /n на брой години за арендно плащане/, поради което възнаграждението следва да бъде изчислено пропорционално на годините, за които е направен отказ от иска. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирана страна, при интерес от обжалването.

Същата е отделена от съвместно разглеждане с въззивна жалба срещу решението /в непрекратената част/, постановено по гр.дело №131/2024г. на ОС-Шумен, съгласно определение №649/11.10.2024г., постановено по в.т.дело №500/2024г. на АС-Варна, поради липса на обусловеност. Произнасянето по чл.248 ГПК на ШОС по гр.дело №131/2024г., предмет на настоящата частна жалба, е във връзка с прекратената част от производството по оттеглените искове/или оттеглената част от иска/.

Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна поради следното:

С първоначално предявена искова молба, по която е образувано гр.дело №1193/2023г. на РС-Нови пазар, ищецът ОУ„Свети Паисий Хилендарски“, гр.Плиска е предявил срещу „Семена и фуражи Шумен 2011“ЕООД, гр.Шумен, иск с правно основание чл.16 ал.5 от ЗАЗ за изменение на арендното плащане по т.5.1.1 от Договор за аренда от 04.12.2018г. и анекс към него от 22.12.2021г., за общо 1 787 дка земеделски земи, находящи се в землището на гр.Плиска, общ.Каспичан, съставляващи Нива с идентификатор № ************ с площ 20.002 дка. по КККР на гр.Плиска, местност „ЧИЛЕКЛИК", трета категория, стар номер по КВС № 19027; Имот - Нива с идентификатор № *********** с площ 693.997 дка. по КККР на гр.Плиска, местност „ПАНАИР ДЮЗЮ", пета категория, стар номер по КВС №23001; Имот - Нива с идентификатор № ********** с площ 233.511 дка. по КККР на гр.Плиска, местност „ПАНАИР ДЮЗЮ", пета категория, стар номер по КВС №23002; Имот - Нива с идентификатор № *********** с площ 10.995 дка. по КККР на гр.Плиска, местност„САЛАМАНА", пета категория, стар номер по КВС № 30036' Имот Нива с идентификатор № *********** с площ 371.998 дка. по КККР на гр.Плиска, местност„МЕРАТА", пета категория, стар номер по КВС № 38001; Имот - Нива с идентификатор № ********** с площ 456.524 дка. по КККР на гр.Плиска, местност„МЕРАТА", пета категория, стар номер по КВС № 38002, за стопанската 2023г. 2 2024г., чрез неговото увеличаване от 54 лв./декар на 73 лева/дка, при твърдения за изменение на обективните условия, при които е бил сключен договорът за аренда през 2018г.

/с 19 лева/дка увеличение на рентното плащане/ С петитума на исковата молба ищецът претендира освен посоченото изменение на рентата за стопанската 2023/2024г., така и изменение в дължимото арендно плащане съгл. т.5.1.1 от договора за аренда от 2018г. и за следващи стопански години /без да уточни същите, вкл. чрез препращане към договор или анекс/, като определената от съда цена да бъде равна на средната рента в землището на гр.Плиска, общ.Каспичан, отразена на сайта на Областна дирекция Земеделие – гр.Шумен /без посочване на размер/.

По исковата молба, след вписването й в СВп, е извършена размяна на книжа като е постъпил отговор на насрещната страна Семена и фуражи Шумен 2011 ЕООД, Шумен, за недопустимост на иска за изменение на рентата за стопанските години след процесната 2023-2024г. до 2034г. и неоснователност на иска по чл.16, ал.5 ЗАЗ за стопанската 20232024г. Направено е искане за присъждане на разноски на ответника за недопустимата част от иска при съобразяване съотношението 1/10, според броя стопански години. Релевиран е отвод за неподсъдност на спора на РС с оглед цената на иска за процесната стопанска година.

С определение №104/02.02.2024г. производството по делото е прекратено пред РС Нови Пазар поради отвод за родова подсъдност, на основание чл.118 ГПК и изпратено на ОС-Шумен.

Производството по гр.дело №131/2024г. на ШОС е било оставено без движение за отстраняване нередовност, изразяваща се в довнасяне на дължима държавна такса съгласно чл.69, т.6 ГПК като съдът е приел, че съобразно петитума на исковата молба е сезиран с повече от един иска по чл.16, ал.5 ЗАЗ, и за бъдещите стопански години до изтичане срока на договора за аренда. Липсва посочване броя на годините /исковете/, спрямо които съдът е констатирал липса на внесена дължима държавна такса, но направеното изчисление се отнася към 17 броя самостоятелни иска с цена на всеки от тях, идентична с тази на иска за стопанската 2023-2024г. /без ищецът да е въвел твърдения относно тези искове/ С молба от 26.04.2024г. ищецът е заявил изменение размера на иска чрез неговото намаляване, съчетано с оттегляне на претенцията за изменение на рентата съгласно т.5.1.1 от договора за аренда, за следващите стопански години до срока на договора, като същата бъде равна на средната рента в землището на гр.Плиска, отразена на сайта на ОДЗ Шумен. Ищецът заявява изрично, че поддържа единствено претенцията си за изменение на рентата за стопанската 2023 – 2024г., с цена на този иск от 33 953 лева. С определение №359/23.05.2024г. по гр.дело №131/2024г. окръжен съд е прекратил производството в частта, в която е оттеглена включената първоначално в петитума на исковата молба претенция за увеличаване на рентата за всяка следваща стопанска година съгл. т.5.1.1 от договор за аренда, която да бъде равна на средната рента в землището на гр.Плиска, отразена на сайта на ОДЗ – Шумен.

3

С молба вх.№2791/28.05.2024г. ответникът „Семена и фуражи Шумен 2011“ЕООД е поискал изменение на прекратителното определение с допълване съгл.чл.248 ГПК като в негова полза бъде присъдена съответна част от заплатеното на пълномощника му адв.възнаграждение от общо от 3 366 лева до размера от 2 885.14 лева, съобразно прекратената част от производството за шест стопански години. /от 2024г. до 2030г./ Изрично е посочено, че доколкото възнаграждението е под минимума по НМАВ, няма основание същото да бъде намалявано. С допълнителна молба от 11.06.24г. /на л.26 по делото/ ответникът сочи, че размерът на разноските е съответен на броя стопански години, за които искът е бил оттеглен и производството прекратено спрямо искът, за който производството продължава.

С отговора си насрещната страна ОУ Св.Паисий Хилендарски, чрез адв.К., оспорва основателността на искането по чл.248 ГПК за посочения размер адв.възнаграждение като счита, че същото не отговаря на пропорцията в чл.78, ал.4 ГПК. По същество ищецът не оспорва основанието по чл.78, ал.4 ГПК нито въвежда обстоятелства, които изключват правото на ответника на разноски спрямо прекратената част, но оспорва изчисляването им.

С определение №463/01.07.2024г. съдът е уважил искането на ответника по чл.248 ГПК като му присъдил разноски съобразно прекратената част от спора до размера от 3 188.84 лева, представляващи част от заплатеното адв.възнаграждение. В акта си съдът е посочил, че разноските са изчислени съразмерно на прекратената част, а именно за 18 от 19те стопански години по иска, които са възприети като отделни обективно съединени искови претенции. Размерът съдът е определил като е разделил поравно възнаграждението за всяка стопанска година. /3366:19х18=3188.84 лева/.

Настоящата инстанция констатира, че молителят е представил документите съгласно т.1 от ТД №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съставляващи предпоставка по основателността на искането за разноски, а именно договор за правна защита и съдействие №96986 /л.90 по първ.дело/, пълномощно на адв.Г. по делото както и преводно нареждане от 30.01.24г., удостоверяващо заплатено по банков път възнаграждение в размер на 3 366 лева с посочване номера на договора за правна помощ като основание за превода. В договора не е правено разграничение на адв.възнаграждение спрямо предявените искове, поради което съдът приема, че същото е общо уговорено по предприетата защита срещу иска/исковете.

Произнасянето на съда по реда на чл.248 ГПК е валидно и допустимо. Предмет на жалбата е правилността на извършената пропорция съгласно прекратена към непрекратена част от производството.

По силата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, т.е. и в случай, че делото не приключи с акт по същество. В случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ищеца за направените от насрещната страна разноски по делото в прекратената част. Последният не е причина с извънпроцесуално поведение за оттеглянето на исковете и прекратяване на производството. В практиката на ВКС последователно се приема, че това право на ответника е независимо от причината, поради която съдът е десезиран от спора - по волята на ищеца (при оттегляне/отказ от иска), 4 поради недопустимост на иска (изначална или настъпила в хода на производството) или поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности на исковата молба. По правило, поведението на ответника при завеждане на делото има значение за отговорността за разноски само при приключване с решение, с което изцяло или частично са уважени исковете, не и в хипотезата на прекратяване. Изключение правят случаите, когато ответникът е станал причина за предявяване на иска, а производството е било прекратено поради предприето от ищеца оттегляне или отказ, мотивиран с факти, които са настъпили след предявяването, не зависят от ищеца, а от ответника и погасяват заявеното спорно право. Такива обстоятелства не са въведени от страните по делото.