Решение № 130 от 29.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: З. Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от З. Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330205105 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 785286 –F774748/ 22.08.2024 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ПРАЙВ“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД , във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл.

118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

С въззивната се поддържат конкретни доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. М., оспорва така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. По същество се противопоставя на доводите на жалбоподателя. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията 1 за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, неоспорена от страна на жалбоподателя:

„Прайв“ ЕООД стопанисвало обект - PRIVE CLUB, находящ се в гр.

Пловдив, на ул. „Братя Пулиеви“ № 4.

На 08.06.2024г. в 01,30 ч. била извършена проверка на обекта от служители на НАП. В хода на извършената проверка се установило, че дружеството не е осигурило съхраняването на свидетелство за регистрация на ФУ / ИАСУТД, на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на територията на обекта, а именно Datecs DP-150 MX с ИН на ФУ DT 932574 и ФП № 02932574. Същото не било представено на органите по приходите по време на извършване на проверката.

На 10.06.2024г. била подадена молба от управителя на „Прайв“ ЕООД към „Датекс“ ООД за издаване на дубликат на паспорта.

С оглед на така констатираното, на 21.06.2024г. бил съставен от св. А.

АУАН № F774748, а впоследствие въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителката А., която в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН. Показанията на свид. А. съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на приобщените по надлежния ред писмени доказателства – както тези приложени по АНП, така и събраните в хода на съдебното следствие.

От жалбоподателя не се излагат твърдения, нито се представят доказателства, опровергаващи горното. Като причина за липсата на свидетелство за регистрация се сочи, че след продължителен ремонт в проверявания обект, дружеството не било обособила офисно помещение, поради което голяма част от инвентара, пособията, консумативите, включително и документи не са били подредени целесъобразно и в необходимия ред.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. и Заповед № ЗЦУ – 1338/ 27..06.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на 2 императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, каквито впрочем са депозирани. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което дружеството жалбоподател, е нарушило разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл.

118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за това, че на 08.06.2024г. не е съхранявал за конкретния обект свидетелство за регистрация на ФУ / ИАСУТД, а именно Datecs DP-150 MX с ИН на ФУ D T 932574 и ФП № 02932574. Липсват и твърдения или доказателства да е било налице изключение - а именно случаи на изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия.

Приложена е правилната санкционна норма - чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Наложената санкция - имуществена санкция в размер на 1000 лв., се явява минимално законовото предвидена към момента на извършване на нарушението, поради което и същата не подлежи на редуциране. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в обратна насока. В чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изрично е предвидено, че същата касае нарушения на нормативен акт по приложението на чл. 118 от ЗДДС, какъвто именно се явява Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, доколкото същата е издадена именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Посоченото в чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС касае съхраняването на документи, издавани във връзка с ФУ, какъвто се явява и свидетелството за регистрация на ФУ.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 42, ал.

1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС , отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

3

На първо място, от жалбоподателя, нито са изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви обективни причини, поради които свидетелството за регистрация на ФУ да не бъде в обекта, а наличието на такива обективни причини съдебната практика е извела като едно от типичните обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Твърденията, че не е имало обособено самостоятелно офисно помещение, единствено сочат на извод, че търговецът не е организирал работата си така щото да може същият да съхранява необходимите документи, още повече, че в Протокола за извършена проверка от 08.06.2024г. изрично е посочено, че в обекта е имало обособени 2 бюра, на които е имало 4 броя ФУ.

Не може да доведе до извод за маловажност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението спрямо тези, при които това се повтаря, чрез въвеждането на нормите на чл. 185, ал. 5 и ал. 4 от ЗДДС. В тази връзка неоснователно се явява и възражението, че не се касае за нарушение, свързано с неотразяване на приходи, доколкото законодателят изрично е предвидил по-тежка наказуемост за този вид нарушения, видно от нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съответно по-лека наказуемост за нарушенията, при които липсва неотразяване на приходи и която е била съобразена от административнонаказващия орган при определянето на имуществената санкция. Без значение се явява и изрядността и техническата изправност на фискалното устройство, доколкото в случая не е ангажирана отговорността на дружеството за такива обстоятелства, за да може същите да имат отношение към процесното деяние.

Следва да бъде съобразено и още едно обстоятелство - в случая е наказан не управителят на ЮЛ, а е наложена имуществена санкция на самото ЮЛ. За разлика от отговорността на физическите лица, за чието ангажиране трябва да се установява вина, било то и под формата на небрежност, отговорността на ЮЛ, е обективна, безвиновна, като за нейното ангажиране е достатъчно да се установи наличие на правно валидно задължение и неговото неизпълнение, като не е необходимо да се изследват причините и мотивите за извършване на нарушението.

Не на последно място, съдът съобрази, че действително се установява, че два дни по-късно е било поискано издаването на дубликат на паспорта.

Същото обаче не санира извършеното нарушение, доколкото задължение на търговеца е държи както паспорта на всяко едно ФУ, така и свидетелството му за регистрация, което се явява отделен документ. Все в тази връзка от Протокола за извършена проверка от 08.06.2024г. и от представената молба за издаване на дубликати на паспорти е видно, че паспортите и свидетелствата за регистрация и на останалите 3 броя ФУ в обекта също са липсвали, което също сочи на по-високата степен на обществена опасност на деянието.

4

Всичко гореизложено налага извод, че нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид в потвърждение на което са и представените от въззиваемата страна в последното открито по делото съдебно заседание писмени доказателства.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 150 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната Агенция по приходите.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 785286 –F774748/ 22.08.2024 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ПРАЙВ“ ЕООД, ЕИК 207735606 на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД , във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл.

42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС .