Определение № 771 от 15.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. Перник, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500571 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД чрез юрисконсулт М.Н. срещу разпореждане № 17416/11.06.2026 г., постановено по ч.гр. дело № 6127/2026 г. по описа на Районен съд - Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК над уважения размер на главницата от 460.16 EUR до пълния й претендиран размер от 883.51 EUR, сумата 416.46 EUR, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 16.04.2026 г., и сумата 33.83 EUR (тридесет и три евро и 83 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 28.05.2026 г.

В депозираната въззивна частна жалба по подробно изложени съображения се твърди, че постановеният от първата инстанция акт в неговата отхвърлителна част е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че заповедният съд е излязъл извън предметните предели на производството по чл. 417 ГПК. Жалбоподателя оспорва твърдението на заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователна премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна.

Сочи, че в конкретния случай допълнителните услуги – застраховки, които потребителят е избрал и чието финансиране било поето от заявителя, не са задължително условие за получаване на сумата по кредита, поради което 1 законосъобразно сумите по застраховките не били включени в ГПР като разход по кредита. Жалбоподателят навежда доводи, че застрахователните премии не са разход по кредита, а представляват част от отпуснатата главница, като посочва, че потребителят разполага с възможността да се откаже от застраховката. В продължение сочи, че потребителят не заплаща премиите със собствени средства, а същите се заплащат чрез отпуснат допълнителен ресурс – кредит. Уточнява, че противно на приетото от районния съд, застраховката е допълнителна услуга, която кредитополучателят има възможност сам да включва или изключва на всяка една стъпка от процеса на кандидатстването и преди одобрението на кредита. Твърди още, че липсва неяснота относно начина на формиране на ГПР. Въз основа на изложените аргументи се моли окръжният съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и уважи заявлението изцяло. Моли се за присъждане на разноски в пълния претендиран размер.

Окръжен съд - Перник, след като се запозна с доказателствата по делото /по реда на чл. 278 ГПК/ и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима. Същата е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 6127/2026 г. по описа на Районен съд - Перник e образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.

417, ал. 1, т. 2 ГПК срещу М. Т. А. ЕГН: ********** за заплащане на сумите, както следва: 883.51 EUR, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 10.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 416.46 EUR, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 16.04.2026 г., и сумата 33.83 EUR (тридесет и три евро и 83 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 28.05.2026 г.

Съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК 2 над уважения размер на главницата от 460.16 EUR до пълния й претендиран размер от 883.51 EUR, сумата 416.46 EUR, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 16.04.2026 г., и сумата 33.83 EUR (тридесет и три евро и 83 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 28.05.2026 г. За да постанови разпореждането си в обжалваната му част, заповедният съд е приел, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като същата е уговорена във вреда на потребителя. На следващо място съдът е приел, че е налице обоснована вероятност да се приеме, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита.

Настоящият съдебен състав намира разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част за правилно и законосъобразно. Мотивите, изложени от районния съд, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща изцяло към тях. По отношение на изложените в жалбата възраженията следва да отбележи следното:

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че застрахователната премия представлява част от „главницата“ по кредита единствено защото сумата е финансирана от кредитора и преведена от него на трето лице - застраховател. Правната квалификация на дадена сума не се определя от техническия начин на нейното превеждане, а от икономическата и правната функция. Когато част от формално отпуснатия кредитен ресурс не се предоставя реално на потребителя за свободно ползване, а служи за заплащане на свързан с кредита разход - в случая застрахователна премия, тази сума не може да бъде третирана като чисто усвоена главница. Тя представлява разход, свързан с договора за кредит.

Именно това разрешение е възприето и в практиката на Съда на Европейския съюз. В прессъобщението по дело C-744/24, Bank Polska Kasa Opieki, е посочено, че понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват, поради което общият размер на кредита не може да включва суми, предназначени за изпълнение на 3 ангажименти по кредита, каквито са разходите за застраховка. Съдът приема също, че лихвен процент не може да се начислява върху суми, които заемодателят използва за покриване на свързани с кредита разходи и които реално не се изплащат на потребителя. Това разрешение е пряко относимо към настоящия спор, тъй като и тук се касае за суми, предназначени за заплащане на застрахователна премия, включени във формално посочената главница и олихвявани като част от нея.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че застраховката била доброволна и това да обосновава законосъобразна дължимост на заявеното вземане.

На първо място, самото формално отбелязване в договора, че потребителят „не е длъжен“ да сключва застраховка, не е решаващо.

Преценката дали застраховката е действително доброволна следва да се извърши въз основа на съвкупността от договорните клаузи, начина на структуриране на кредита, включването на премията в погасителния план, начисляването на лихва върху нея и обстоятелството дали потребителят е имал реална възможност да получи кредита при същите условия без тази допълнителна услуга. На второ място, дори когато застраховката е обозначена като доброволна, тя не може да бъде включвана в главницата така, че върху нея да се начислява възнаградителна лихва, ако съответната сума не е реално предоставена на потребителя, а е предназначена за покриване на разход, свързан с кредита. На трето място, когато премията е предварително инкорпорирана в общия размер на кредита и в погасителния план, това обективно поставя потребителя в положение, при което заплащането се явява част от механизма на получаване и обслужване на кредита. В този смисъл, независимо от използваната договорна терминология, е налице обоснована вероятност клаузата да води до прикрито оскъпяване на кредита.

Следва и да се отбележи, че тези изводи се подкрепят и от актуалната практика на ВКС - Решение № 84 от 19.03.2026 г. по к.т.д. № 1533/2025 г., I т.о., в което се приема, че когато в договор за потребителски кредит е уговорено част от отпуснатата сума да се усвоява като застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, този разход следва да се третира като общ разход по кредита и да бъде включен при формирането на ГПР, винаги когато сключването на застраховката е условие 4 за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия. Извежда се и значението на § 1, т. 1 ДР на ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, като се подчертава, че застрахователните премии са част от общия разход по кредита при наличие на връзка между допълнителната услуга и условията на кредита. Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, доколкото спорната застраховка е инкорпорирана в договорната конструкция, а премията е включена в погасителния механизъм.

По неравноправния характер на клаузата, настоящият съдебен състав намира, че клаузата, с която застрахователната премия се включва в главницата и се изплаща разсрочено заедно с погасителните вноски, създава, най-малкото, обоснована вероятност за неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Това е така, тъй като плащането на премиите е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. При това положение отново липсва яснота досежно действителния размер на ГПР в договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП "неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално". В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени "клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор приобщи условия". В случая, макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на кредита, тя е включена като условие за усвояване на кредита по т. 7. 2.

Предвид гореизложеното се налага извод, че заявеното вземане в спорната част се основава на клауза, за която е налице най-малкото обоснована вероятност да е неравноправна - за отказа по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК дори не е необходимо окончателно прогласяване на нищожност на клаузата, а е достатъчно наличието на обоснована вероятност за това.

По отношение на ГПР и последиците по чл. 22 и чл. 23 ЗПК, настоящият съдебен състав приема, че същественото значение на правилното определяне на ГПР произтича от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Годишният процент на разходите е основният показател, чрез който потребителят може да прецени реалната цена на кредита и да сравни различни кредитни продукти. Когато 5 застрахователната премия е част от икономическата тежест, която потребителят поема във връзка с кредита, но не е надлежно отчетена като разход, посоченият ГПР не отразява действителното оскъпяване. Това води до заблуждаваща представа за цената на кредита и накърнява изискването за прозрачност. При установена вероятност за неправилно формиран ГПР и за включване на разходи в главницата с цел начисляване на лихва върху тях е налице основание да се приеме, че договорът страда от пороци по чл. 22 ЗПК, като последицата по чл. 23 ЗПК е потребителят да дължи само чистата стойност на кредита.

По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17416/11.06.2026 г., постановено по ч.гр. дело № 6127/2026 г. по описа на Районен съд - Перник Определението не подлежи на обжалване.