Решение № 11475 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11475 гр. С.я, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.И.И И.А при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И И.А Гражданско дело №

20221110159277 по описа за 2022 година

„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу П. Б. П. установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 2961,99 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане, 348,87 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.05.2022 г., 73,08 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2019 г. – 04.2021 г. и 13,59 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 05.05.2022 г., за топлоснабден имот в гр. С.я, ж. к. Т.С.“, бл. ..., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35470/2022 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуването на дължимите суми на интернет страницата на дружеството.

В срока за отговор ответникът оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот. Оспорва да е страна по облигационно правоотношение с 1 ищеца. Намира, че не е изпаднал в забава по отношение на претендираните суми за лихва за забава. Счита, че няма основание за претендиране на сумата за дялово разпределение, доколкото ищецът е претендирал чуждо вземане, без да има основание за това. Релевира възражение за погасяване на процесните суми с изтичане на 3-годишна давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. За уважаването им ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на първо място да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. С.я, ж. к. Т.С.“, бл. 136, вх. В, ап. 39 . От представените по делото доказателства обаче не се установява ответникът П. Б. П. да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Не е представен титул, от който да е видно дали ответникът е придобил собствеността върху процесния имот.

При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период ответникът е била собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот следва да бъде прието, че същият не притежават качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид на което и предявените срещу него искове за дължимост на цена на топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Поради изложеното съдът намира, че е безпредметно да обсъжда наведеното възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.

При този изход на спора право на разноски има ответникът. Процесуалният представител на ответницата е претендирал адвокатско възнаграждение при условията на чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА в общ размер на 1600 лева, което съдът намалява до 640 лева с оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.

Така мотивиран, С.йски районен съд, 82 състав

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ... срещу П. Б. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 2961,99 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане, 348,87 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.05.2022 г., 73,08 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2019 г. – 04.2021 г. и 13,59 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 05.05.2022 г., за топлоснабден имот в гр. С.я, ж. к. Т.С.“, бл. ..., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35470/2022 г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на адв. Н. И.а И., ЕГН ********** , на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 640 лева - адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производства.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.” EООД.

Решението подлежи на обжалване пред С.йски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при С.йски районен съд: _______________________

3