Определение № 2664 от 12.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2664 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Н. Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502351 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. А., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, против определение № 11505/ 16.09.2026г. постановено по гр. д. № 7209/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII състав, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса.

Жалбоподателят поддържа, че определението на първата инстанция е неправилно и необосновано. Твърди, че макар да има доходи и имущество по наследство, същите не му осигуряват ликвиден ресурс за заплащане на определената по делото държавна такса в размер на 146,92 евро. Изтъква, че живее в ***, където разходите за живот са значително по-високи и покриват целия му нетен доход. Моли съда да отмени обжалвания акт и да го освободи от държавна такса.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да бъде уважена молба с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, законодателят изисква кумулативното наличие на обективна невъзможност на физическото лице да заплати дължимата такса, преценена с оглед на неговите доходи, имущество, семейно положение, здравословен статус и заетост. За установяването на тези обстоятелства молителят е длъжен да представи пълна и вярна декларация пред съда.

1

В конкретния случай, видно от подадената от С. А. А. декларация по чл.

83, ал. 2 от ГПК, същият е обявил нетен средномесечен доход от около *** евро, ведно с българска пенсия от *** лв. месечно и норвежка пенсия от *** евро месечно. Декларирал е също, че притежава наследствени имоти, които не му носят доход, както и липса на моторни превозни средства и спестявания.

При извършена служебна справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията обаче, настоящият съдебен състав установи, че молителят притежава качеството на управител в следните търговски дружества:

„ЕВРОИМЕКС ОЙЛ“ ООД , ЕИК 115273276, „СТАЛКЕР“ ООД ,ЕИК

825355910 и „ЕВРОИМПЕКС - СТ“ ООД ,ЕИК 204080152, както и че е регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „ИМЕКС-С - С. А.“ , ЕИК 020447208.

Тези обстоятелства са изцяло спестени и не са посочени от ищеца в подадената от него декларация пред Районен съд – Пловдив. Недекларирането на участие и управленски функции в четири търговски субекта представлява съществено нарушение на задължението за добросъвестност в процеса и препятства съда да извърши пълна и обективна проверка на реалното имуществено и материално състояние на лицето. Качеството на управител и търговец предполага потенциално наличие на други доходи или активи, които молителят е бил длъжен изрично да посочи и опровергае с надлежни доказателства (например справки от НАП за липса на дейност, баланси и др.), което не е сторено.

На следващо място, съдът констатира, че след като първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца внос на държавна такса в размер от 146,92 евро, същата вече е изцяло реално внесена от жалбоподателя по сметката на съда. Макар в молбата да се твърди, че плащането е извършено единствено с цел предотвратяване на прекратяването на делото, самият факт на реалното заплащане на сумата в изпълнение на съдебните указания опровергава твърдението за пълна липса на парични средства и абсолютна материална невъзможност за покриване на този процесуален разход.

Освобождаването от държавна такса е социална мярка, насочена към лица, които действително са лишени от всякакъв финансов ресурс . След като сумата е осигурена и внесена, правото на достъп до съд на лицето вече е обезпечено и производството по исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС ще продължи. При евентуален успешен изход на делото по същество, ищецът има право да претендира възстановяване на тази сума от ответниците по реда на разноските (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

Поради изложените съображения – констатирано недеклариране на участие в търговски дружества и реално внасяне на дължимата сума след дадени съдебни указания – съдът намира, че липсват предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя от държавна такса. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11505/ 16.09.2026г. постановено по гр. д. № 7209/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII състав, с което е оставена без уважение молбата на С. А. А., ЕГН **********, за освобождаване от заплащане на дължимата по делото държавна такса.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3