Решение № 68 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Н.

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Вероника Н. Касационно търговско дело № 20248002902344 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Я. П. срещу решение №65 от 16.05.2024г. по в.т.д.№53/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново. С него е потвърдено решение №138 от 22.12.2023г. по т.д. №76/2023г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка иск против Сдружение „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“ с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението, проведено на 07.06.2023г., като неоснователен.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че решенията на общото събрание на Сдружение „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“, п р и е т и на 07.06.2023г., с а незаконосъобразни, тъй като е опорочена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание. Счита, че съдът неправилно е 1 приел, че отсъствието на един от членовете на управителния съвет при приемането на решение за свикване на общото събрание не би се отразило на изискуемия в устава кворум и практически не би могло да повлияе нито на вземането на решения, нито на тяхната валидност. Наред с това счита за неправилен извода на въззивния съд, че липсата на редовно връчена покана до жалбоподателката за самото общо събрание не е довела до нарушаване на членствените й права, тъй като тя е взела участие в проведеното събрание.Твърди и липса на кворум за приемане на решения, тъй като новите членове, избрани с решение на общото събрание от 21.02.2023г., не са били поканени и не са присъствали на събранието от 07.06.2023г..

Ответникът по касационната жалба Сдружение „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“, не изразява становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл.25, ал.6, вр. ал.4 от ЗЮЛНЦ е допустим, като предявен в срок от въззивницата, която има качеството на член на ответното сдружение.

Констатирал е, че на проведеното на 07.06.2023г. общо събрание на сдружението са взели участие лично или чрез пълномощник единадесет членове на сдружението, които са и негови учредители, като ищцата М. Я. П. е един от присъстващите лично членове, а Венера Илиева Якова, Пламенка Трифонова Тодорова и Антоанета П. Стефанова са били представлявани от пълномощника си М. Н. И.. Установил е, че участие в събранието не е взел само един от членовете на сдружението - Евелина Йосифова Генова.

Кредитирал е показанията на свидетелката С. С. и протокола от заседание на управителния съвет / У С / н а сдружението от 24.04.2024г., съгласно които решението на УС за свикване на общото събрание на сдружението е взето присъствено от двама от членовете на УС – председателя н а сдружението и св. С., а въззивницата като член на УС не е присъствала и не е била редовно уведомена с оглед отсъствието й от страната в периода 28.03.2023г. - 25.04.2023г. Приел е, че с оглед наличието на кворум /съгласно чл.14 ал.4 от устава УС може да вземе решение, ако на заседанието 2 присъстват повече от половината от неговите членове/ и наличието на обикновено мнозинство при вземане на решенията съгласно чл.14 ал.6 от Устава, нередовното уведомяване на ищцата не води до извод за нередовно провеждане на заседанието на УС. С оглед на това е приел, че общото събрание на сдружението, проведено на 07.06.2023г., е било надлежно свикано от УС на същото. Отхвърлил е като неоснователни оплакванията на ищцата – въззивна жалбоподателка, че С. С. е била освободена като член на УС на сдружението и не е следвало да участва при вземане на решението на УС за свикване на общото събрание, като е изтъкнал, че към датата на провеждане на заседанието УС за свикване на общото събрание, последната е била вписана по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ като член на УС. В тази връзка също е констатирал, че представеният протокол от общото събрание от 21.02.2023г. за освобождаване на членове на сдружението, включително и С. С., не е подписан и заверен от лицата по чл.17, ал.1 от Устава, което е довело и до постановяване на отказ от длъжностното лице по регистрацията от 17.03.2023г. за вписване на промени по партидата на сдружението.

Поради липса на доказателства за приемане на нови членове преди 07.06.2023г. или за освобождаване на приети такива, съставът на въззивния съд е направил извод, че от учредяването му до 07.06.2023г. сдружението не е променяло членския си състав. Изложил е мотиви, че наличието на подадени молби за приемане на нови членове не води до извод, че процедурата за приемането им е проведена.

Изтъкнал е, че оплакванията на въззивницата за липса на надлежно връчване на покани на членовете на сдружението Венера Илиева Якова, Пламенка Трифонова Тодорова и Антоанета П. Стефанова, респ. ненадлежно участие на същите в събранието, не са заявени нито с исковата, нито с допълнителната искова молба, поради което са извън предмета на спора.

Независимо от това е посочил, че представените по делото пълномощни с нотариална заверка на подписите на упълномощителите съответно от 24.04.2023г., 05.05.2023г. и 26.05.2023г., доказват правото на упълномощената от посочените трима членове М. И. да получава всякакви документи във връзка с участието им в общото събрание, както и правото да гласува от тяхно име при вземане на решения. Поради това е споделил извода на първоинстанционния съд, че представляваните чрез пълномощник членове на 3 сдружението са взели участие в общото събрание след надлежната им покана за същото.

Въззивният съд е констатирал, че са налице доказателства за връчване на писмена покана за свиканото общо събрание на сдружението и дневния ред на същото на десет от членовете на сдружението, с изключение на въззивницата и Евелина Йосифова Генова. Посочил е, че представената по делото писмена покана за общото събрание съдържа данни за свикване на общо то събрание по инициатива на УС на сдружението, дата, часа и мястото на провеждането му, както и дневния ред на същото. Установил е, че въззивницата не е получила лично писмена покана, но се е уведомила чрез поканата, залепена по седалище на сдружението и безспорно се е явила на събранието и е участвала при вземане на решенията. С оглед на гореизложеното е направил заключение, че нарушаването на правата по чл.10, ал.4 от Устава не е довело до ограничаване на правото да участва в насроченото ОС. Приел е, че липсата на връчена покана на Евелина Йосифова Генова и неучастието в ОС, проведено на 07.06.2023г., не е довело до незаконосъобразно провеждане на последното, тъй като изискуемият кворум е бил налице.

С определение №1475/16.05.2025г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Присъствието на общото събрание на сдружение с нестопанска цел на негов член, който не е бил поканен по реда, изрично определен в устава на сдружението, достатъчно ли е, за да се счете, че не е нарушено правото му на участие в насроченото общо събрание?

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

По приложението на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗЮЛНЦ е формирана практика на ВКС с решение №135 от 10.03.2021г. по т. д.

№1653/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №167 от 04.11.2013г. по т. д.

№1292/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. В първото от тях се посочва, че съдържанието на поканата за свикване на общо събрание на сдружението е установено с разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЮЛНЦ, съгласно която поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се свиква. Нормата е част от правния режим по свикване на общото събрание и поставя императивни изисквания за 4 съдържанието на поканата, които са от значение за редовността на провеждане на общото събрание и за законосъобразността на взетите от него решения.

Независимо дали общото събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението, както и от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях лице, ако управителният съвет не извърши действията по свикване в двуседмичен срок от искането на групата членове, поканата има регламентираното в нормата на чл.26, ал.2 от ЗЮЛНЦ минимално съдържание. Реквизитите на поканата не са били предмет на законодателни изменения за разлика от реда за оповестяването й, регламентиран в чл.26, ал.3 от ЗЮЛНЦ. До изменението на ЗЮЛНЦ (обн. ДВ, бр.79/2006г.) разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗЮЛНЦ предвижда изискване за обнародване на поканата за общото събрание в „Държавен вестник“ и поставянето й в сградата на управлението на сдружението един месец преди деня на събранието. Според действащата към момента на провеждане на общото събрание на ответното дружество, чиито решения са оспорени с предявените искове по чл.25, ал.6 вр. ал.4 от ЗЮЛНЦ, редакция (ДВ, бр.79/2006г.) на чл.26, ал.3 от ЗЮЛНЦ този ред за оповестяване на поканата вече не е императивно изискване, като е уредена възможността уставът на сдружението да предвиди друго. Съгласно новелата на чл.26, ал.3 от ЗЮЛНЦ (ДВ, бр.74/2016г., в сила от 01.01.2018г.) ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. Липсата на изменения във въведените с императивна норма минимални изисквания за съдържанието на поканата на фона на смекчаването в правния режим за оповестяването й и диспозитивния характер на нормата на чл.26, ал.3 от ЗЮЛНЦ разкриват същественото значение, което законодателят придава на реквизитите на поканата с оглед защитата на интересите на членовете на сдружението.

Установеното в закона съдържание на поканата гарантира членствените права на членовете на сдружението – правото на участие в управлението на сдружението и упражняването на правото на глас. Поканата е израз и на регламентираното в чл.21, ал.2, предл.2 от ЗЮЛНЦ право на информация за дейността на сдружението, тъй като служи за уведомяване на членовете на 5 сдружението за времето и мястото на провеждане на събранието, както и за въпросите, включени в дневния ред на общото събрание. От законово определеното съдържание на поканата следва информативният, уведомяващ характер на същата за членовете на сдружението. С оглед гарантираните със задължителното съдържание на поканата основни права на членовете на сдружението и информативния й характер мястото за провеждане на общото събрание в поканата следва да е посочено така, че да осигури възможността за участие в общото събрание на членовете на сдружението.

В решение №167 от 04.11.2013г. по т. д.№1292/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., се приема, че предвид задължителния характер на всички клаузи на устава, а не само на тези, които са в рамките на минимално необходимото съдържание по чл.20 от ЗЮЛНЦ, неспазването им съставлява основание за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението и е достатъчно, за да обоснове уважаването на конститутивния иск по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ. При доказана в процеса нередовност на свикването на общото събрание – на място, различно от предвиденото в устава, не би следвало да се подлага на преценка доколко с допуснатото нарушаване на устава се преодолява законова забрана; дали се ограничават права на отделни членове на сдружението и дали представляващият сдружението – ищец в процеса е направил конкретни възражения в този смисъл на самото общо събрание. Този извод произтича не само от разпоредбата на чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, предвиждаща съдебен контрол за законосъобразност и уставосъобразност на приетите от общото събрание решения, без да се провежда разграничение между императивни законови разпоредби и клаузи на устава, или да се дава приоритет на закона, но и невъзможността при допуснато нередовно свикване на общото събрание, тази нередовност да се санира в резултат на конкретно поведение на член на сдружението, респ. на негов представител.