Решение № 3431 от 26.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3431 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г К при участието на секретаря М С като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110123956 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление С,представлявано от А А.,против П. А. К.,ЕГН **********,и М. А. К.,ЕГН **********,и двамата с адрес С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва : спрямо ответника К. – 740,86 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 327,65 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 29.11.2022 г.,19,34 лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,4,75 лева лихва за забава за периода 31.12.2019 г. до 29.11.2022 г.; спрямо ответника К. - 740,86 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 327,65 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 29.11.2022 г.,19,34 лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,4,75 лева лихва за забава за периода 31.12.2019 г. до 29.11.2022 г.

В исковата молба се твърди,че към процесния период между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот в *****,при което за ответниците е възникнало задължение да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че главницата за доставена 1 топлинна енергия не е заплатена и възлиза на 1481,72 лева,за чието заплащане ответниците отговарят поравно при съобразяване дяловете им в съсобствеността. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва и претендира такава в размер от по 327,65 лева. С исковата молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да бъдат уважени предявените искове.

Ответниците К. и К. чрез назначения им особен представител счита,че с исковата молба са претендирани парични суми в по-висок размер спрямо заявените такива по заповедното производство. По съществото на спора изразява становище,че ответниците не са клиенти на топлинна енергия,твърди се,че не е доказано потребеното количество топлинна енергия,защото представените документи са частни. Формулирано е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорена е дължимостта на мораторната лихва.

Ответниците молят съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Третото лице помагач Т намира исковата претенция за основателна.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т“ЕАД претендира от П. А. К. и М. А. К. сумите от 1481,72 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.09.2020 г.,327,65 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 29.11.2022 г.,19,34 лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.09.2020 г.,4,75 лева лихва за забава за периода 31.12.2019 г. до 29.11.2022 г.,дължими поравно от длъжниците. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 67668/2022 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Видно от удостоверение за наследници на А М К.,наследници по закон са децата му М. А. К. и П. А. К..

Представен е договор за продажба на недвижим имот от 1990 г.,съгласно който А М К. и Е Г К. се легитимират като собственици на *****.

С нотариален акт от 29.09.2020 г. М. А. К. и П. А. К. прехвърлят правото си на собственост върху недвижим имот ***** на *****,а със споразумителен протокол от същата дата е постигнато съгласие начислените парични суми за консумативни разходи до датата на сключване на договора да бъдат заплатени от продавачите.

С договор № 4057/23.09.2002 г.,сключен между Т и етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост в *****,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дейност по дялово разпределение на 2 топлинна енергия в сградата,а етажните собственици се задължават да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици от 14.09.2002 г.

Установява се,че е сключен договор между „Т“ЕАД и Т,съгласно който Т се съгласява да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.

От документ за главен отчет се установява,че не е осигурен достъп до имота.

Според заключението по съдебно-техническата експертиза в процесния имот радиаторите са демонтирани,не е начислявана и топлинна енергия за отопление на имот,а абонатът дължи топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,общият топломер в сградата е отчитан на първо число всеки месец,след което са приспадани технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,дължимата главница за процесния период възлиза на 1573,24 лева,без да са включвани задължения извън процесния период.

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания към 22.11.2023 г.,изравнителните сметки са въведени в информационната система на дружеството доставчик,със суми за възстановяване не са прихващани задължения извън процесния период,а след въвеждане на изравнителните сметки е формирана сума за доплащане в размер от 68,02 лева,непогасените задължения за процесния период са 1573,26 лева за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.09.2020 г. и 19,34 лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.09.2020 г. Размерът на мораторната лихва възлиза на 338,17 лева върху главница за топлинна енергия и 4,84 лева върху сума за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане,за което е издадена заповедта за изпълнение – на соченото основание и в претендирания размер. Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска – да бъде доказано съществуване на договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде установено какви права и задължения са уговорени за всяка от страните,да бъде доказано вземането по размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита 3 предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 12.12.2022 г.

Софийският районен съд счита,че в хипотезата,когато е предявен иск за установяване на вземането,исковата претенция е допустима до размера,до който е издадена заповед за изпълнение – при съобразяване предмета на установителния иск,докато в частта за разликата над паричните суми,за които е издадена заповед за изпълнение искът се явява недопустим. С установителния иск се претендира установяване на същото вземане,за което е издадена заповед за изпълнение,а не е допустимо предявяване на различна искова претенция,респективно недопустимо се явява претендиране на парична сума,каквато не е заявена със заповедното производство. В настоящия случай при съобразяване на обстоятелството,че ищецът е уточнил,че претендира парични суми,за които е издадена заповед за изпълнение,съдът намира,че производството по исковата молба подлежи на прекратяване в частта за разликата над 163,82 лева до заявения с исковата молба размер,в частта за разликата над 9,67 лева до 19,34 лева сума за дялово разпределение и над 2,38 лева до 4,75 лева спрямо ответницата К. и в частта за разликата над 163,83 лева до заявения с исковата молба размер от 327,65 лева,в частта за разликата над 9,67 лева до 19,34 лева сума за дялово разпределение,в частта за разликата над 2,37 лева до сумата от 4,75 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение спрямо ответника К..

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за установяване на вземането е за съответната парична сума да е издадена заповед за изпълнение. Недопустимо е предявяване на иск за установяване на вземане за парична сума в по-висок размер спрямо размера на претендираната парична сума с издадената заповед за изпълнение,поради което съдът счита,че в частта за посочените по-горе парични суми производството подлежи на прекратяване.

Софийският районен съд счита,че исковата претенция за заплащане на главница за топлинна енергия е доказана по основание – дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а към процесния период ответниците К. и К. са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. С оглед това,че наследодателите на ответниците са придобили право на собственост върху топлоснабдения имот през 1990 г.,а същевременно разпореждане с правото на собственост ответниците са осъществили на 29.09.2020 г.,съдът намира,че до датата на продажба на недвижимия имот ответниците са клиенти на топлинна енергия,респективно са пасивно легитимирани да отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено и обстоятелството,че според споразумителен протокол,сключен в деня на продажбата на имота,ответниците изрично са посочили,че задълженията за топлинна енергия до датата на продажба следва да бъдат изпълнени от тях. Макар споразумението да е сключено с новия собственик,това споразумение отразява изявление на ответниците,че отговарят за заплащане стойността на топлинна енергия за периода до 29.09.2020 г. В хипотезата,когато имотът е 4 топлоснабден към влизане в сила на закона,не съществува изискване договорното правоотношение да възникне формално чрез сключване на договор в писмена форма,а е достатъчно доказването притежавано право на собственост или вещно право на ползване. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните по договора за продажба на топлинна енергия се регламентират от общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,поради което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението точно,необходимо е цената да е заплатена в срока по общите условия. Провеждането на доказване,че цената е заплатена е възложено в срок на ответниците,а в хода на производството ответниците не са доказали да са заплатили паричната сума или част от същата,поради което исковата претенция е доказана по основание. Разпоредбата на чл.153,ал.6 от ЗЕ предвижда,че главница за топлинна енергия заплащат и собствениците на имоти,в които не е потребявана топлинна енергия за отопление или за битово горещо водоснабдяване,т.е.всички собствници отговарят за заплащане на топлинна енергия за общи части или отдадена от сградна инсталация. В настоящия случай от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че не е ползвана топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване,а стойността на топлинна енергия е определена като топлинната енергия,отдадена от сградна инсталация. С оглед обстоятелството,че според заключението по съдебно-техническата експертиза главницата за топлинна енергия за процесния период,без да има включени задължения извън процесния период възлиза на 1573,24 лева,при съобразяване,че всеки от ответниците отговаря до размера на ½ от задължението,съдът счита,че исковете за главница са доказани по основание и по размер изцяло – за парична сума в размер на по 740,86 лева. Софийският районен съд намира,че исковете за сума за дялово разпределение също са доказани – съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия цената на сума за дялово разпределение се заплаща от купувача на топлинна енергия на доставчика,който впоследствие заплаща тази цена на дружеството,което реализира дяловото разпределение. При това положение исковете за сума за дялово разпределение са доказани по основание и по размер за сума от по 9,67 лева спрямо всеки от ответниците. Изводът на съда за основателност на исковете за главница за топлинна енергия налагат да бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор възражение за погасителна давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила давност,когато в определен период от време кредиторът не е предприемал действия по реализиране на вземането си.