Решение № 940 от 21.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Пловдив, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330201508 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010756/02.01.2025 год., издадено от Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А. М. А., с ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят А. М. А. в жалбата си оспорва Наказателното постановление /НП/ с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно, за което навежда конкретни възражения. Излага доводи за маловажност на случая. Пледира за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и повереникът му.

Въззиваемата страна Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в депозирана до съда молба-становище излага аргументи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна 1 адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено до минимално определения в Наредба № 1 от 2004г. на ВАС размер. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

На 10.12.2024 г. около 13:10 часа в гр.Пловдив на ул.“Иван Вазов“ до № 61Б, жалбоподателят А. А. управлявал лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.

№ *******, собственост на Г. А., ЕГН: **********. На същото място при приближаване на пешеходната пътека, обозначена с пътна маркировка и пътен знак, жалбоподателят не пропуснал преминаващия пешеходец. Поведението на водача било възприето от св.С. Г. Ф., командир отделение при Сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив към ОД на МВР Пловдив, който го квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, за което съставил в присъствието на нарушителя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 359787/10.12.2024г. След предявяване на акта, жалбоподателят го подписал без възражения.

В законоустановеният срок не било депозирано писмено възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП на А. било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на св. С. Г. Ф. /актосъставител/. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ф., който изцяло поддържа АУАН, макар да няма спомен относно обстоятелствата по съставянето му. Показанията му са ограничени откъм възпроизведени релевантни обстоятелства – относно авторството и издаването на процесния АУАН, но Съдът намира, че същите кореспондират с останалите писмени доказателства, не се и оспорват от страните по делото.

Следва да се отчете, че от страна на жалбоподателя не се представят 2 каквито и да било доказателства, който биха оборили презумптивна сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното и в този смисъл акта запазва своята доказателствена сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, Съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя в нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба /в редакцията й относима към датата на нарушението/ при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая не се спори, че към инкриминираните дата, час и място, жалбоподателя е имал качеството водач по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като е управлявал посоченото в акта и НП пътно превозно средство. Безспорно на процесното място е имало пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и пътен знак. Обективният състав на нарушението се изразява в бездействие – при налично задължение на водача на МПС да намали скоростта или спре, същият не сторва това, въпреки че на пешеходната пътека има преминаващ пешеходец, който не пропуснал да премине. В случая, видно от приетото от фактическа страна, жалбоподателят не е пропуснал преминаващото през пешеходната пътека лице, с което е изпълнил състава на нарушението, доколкото не е осигурил предимство на пешеходеца. Довода на санкционираното лице, че не е ясно намерението на пешеходеца да пресече обозначената пешеходна пътека, съдът намира за защитна позиция, която не намира опора в доказателствената съвкупност по делото и не опровергава презумптивната доказателствена сила на АУАН, с оглед на което и Съдът намери описаното в двата административни акта да отговаря на обективната действителност, а именно „преминаващ пешеходец“, което категорично сочи недвусмислено намерение и желание за пресичане на обозначената пешеходна пътека от страна на пешеходеца. Ето защо настоящият съдебен състав намира за безспорно установено и доказано вмененото на жалбоподателя неизпълнение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

3

За така извършеното административно нарушение, правилно и законосъобразно е наложена глоба от 100 лева, предвидена във фиксиран размер в разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП /в редакцията към датата на извършване на нарушението/.

Не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, съгласно който "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, каквито твърдения навежда жалбоподателя, но без да излага конкретни многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които е било извършено вмененото деяние и които биха били предпоставка за определяне на случая като маловажен. Нещо повече, от приложената в административната преписка справка за водач/нарушител се установява, че процесният случай не е инцидентна проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя А.. Той има предходни нарушения, установени с влязло в сила наказателно постановление и с фишове за деяния с различна правна квалификация, което завишава обществената опасност на деянието и дееца и не дават основание да се приеме, че обществената опасност на конкретната проява е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид и следователно не е налице маловажен случай.

В издаденото НП е посочено, че се отнемат общо 10 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на наказателното постановление и отнемането на контролни точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол.

Не са налице и формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, 4 тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство или до нарушаване правото му на защита. Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган не се оспорва, като същата се установява от приложената по делото Заповед № 8121з/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва да се отбележи, че при съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП, видно от съдържанието им, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Даденото в АУАН и НП описание на нарушението е достатъчно ясно и конкретно, и е съобразено с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като е посочено времето и мястото на нарушението и управлявания от жалбоподателя автомобил. Описано е и конкретното изпълнително деяние съобразно съставомерните признаци на вмененото нарушение. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация, която съвпада изцяло със словесното му описание. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът прие да потвърди обжалваното наказателно постановление изцяло като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на обжалваното НП.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-1030010756/02.01.2025 год., издадено от Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А. М. А., с ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

5

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6