Определение № 461 от 10.07.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 24/2024
- Вид
- Определение № 461
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461 гр. Благоевград, 10.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:
Председател: Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20241200900024 по описа за 2024 година
Производство e по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 8139/14.05.2026 г. от адв. П. К., пълномощник на ищеца по делото Ю. С. К., адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „С.“ № , офис за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските.
В молбата се сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и не съответства на практиката на ВКС и СЕС. Според молителя делото не се отличава с правна и фактическа сложност, въведените от ответника възражеН. и оспорваН. са стандартни за такъв вид дело, в голяма част от проведените с.з. не са осъществени съществени процесуални действия, като делото е отлагано поради неизготвени заключеН., като в част от тях представител на ответника не се е явявал. Счита, че на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, дори под установеН. с Наредба № 1 минимален размер.
Отправено е искане за изменение на Решение № 60/06.04.2006 г. в частта за разноските, като се намаляват присъдените разноски на ответника.
Препис от молбата е връчен на ответната страна, която не е депозирала становище за неоснователност на молбата.
Съдът намира следното:
Производството по настоящото т.д. № 24/2024 г. е образувано по искова молба, подадена от Ю. С. К., чрез адв. П. К., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Т. Д. Т. и ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от С. П. и К. К., с която е предявен иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 180000,00 лв., частичен иск от 220000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ***, вследствие на смъртта на нейната майка Ц. Г. С. на *** г., настъпила в резултат на получени телесни увреждаН. при ПТП, реализирано на 05.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
С Решение № 60/06.04.2026 г., постановено по настоящото дело, е отхвърлен 1 като неоснователен предявеН. от Ю. С. Кърцелов против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и ЗД „Бул Инс“ АД, иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 92032,54 евро (18000,00 лева), частичен иск от 112484,21 евро (112484,21 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в *** вследствие на смъртта на нейната майка Ц. Г. С.на 25.03.2019 г., настъпила в резултат на получени телесни увреждаН. при ПТП, реализирано на 05.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Ю. С. К. е осъдена да заплати: на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, сумата от 1423,35 евро (2783,83 лева), представляваща сторени разноски в производството; на ЗД „Бул Инс“ АД, сумата от 7270,57 евро (14220 лева), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав счита, че направеното искане за изменение на решението в частта за разноските е допустимо, а разгледано по същество, то е неоснователно.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Действието на договора за предоставяне на адвокатска услуга е от момента на сключването му, независимо дали е уговорено заплащане на адвокатски хонорар от представляваното лице, или не. Към същия момент, и при посочените релевантни обстоятелства, съдът се произнася и в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. В двата случая- при уговорено с доверителя възнаграждение и при договорено безплатно процесуално представителство, размерът на адвокатското възнаграждение за съответН. вид работа се определя към момента на сключване на договора между довереник и доверител- вж. Решение № 29/27.01.2025 г. по гр.д. № 4032/2023 г. на ВКС, III г.о.
В производството по настоящото дело ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е представляван от адв. М. Г. и адв. М.- преупълномощен от адв. Г.. С молба от 29.07.2024 г. ответникът е направил искане за присъждане на сторените разноски по делото в размер на 16200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие № 0000005883, сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и адв. М. Г. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване, защита и процесуално представителство по дело № 24/2024 г. на ОС- Благоевград, по иска на Ю. К. за неимуществени вреди. Договореното възнаграждение е в размер на 16200,00 лв. с ДДС. Към договора е приложен платежен документ, удостоверяващ заплащането на сумата от 15390,00 лв. по договор за правна защита и съдействие № 0000005883.
От процесуалН. представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответника ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решеН. на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкуваН. и разяснеН. относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че 2 член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображеН. за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумН. характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.
В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображеН., достига до крайН. извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималН. размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималН. размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешН. пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, е посочено, че съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждеН. (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждеН. за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото.
Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.
От друга страна, правН. ред в страната- в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован.
С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви 3 критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждеН. се обосновава с два обективни критерия- обемът и сложността на извършената работа, величината на защитаваН. интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждеН. са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.
В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай- например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договореН. адвокатски хонорар.
От това следва извода, че при положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждеН. са гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитаваН. материален интерес. Във всички случаи следва да се държи сметка и за вида, обема и естеството на свършената работа.
При направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя и вида на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, видът на свършената работа, фактическата и правна сложност на делото.
Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършените правни действия по делото, без да се дава оценка на същите, както и вида на производството, в които са извършени. Така определеН. размер следва да бъде достоен и съобразен с висококвалифицираН. характер на труда на адвоката, като следва да се вземе предвид вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалН. представител правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която то е приключило, което позволява по-обективна преценка на обема, интензитета и продължителността на защитата, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея.
В случая предявеН.т срещу ответника иск е оценяем, с висок материален интерес- с цена на иска 180000,00 лв., производството е търговско, с двойна размяна на книжа, с правна и фактическа сложност, с продължителност две години. По делото са проведени общо 9 о.с.з., ангажирани са значителен обем писмени доказателства, гласни доказателства, изслушано е заключение на вещо лице по назначена съдебно-психологична експертиза, както и заключение на вещи 4 лица по комплексна експертиза. При тези условия от процесуалН. представител на ответника се е изисквало полагане на значителни усилия за защитата. Следва да се има предвид, че депозирането на отговор на исковата молба, отговор на допълнителната искова молба, писмени становища във връзка с искаН. на страните, писмена защита, изисква специална подготовка, знаН. и умеН., като в депозираните са изложени подробни съображеН. относно допустимостта, основателността на исковата претенция, съдържа проучване на съдебна практика и казуси, което следва да се съобразява при определяне на дължимия размер на възнаграждението за положеН. труд.