Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18849 от 20.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38787/2025
Вид
Определение № 18849
Подписан
20.05.2026
В сила
20.05.2026
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18849 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110138787 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Й. Р. П., И. З. П., А. П. Д., Х. П. Д., Г. Ю. Б. и Й. З. Б. срещу **************, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици, при квоти от по 1/6 ид.ч. за всеки, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № **********/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. ********************************, с площ от 877 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м./, предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: 309, квартал: 107, парцел: ХХ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори *************, ***********************, ********************** и ************ представляващ УПИ ХХ.309, кв. 107, по плана на м. ******** - IIра част, гр. София, на основание давностно владение продължило в периода от 1983 г. до настоящия момент.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в четириетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***********************, а именно: Й. и И. П.и – на апартамент № 12, Й. Б. и Г. Б. - на апартамент № 11 и А. и Х. Д.и - на апартамент № 10, както и на дворното място, находящо се на горепосочения адрес, представляващо застроен поземлен имот с идентификатор ************. Сочат, че жилищната сграда е построена през 1962 г. от тогавашните собственици на парцел имот с пл. № 309 от кв. 107, като през 1982 г. е била издадена Заповед за отчуждаване на недвижим имот № *********/14.04.1982 г. на СГНС, с която заповед парцелът, частна собственост на Л.Т.З., Ц.В. Г., З.Й.П., К.Е.Т., П.Г.С., А.В.В., З.Й.И., Е.М.В. и М.Г.С., е бил отчужден в полза на държавата, за надстрояване. Излагат, че определената парична оценка на имота, включително на дворното място, била в размер на 22 655, която е била заплатена от титулярите на правото на строеж, ищци по настоящото производство, както следва: от А. Д. - сумата в размер на 7331 лв., от Й. Б.

- сумата в размер на 7041 лв., от И. З. П. - сумата в размер на 7296 лв. и от К.Е.Т. сумата в размер на 987 лв., като общата сума от 22655 лв. се дължала на първоначалните собственици за терена, трайните насаждения и подобренията по дворното място, тяхна собственост. Твърдят, че, отделно, за правото на строеж, към общината са заплатили сумата в размер на 9589 лв. съгласно оценителен протокол от 25.03.1983 г. Според ищците в приложения към заповедта за отчуждаване оценителен 1 протокол е допусната техническа грешка и неправилно е посочено, че „теренът, върху който е построена заварената сграда, е държавен“, доколкото парцелът никога не е бил нито държавен, нито общински имот, като същата грешка фигурирала и в приложения Договор за отстъпване право на строеж от 16.05.1983 г. Допълват, че нито държавата, нито общината са заплатили парично или друго обезщетение на първоначалните собственици на парцела. Излагат, че на 17.08.2023 г. бил издаден Акт за частна общинска собственост № ****/17.08.2023 г., в който е посочено, че общината притежава 69,93 % ид.ч. от процесния застроен ПИ, което обосновавало правния интерес на ищците от завеждане на настоящото исково производство. Сочат още, че до момента на издаване на горепосочения акт за общинска собственост, имотът винаги е фигурирал като частна собственост на ищците, респективно на техните наследодатели, като не е съществувал спор в тази връзка, което обстоятелство се потвърждавало и от Скица № **********-14.09.2021 г. на СГКК - гр. София, съгласно която за собственици на процесния имот по данни от КРНИ са посочени А. Д., Ю. Б.

/наследодател на ищеца Г. Б./, Й. Б., И. П., Й. П. и Х. Д.. Оспорват ответникът да е придобил процесния имот, като считат, че същият е тяхна частна собственост.

Посочват, че са придобили процесния имот по давност, изтекла в периода от 1983 г. до настоящия момент, доколкото от момента на заплащане на определената оценка, ищците стопанисвали имота като свой, без да е налице каквото и да е противопоставяне от страна на общината или на трети лица. При изложеното предявяват настоящите искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете, при твърдения, че процесният имот е изключителна собственост на ответника. В тази връзка твърди, че от материалите по приложената отчуждителна преписка № 282/1958 г., образувана на основание Заповед № ***** от 04.08.1958 г. на Министъра на комуналното стопанство, благоустройство и пътища, за изменение на дворищната регулация, с която се допуска сливане на парцел 1-а от кв. 107, м. ******** по плана на гр. София и парцел III в същия квартал, в един парцел I I I от кв. 107 и отреждането му за групово или кооперативно жилищно строителство, ставало ясно, че процесният имот е бил предмет на отчуждителни актове още през 1958 г. Сочи, че с влизане в сила на отчуждителния акт имотът е преминал в патримониума на държавата. Ето защо счита, че към момента на строителството на сградата (1962 г.), теренът вече е бил държавен, като на строителите е било отстъпено право на строеж по приложимия тогава ред, при което собствеността върху земята си оставала в полза на държавата. В подкрепа на изложеното били и приложените НА № 56, том XXII, дело 3762 от 63 г., НА № 55, том XXII, дело 3762 от 63 г., НА № 54, том XXII, дело 3762 от 63 г., НА № 60, том XXII, дело 3762, от 63 г., на I нотариус при СНС Х. Омарбалиев, с които се признавали за собственици на съответните апартаменти, построени от ЖСК върху процесния имот, Л.Т.З., Ц.В. Г., П.Г.С., З.Й.И., като всеки собственик на жилище получавал и съответна идеална част от сградата. Допълва, че с нито един от посочените нотариални актове не се прехвърляло собственост върху земята. С оглед на изложеното смята, че липсвал валиден транслативен титул за земята. Сочи още, че посочената отчуждителна заповед № *********/14.04.1982г. не обхващала процесния имот, а отчуждителната преписка № 7/1982 г. касаела единствено и само отчуждаване на идеални части от сградата и реални помещения от нея, доколкото с отчуждителната преписка № 282/1958 г. процесният терен вече е бил отчужден в полза на държавата, като впоследствие по силата на закона е станал общински. Оспорва отбелязването на терена като държавен да е вследствие на допусната техническа грешка, доколкото отбелязването му като държавен представлявало административна констатация, базирана на наличните в преписките основания за режима на земята. Оспорва ищците да са придобили процесния имот по давност, като в тази връзка посочва, че представените с исковата 2 молба нотариални актове за жилище сочили на строеж върху държавна земя и право на строеж върху мястото, което само по себе си представлява признание на чужда собственост върху терена и изключвало animus domini. Твърди, че суперфициарят признавал правото на собственика на земята и упражнявал фактическа власт в рамките на ограничено вещно право, като в случая липсвали доказателства за манифестиране спрямо общината на намерението за своене на земята, за превръщане на държането във владение. Допълва и че съвместното ползване на двор от множество лица не представлявало изключително владение върху целия поземлен имот. Дори да се приеме, че е налице владение от страна на ищците, то оспорва да е изтекъл давностният срок за придобиване на имота. Сочи още, че след 2022 г. общината е упражнявала активно правата си на собственик, като е предприема действия по актуване и вписване на АЧОС и разглеждане на административни искания по чл. 35 Закона общинската собственост (ЗОС), като за процесния имот нямало данни за заявени или удовлетворени реституционни претенции в законоустановените срокове по ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС и ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,ЗС и др. Допълва, че самият факт, че били подавани молби за изкупуване на идеални части от общинския имот, представлявало обективно признание на правата на общината от част от лицата, живущи в сградата и разколебавало категорично тезата за изключително владение върху целия имот. Сочи, че по исканията район „********" не е издал изричен благоприятен акт, поради което бил налице мълчалив отказ, с което се потвърждавало, че общината не е признала твърдяното от ищците право върху терена. При изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Предявени са положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК.

За основателност на предявените искове в тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване е да докажат, че всеки от тях е придобил собствеността по отношение на посочените идеални части от подробно описания по-горе недвижим имот, на соченото от тях придобивно правото на собственост основание, а именно – давностно владение, като в тази връзка следва да докажат: началната дата, от която са започнали да упражняват фактическа власт върху имота с намерение за своене, като същото следва да е явно, спокойно и непрекъснато за срок от 10 години от началната дата на установяване на владението.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че са налице факти, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Искането на ищците за събиране на гласни доказателствени средства е основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК на същите следва да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.

Искането на ищците по чл. 190 ГПК за задължаване на ************** да представи посочения в исковата молба документ е основателно.

Следва да бъде допусната исканата от ответника съдебно-техническа експертиза, която да отговори на посочените в отговора на исковата молба въпроси.

На ответника следва да бъде издадено един брой съдебно удостоверение, които 3 да му послужи пред Агенция по вписванията за снабдяване с посочената в отговора информация.

С отговора на исковата молба е направено искане за привличане като трето лице – помагач на страната на ответника на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и на всички останали собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда. По посоченото искане съдът ще се произнесе с определение в закрито заседание, след като вземе предвид становището на ищците.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочат ясно дали твърдят наличието и на друго придобивно основание по отношение на процесния имот, освен твърдяната придобивна давност, съответно да посочат същото, както и да вземат изрично писмено становище относно искането по чл.219, ал.1 от ГПК, за привличане като трето лице-помагач на страната на ответника – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и на всички останали собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба и отговора на исковата молба.