Определение № 14411 от 03.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14411 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503812 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274-278 от ГПК във вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД срещу Разпореждане № 20150783 от 05.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 18479/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 44 състав, с което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК поради непредставяне в срок на доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Излагат се доводи, че указанията по чл. 415 ал. 1, т. 2 ГПК не са били връчени надлежно, тъй като са изпратени на адреса на дружеството, въпреки че още със заявлението по чл. 410 ГПК е бил упълномощен процесуален представител – адв. З.Ц., с посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения. Поради това се твърди, че едномесечният срок за предявяване на установителния иск не е започнал да тече, поради което не са били налице предпоставките за обезсилване на заповедта. Моли за отмяна на разпореждането.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по делото, приема следното:

1

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая са били налице предпоставките на чл. 415 ал. 5 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

От материалите по делото се установява, че с разпореждане № 20148923 от 10.01.2026 г., постановено на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчването на съобщението, като представи по делото доказателства за това. Разпореждането е връчено на заявителя – юридическо лице „Йеттел България“ ЕАД по неговото седалище и адрес на управление, вписано в Търговския регистър, на 19.01.2026 г., чрез лице, оправомощено да получава съобщения от негово име- юрисконсулт И.П.А., удостоверено с подпис и печат на дружеството върху разписката по делото. В рамките на предоставения едномесечен срок заявителят не е представил доказателства за предявен иск по чл. 422 ГПК, поради което районният съд правилно е приложил последиците на чл. 415 ал. 5 ГПК и е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че срокът не е започнал да тече, тъй като съобщението е следвало да бъде връчено единствено на процесуалния представител на заявителя. Обстоятелството, че по делото е бил посочен съдебен адресат или процесуален пълномощник, не изключва възможността съобщението да бъде редовно връчено лично на юридическото лице по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК. С извършеното връчване на оправомощен представител на дружеството е постигната целта на закона – заявителят да бъде надлежно уведомен за постановеното разпореждане и дадените му указания, поради което за съда не е възникнало задължение да извършва повторно връчване на съдебния адресат или на процесуалния представител.

Този извод е съобразен и с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 518 от 31.10.2011 г. по ч. гр. д. № 357/2011 г., I Г. О., Определение № 377 ОТ 25.07.2011 г. по ч. гр. д. № 195/2011 г., Г. К., І Г.

О. на ВКС, Определение № 150 от 24.02.2011 г. по ч. т. д. № 108/2011 Г., Т. К., 2

І Т. О. на ВКС в които е прието, че срокът в процеса започва да тече от момента, в който надлежно е документиран факта на уведомяване на страната или нейния пълномощник, независимо дали това уведомяване е лично, чрез трето лице по реда на чл. 46 от ГПК или чрез адвокат или съдебен адресат по реда на чл. 39 от ГПК. Посочването от страната на лице, на което да се връчат съобщенията-съдебен адресат, или на пълномощник по делото, не означава, че връчването и получаването лично от дружеството по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК( в конкретната хипотеза - чрез началника на правния му отдел) е извършено нередовно или при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Също така, след като връчването и получаване на съобщението е станало лично на търговеца или юридическото лице чрез овластените за това лица, то е постигнало целта си-уведомяване на страната, е безпредметно да се изисква от съда да изпраща съобщение на съдебния адресат, респективно процесуален представител. Нещо повече, това би представлявало упражняване на процесуалните права на страната в противоречие със законовия принцип за добросъвестност.

Възможността страна да посочи съдебен адрес е нейно процесуално право. Тя има право да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа, но с получаването на съобщението, изпратено лично до страната на адреса по седалището й, фактически тя е упражнила това си правото на избор.

На второ място, правно релевантно е уведомяването на страната, на която цел служи и посочването на съдебен адрес. След като то е постигнато чрез връчването на съобщението лично до нея чрез овластените й за това административни органи съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК, не може да се приеме, че не е налице надлежно уведомяване или че същото е извършено при съществени съдопроизводствени нарушения. С оглед пълнота на изложението, тук следва да се отбележи, че частният жалбоподател не е посочил изрично съдебен адрес за призоваването си, различен от този по неговото седалище и адрес на управление или от адреса, посочен за пълномощника му с отбелязването „съдебен адрес“. Съобразно това, връчването и получаването на съдебните книжа по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК-на адреса по седалище и управление на дружеството е единствена алтернатива, доколкото страната има право да посочи съдебен адресат или връчване чрез пълномощник, но с изключение на специфичните хипотези на отсъствие от страната, пълномощникът на страната няма такова право. В 3 случая, по начина на попълване на подаденото от частния жалбоподател заявление, както и от подадената на 16.05.2025 г. молба, може да се направи извод, че сочения съдебен адрес е за призоваване на пълномощника, а не на заявителя. Същото вписване е възпроизведено и в частната жалба, в която е посочено подаването на същата чрез адвокат Ц. от САК, с посочен съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения, както пълномощник.

Допълнителен аргумент в подкрепа на заявеното се явява и факта, че за обжалвания съдебен акт частния жалбоподател е уведомен по същия начин, без това по никакъв начин да му е попречило да упражни правото си на жалба, за което е предвиден значително по-кратък срок.

Следователно, след като разпореждането по чл. 415, ал. 1 ГПК е било редовно връчено на заявителя, едномесечният срок за предявяване на иска е започнал да тече от тази дата. При липсата на доказателства, че в рамките на този срок е предявен иск по чл. 422 ГПК, като такива не са представени и с жалбата, първоинстанционният съд законосъобразно е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане

№ 20150783 от 05.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 18479/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 44 състав

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5