Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1028 от 07.05.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 9285/2018
Вид
Решение № 1028
Подписан
07.05.2019
В сила
07.08.2019
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1028 07.05.2019 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

Четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9285 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.В.С. ЕГН **********, с адрес:

***, чрез пълномощника си адвокат Б.К., срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, за осъждане на ответника да плати на ищците сумата 409,68 лева, платена от ищците без основание стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 14.12.2016 година до 14.03.2017 година, съгласно фактура № ********** от 05.11.2018 година.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

С писмено уведомление, изх. № 6552199 от 05.11.2018г., ответното дружество съобщило на ищеца, че на 14.03.2017г. служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД са демонтирали и предали за експертизна проверка в Български институт по метрология, електромер с фабричен №

********* от измервателна точка /ИТН/ 2654929, отчитащ електроенергията за собственото му жилище, находящо се в гр. Бургас, ..с клиентски номер: **********. Констатирано било, че въпросния електромер е манипулиран, съответно отчитал с грешка „минус 62.51 %.”, за което е издаден протокол № 566/27.04.2018г. от Българския институт по метрология.

Последното било продиктивано от извършената на 14.03.2017г. проверка от служители на „ЕВН България Електроразпределение”

ЕАД, по отношение на горепосочения обект, при която било констатирано, че измерената грешка е над допустимата, които констатации са обективирани в констативен протокол за техническа проверка № 338314 от същата дата.

В исковата молба е посочено още, че на базата на констатираното и на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, сметката на ищеца за електрическа енергия била коригирана за периода от 14.12.2016г. до 14.03.2017г. - 90 дни. Така определената допълнително начислена сума, за посочения по-горе жилищен имот, с клиентски номер: ********** е определена в размер на 409.68 лева с ДДС, равняваща се на 2833 KWh, за която сума ответното дружество е издало фактура № ********** от 05.11.2018г. - платена от разплащателната сметка на ищеца чрез директен дебит.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, излага довод, че сумата, обективирана в посочената по-горе фактура е получена от ответното дружество без правно основание, по смисъла на чл. 55 от ЗЗД по следните съображения:

На първо място ищецът твърди, че в процесния случай не е спазена процедурата за съставянето и връчването на констативния протокол, съгласно изискванията на ОУ на ЕВН ЕР, тъй като не е бил потърсен от проверяващите.

На следващо място ищецът посочва, че съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл. 28, ал. 8 от Наредба № 6/09.06.2004г., средствата за търговско измерване и електромерните табла са собственост на електроразпределителното дружество. Твърди, че не е осъществявал неправомерното въздействие върху способността на средството за търговско измерване да измерва действителното количество ел. енергия, а е недопустимо да се ангажира гражданската му отговорност само по презумпция. В тази връзка излага, че констативни протоколи: № 338314 от 14.03.2017г., съставен от служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и протокол № 566/27.04.2018г., съставен от БИМ не отразяват действителното фактическо положение, а оттам въпросните частни свидетелстващи документи са неверни и ги оспорва.

Ищецът твърди, че тези документи не съдържат данни кога е извършено последното засичане на средството за търговско измерване за процесното жилище, откъдето да може коректно да бъде проследен и точния период при евентуално грешно измерване. Счита, че това обстоятелство е важно, защото е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, излага довод, че в Закона за енергетиката и в Наредба № 6 от 09.06.2004г. /издадена на основание чл. 116, ал.

7 от ЗЕ/ не се съдържат разпоредби даващи възможност за едностранна корекция на сметките за ел. енергия за минал период от време. По тази причина счита, че разпоредбите на 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 54 от

ОУ на ЕВН ЕР са неравноправни по смисъла на чл.

143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Ищецът посочва, че регламентираната с тях възможност, доставчикът на електрическа енергия едностранно да извършва корекция на сметките за ел. енергия за предходен период от време, без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и създава предпоставки доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

Ищецът излага, че посочените разпоредби противоречат и на чл. 82 от ЗЗД, тъй като чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС предвижда санкциониране на потребителя - без да се изисква виновно поведение от страна на последния. Посочва, че обективната отговорност е изключение и нейното предвиждане е от компетенциите единствено на законодателя. В този смисъл е позовава на съдебна практика: решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о.

На следващо място в исковата молба е изложено, че въпреки изменението на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), законодателят отново не допуска корекция на сметка за ел. енергия за изминал период от време.

Посочената разпоредба предвижда, че общите условия задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от