Определение № 4327 от 19.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4327 гр. Варна, 19.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501857 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба №49167/03.06.2025г. от В. И. И. с ЕГН ********** гр.Белослав, против Определение № 7233 от 02.06.2025г., постановено по гр.д. № 9216/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която е изменено решение № 1243/10.04.2025г., в частта му за разноските, като присъденото в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. e намаленo от 480 лева на 240 лева с ДДС.

В жалбата се излагат съображения, че според постановките на решенията по дело C-427/16г. и С-428/16г. не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект. Прави се анализ на практиката на СЕС, за да се обоснове изводът, че на присъждане подлежат понесените от страната разумни и пропорционални разноски, освен ако това не се позволява по съображения за справедливост, както и че съюзното право допуска определянето на минимални възнаграждения от съсловни организации при спазването на конкретни гаранции, каквито българското национално право е предвидило.

Цитирана е практика на ВАС, според която Наредба 1/09.07.2004г. представлява подзаконов нормативен акт, който се приема от ВАдС при условията на делегация на нормотворческа компетентност от страна на Народното събрание. Всяко лице с правен интерес може да оспори действителността на отделни разпоредби или на целия текст на наредбата, което е една допълнителна гаранция за това, че същата може да бъде предмет на ефективен съдебен контрол. Сочи се практика на ВКС, според която макар и съдът да не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери, няма пречка да изхожда от тях като инструктивни ориентири относно 1 представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения.

Сам по себе си размерът на защитавания оценим парично интерес не предполага съществено различна по съдържание защита, но е задължаващ адвоката в по-сериозна стелен, вкл. с оглед възможни от доверителя последващи претенции за вреди при неудовлетворителен резултат. Излагат се съображения от икономическо естество, свързани с разходите на адвоката и съизмеримост на възнаграждението му с това на магистратите. Прави се искане за увеличаване на адвокатското възнаграждение от 240 на 480 лева.

В предоставения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея „Макроадванс“АД, в който се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и правилно е намалено под предвидения в наредбата минимум при съобразяване на Решенията по дела С-94/2004 и С-202/2004, С-427/2015 и С428/2016 на СЕС, С-438/2022.

Определение № 7233 от 02.06.2025г. е обжалвано и от

„Макроадванс“АД с частна жалба №55022/19.06.2025г., в частта с която адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ е присъдено с включен ДДС.

Поддържа се в частната жалба, че по смисъла на чл.9, ал.1, вр. чл.8 от ЗДДС безплатната правна помощ е безвъзмездна доставка на услуга, поради което не подлежи на облагане с ДДС – арг. чл.2, т. 1 ЗДДС, чл.2, пар. 1, б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38, ал.2 от ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие – с акта на съда. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.

Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Съдебният акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и е с различно съдържание. Съдът нито е данъчнозадължено лице, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт между адвоката и насрещната страна. Затова той не може да начислява ДДС без това да е изрично предвидено в закона. Прави се искане за спиране на производството до произнасяне на СЕС по отправено от СРС преюдициално запитване по този въпрос.

В депозирания отговор на втората частна жалба от ответника по нея В.

И. И. се поддържат доводи за дължимост на ДДС върху възнагражденията по чл.38 от ЗА на основание пар. 2а от ТР на Наредба 1/09.07.2004г., която разпоредба кореспондира с чл.67, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ, че окончателният размер на цената на облагаемата доставка се формира след начисляване на ДДС. Безплатната правна помощ е такава само с оглед лицето, на която се предоставя, но по своя характер не е безвъзмездна. Поддържа се, че подобна услуга не подлежи на облагане само ако клиентът загуби делото.

Излагат се съображения за неоснователност на искането за спиране на делото.

Цитира се съдебна практика и т. 14 от Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания, за да се обоснове становището, че не съществува правомощие на друга юрисдикция, извън запитващата в лицето на отправилия преюдициалното запитване съд, да 2 спре висящото пред себе си производство поради липсата на предвидено в чл.229 от ГПК или в съюзното право основание за това.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

Не са налице визираните в отговора на частната жалба от „Макроадванс“АД основания за спиране на настоящото производство до приключване на дело С-744/23 на Съда на Европейския съюз, доколкото последното е образувано по преюдициално запитване, отправено по друго гражданско производство, поради което не могат да се обосноват нито общите предпоставки на чл.229, ал.1 от ГПК, нито специалните по чл. 631, ал.1 от ГПК.

С оглед изложеното подадените частни жалби подлежат на разглеждане по същество.

За да се произнесе по тяхната основателност, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от В. И. И., ЕГН **********, с адрес град *, ул. „*“ № * срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, Район Средец, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ап. 14, обективно съединени искове, както следва: иск за прогласяване нищожност, поради противоречие на закона на Договор № 202216 от 05.04.2023г. за предоставяне на потребителски кредит сключен между страните, на осн. чл. 26, ал. 1 предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност - с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.

10, ал. 2 от договора, както и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора.

С постановеното по гр.д. № 9216/2024 г. на ВРС решение № 1243 от 10.04.2025 г. предявеният от В. И. И. главен иск с правно основание осн. чл.

26, ал. 1 предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК е уважен. Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. А. Д. сумата от 480 лева, представляваща адвокатски хонорар, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв.

Постъпила е молба №42053/13.05.2025г. от ответника с правно основание чл.248 от ГПК за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение по съображения в релевираното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност.

С обжалваното определение № 7233 от 02.06.2025г., присъденото адвокатско възнаграждение е намалено от 480 лева на 240 лева с вкл.ДДС.

Подадената срещу определението частна жалба №49167/03.06.2025г. от В. И. И. съдът намира за основателна.

Действително съгласно постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка обаче следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, 3 че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. В конкретния случай претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимума по наредбата и на фона на икономическата конюнктура и инфлационни процеси не е налице възможност за редуцирането му без да се наруши принципа за достойно заплащане на предоставената правна помощ, включваща освен изготвяне на исковата молба и предварително запознаване с относимите материали и съдебна практика, подготовка на защитна теза, справки по движението на делото и изготвяне на становища по процесуални и материалноправни въпроси. От значение е от друга страна общата продължителност на съдебното производство пред съответната инстанция, доколкото е пряко свързана с обема на дължимите от адвоката услуги. Действително делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела и същото е приключило в едно съдебно заседание без явяване на страните, но при отчитане обема на осъществената в полза на ищцовата страна защита – подготовка и подаване на искова молба, четири броя подробни молби по хода на делото, по същество и по чл.80 от ГПК, отговор на молба по чл.248 от ГПК, частна жалба и отговор на частна жалба, съдът намира, че договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, не се явява завишено, поради което и не са налице предпоставки за редуцирането му.

С оглед изложеното в частта, с която присъденото адвокатско възнаграждение е намалено, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата по чл.248 от ГПК да бъде оставена без уважение.

Подадената срещу определението в частта относно присъдения ДДС частна жалба №55022/19.06.2025г. на „Макроадванс“ АД, съдът намира за неоснователна.

Оказването на безплатна правна помощ не е освободена доставка по ЗДДС, защото регистриран по ЗДДС адвокат е данъчно задължено лице като извършващо независима икономическа дейност срещу възнаграждение (чл. 3 ал.1 и ал.2 от ЗДДС). Дали възнаграждението е платимо от упълномощителя, или определено и възложено от съда за оказаната безплатна правна помощ е ирелевантно, защото получаването на възнаграждение определя доставката като възмездна и ДДС се дължи на датата на данъчното събитие (чл. 25 ал.4 от ЗДДС).

По изложените съображения подадената от „Макроадванс“ АД частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в отговор на частна жалба № 56352/23.06.2025г. искане на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 със седалище гр.София, за спиране на настоящото производство до приключването на дело С-744/23 на Съда на Европейския съюз.

ОТМЕНЯ Определение № 7233 от 02.06.2025г., постановено по гр.д.

№ 9216/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която е изменено решение № 4

1243/10.04.2025г., в частта му за разноските, като присъденото в полза на адв.

А. З. Д., АК - гр. София, л.н. 1000768210, адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. е намалено от 480 лева на 240 лева с ДДС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ м о л б а №42053/13.05.2025г. от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 със седалище гр.София, с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 1243/10.04.2025г., постановено по гр.д. № 9216/2024 г. по описа на ВРС, в частта за разноските.