Определение № 2412 от 24.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2412 гр. София, 24.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина П.

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20258002902515 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания „Олимпик – клон България““ КЧТ, срещу решение № 244/2025 г. по в. т. д. № 152/2025 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 376/2024 г. по т. д .

№ 56/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора за отхвърляне на предявените от касатора срещу П. М. Ш. искове за заплащане, като поръчител по договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 0134/22.06.2015 г., на следните суми: 175 767, 73 лв., представляваща неизплатени задължения, възникнали през периода 07.05.2018 г. - 31.07.2018 г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество на основание т. 9.5. от договор за застрахователно посредничество и представителство генерален агент № 150/01.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 17.02.2022г. до окончателното й заплащане; 61 369, 20 лв. – мораторна лихва върху главницата от 175 767, 73 лв. и 7 208 лв. разноски по международно арбитражно дело № 205/2018 г. по описа на Арбитражен съд гр. София.

В жалбата се сочат касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа приложното поле на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивния акт със задължителна и казуална практика на касационната инстанция. Формулират се следните въпроси, касаещи задълженията на въззивната инстанция :

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени във въззивната жалба възражения и доводи за неправилност на обжалвания акт?

2. „Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви в случаите, когато приема за установено дадено обстоятелство по делото?“

1

3. „Длъжен ли е съдът да приеме заключението на съдебната експертиза или следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и останалите доказателства и да изложи мотиви в съдебния акт?“.

При изложеното от касатора се претендира постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено с присъждане на търсените суми включително сторените в рамките на триинстанционното производство разноски.

Ответникът по касационната жалба П. Ш. оспорва основателността на касационната жалба и наличието на соченото от касатора основание за селекция на въззивното решение с цел осъществяване на инстанционен контрол. Претендира постановяване на акт за недопускане на въззивното решение до касация, евентуално за потвърждаването му и присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по предявена от „Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания „Олимпик – клон България““ КЧТ, срещу П. М. Ш. искова молба, обективираща претенции за заплащане като поръчител по договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 0134/22.06.2015 г. на следните суми: 175 767, 73 лв., представляваща неизплатени от „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД задължения, възникнали през периода 07.05.2018 г. 31.07.2018 г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество на основание т. 9.5. от договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент № 150/01.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 17.02.2022г. до окончателното й заплащане; 61 369, 20 лв. – мораторна лихва върху главницата от 175 767, 73 лв. и 7 208 лв. - разноски по международно арбитражно дело № 205/2018 г. по описа на Арбитражен съд гр. София. Претенциите си ищецът е обосновал с твърдение за неизпълнение на задължението от страна на генералния агент „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД да преведе по банкова сметка на застрахователя събрани от него премии, което е уговорено като ежедневно задължение в т.9.5 от договора с дата 22.06.2015 г. и предоговорено със сключения анекс № 2 от 01.02.2017г. на ежеседмично задължение.

При подадена от застрахователното дружество въззивна жалба срещу отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, за да го потвърди, съставът на Апелативен съд Пловдив е отделил спорните от безспорни факти, обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирал е изготвените експертни заключения.

2

Съставът на въззивния съд е приел за безспорно между страните, че между ищеца, в качеството му на застраховател, и „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД, като генерален агент, е било учредено облигационно правоотношение, по силата на което застрахователят е възложил, а генералният агент е приел срещу съответно комисионно възнаграждение да сключва от името и за сметка на застрахователя на територията на Република България застрахователни договори по определени рискове и застрахователни покрития, определени от застрахователя, като изрично е предвидено застрахователят да осъществява инкасова дейност и да събира застрахователни премии по сключените застрахователни договори. С анекс № 2 от 01.02.2017 г. страните са предоговорили дължимите комисионни възнаграждения на генералния агент и отчетността, като са предвидили генералният агент да се отчита ежеседмично чрез електронен отчет от информационната система на застрахователя, който се генерира всеки понеделник и обхваща периода на предходната седмица.

Изпълнението на задълженията на генералния агент са били обезпечени с поръчителство на едноличния собственик на капитала на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД П. М. Ш.. С решение по международно арбитражно дело № 205/2018 г. на Арбитражен съд София е било осъдено дружеството „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД да заплати описаните в исковата молба суми, които съвпадат с претендираните в настоящото производство. По арбитражното дело П. Ш. не е била страна, поради което арбитражното решение й е непротивопоставимо. При тези данни съдът е счел за необходимо да изследва всички възражения по смисъла на чл. 142 ЗЗД, които тя е противопоставила на кредитора.

Апелативният съд е кредитирал приетата без възражения в хода на производството пред окръжния съд комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, която е дала заключение, че е налице съответствие между данните в представените по делото на хартиен носител отчети и данните в приложените в счетоводството на застрахователя 3 663 бр. сметки/разписки, както и, че данните, съдържащи се в електронните отчети на „Олимпик - Стара Загора“ ЕООД, са изпратени чрез персонално потребителско име и парола на агент. В същото време, съдът е анализирал дадените в открито съдебно заседание разяснения от експертите, че тези записвания са извадка от регистър, който не представлява първичен счетоводен документ и не може да носи информация за това дали реално е събрана сумата. От същото експертно заключение съдът е приел за установено още, че информационната система на застрахователя е изградена на принципа на контролирания достъп на база роля, като всеки потребител има собствено потребителско име и парола, съгласно изискването на Наредба № 54, чл.9, ал.3 и 4. Въззивният съд не е кредитирал становището на експерта, дадено пред първоинстанционния съд, че съдържащите се в електронните отчети данни за потребителски имена са персонални потребителски имена на агентите на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД. Съдът е кредитирал като неоспорена от страните и компетентно изготвена експертизата, приета във въззивното производство, която не е установила идентичност между изпратените като електронни или прикачени файлове от имейл адрес officebg3 [email protected] до имейл адрес e kireva@ olympicins.eu и съответно приложените по делото два броя приемо - предавателни протоколи от 27.09.2017г., с които ищецът твърди, че е предал акаунти на застрахователния агент. Изградил е извод за опровергаване достоверността на данните във водения от застрахователното дружество електронен регистър, като е кредитира и разпитаните по делото свидетели, отчитайки тяхната възможна заинтересованост като бивши служители на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД и колеги на ответницата. За съда са останали неустановени твърденията на ищеца, че има достоверно отразяване на получени премии в информационната система, достъп до която, освен служители на застрахователния агент, имат и служители на Централата, както и че на генералния агент са предоставени твърдените 17 акаунта, чрез които е достъпвана системата. Този извод съдът е счел за неопроверган от данните, установени посредством съдебно-графологичната експертиза. Отрекъл е наличието на обвързаност между обстоятелството, че П. Ш. е подписала приемо-предавателния протокол № 38 490 от 09.05.32018 г. и получаване на застрахователни премии в размер на 175 767, 73 лв. лично от нея или от служител на „Олимпик – Стара Загора“ ЕООД, които са останали неотчетени на застрахователя. При тези съждения въззивният съд е формирал краен извод, че по делото е останало недоказано твърдяното от ищеца получаване на застрахователна премия от застрахователния агент, поради което е заключил, че за същия не е възникнало задължение да отчете полученото в изпълнение на поръчката, респ. не е налице неизпълнение на задължението, за което е гарантирала ответницата в качеството й на поръчител.

Не е налице основанието за достъп до касационен контрол на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочено от касатора.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. При липса на конкретно формулиран въпрос или непосочване на хипотеза по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт, а в производството по селекция тази преценка не може да бъде осъществена.

Първият въпрос е поставен във връзка с оплакването, че въззивният съд не е обсъдил доводите във въззивната жалба по т. 4 и т. 5, че изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна и техническа експертиза установява категорично размера на събраните и дължими суми, както и неизпълнение на задължението, вменено на ответницата в съдебно заседание на 30.01.2024 г. с предупреждение по чл. 161 ГПК, да представи предадените с приемо4 предавателен протокол стикери от Гаранционен фонд за издаване на полици и сметки/разписки, което тя не е изпълнила. В тази връзка според касатора въззивният съд е следвало да приеме, че стикерите са използвани и залепени от издадени от агента сметки, както и, че твърдението на свидетелите и вещите лица, че издаването на сметки не доказва събирането на премии противоречи на закона. В противовес на твърдението, заложено във въпроса, въззивният съд е обсъдил експертните заключения, но е мотивирал решаващите си изводи въз основа на заявените от вещите лица твърдения в открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2024 г. Съответно въз основа на тези изявления съдът е преценил, че данните от регистрите, макар да съвпадат на хартиен и електронен носител, не доказват реално извършени плащания по застрахователни полици. Съдът е приел, че този факт не се доказва и от останалите доказателства, включително чрез сочения от касатора приемо-предавателен протокол № 38 490/09.05.2018 г. за предоставяне на стикери от Гаранционен фонд. Въззивният състав е анализирал подробно свидетелските показания във връзка с оплакванията, че извършеният от първоинстанционният съд анализ е непълен. Съответно съдът е кредитирал гласните доказателства. Дали с оглед на извършения анализ съставът правилно е приложил, респективно отказал да приложи разпоредбата на чл.