Определение № 354 от 10.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Пловдив, 10.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500451 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 1947, постановено в закрито съдебно заседание на 18.06.2025 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. № 1427/2025 г. , в честта му, с която е върната исковата молба, подадена от Ж. Ж. Ж. в частта й, касаеща предявените искове против Комисия за противодействие на корупцията-гр.София и против Върховен касационен съд на Република България-гр.София, и е прекратено производството по делото в тази негова част.

Жалбоподателят Ж. Ж. Ж. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 23 932/2.07.2025 г., и делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба и срещу КПК и ВКС.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 21.05.2025 г. е подадена от Ж. Ж. Ж. до Окръжен съд-Пловдив искова молба срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имуществогр.София, Комисия за противодействие на корупцията-гр.София и Върховен касационен съд на Република България-гр.София, с която са предявени искове 1 с посочено от ищеца правно основание чл.32 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, и чл.2а от ЗОДОВ, както и чл.86 от ЗЗД във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ. Ищецът претендира ответниците да бъдат солидарно осъдени да му заплатят: (1) сумата 10 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на образуване и провеждане на производство по установяване и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, приключило с отнемане с решение № 13(/4.05.2012 г. по гр.д. № 755/2011 г. на ВКС, ведно със законната лихва в размер 18 102,03 лв. върху тази сума за времето от 19.09.2008 г. до 20.05.2025 г. и ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; (2) сумата 198 322 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пазарна стойност на посочен апартамент в гр.Пловдив, ведно със законна лихва в размер на 277 189,07 лв. върху тази сума за периода от 4.05.2012 г. до 20.05.2025 г. и ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и (3) сумата 95 160 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на пазарния наем на апартамента за периода от 4.05.2012 г. до 4.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 19.09.2008 г. по искане на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), върху негово имущество (както и върху имущество на неговия баща и съпругата на баща му), а именно апартамент в гр.Пловдив и два броя детски влогове в банка, са наложени от ОС-Пловдив обезпечителни мерки (възбрана върху апартамента и запори върху влоговете). Твърди, че на 22.07.2009 г. от КУИППД е подадено до окръжен съд мотивирано искане срещу него (и срещу неговия баща и съпругата на баща му) за отнемане в полза на държавата на имущество във връзка с влязла в сила на 26.05.2006 г. присъда за признаване за виновен на бащата на ищеца в извършване на престъпление по чл.308 от НК, включително на собствения на ищеца апартамент в гр.Пловдив. Твърди, че с решение на окръжен съд искът е бил отхвърлен и то е било потвърдено от апелативен съд, но с решение на ВКС № 131/4.05.2012 г. по неговото гр.д. № 755/2011 г. решенията са отменени и искането на КУИППД е уважено, като с решение на ВКС от 2013 г. е оставена без уважение молба за отмяна на това 2 решение. Твърди, че след влизането в сила на съдебния акт с постановление за възлагане от 23.12.2014 г. на публичен изпълнител, вписано в СВ-Пловдив на 30.01.2015 г., собствеността върху апартамента е прехвърлено от държавата на А А К и той влиза във владение на имота. Твърди, че на 18.06.2019 г. е извършена продажба на апартамента от К. и неговата съпруга на Д Д П и П Т П, които влизат във владение на имота. Твърди, че с окончателно, считано от 13.10.2021 г., решение на ЕСПЧ от 13.07.2021 г., е прието наличие на нарушения на чл.1 от Първия допълнителен протокол към Конвенцията по отношение на ищеца, неговия баща и съпругата на неговия баща. Твърди, че поради постановеното решение на ЕСПЧ, с решение на ВКС от 4.10.2022 г. по гр.д. № 1934/2022 г. на ВКС е отменено решението на ВКС от 4.05.2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС, след което с решение от 24.01.2023 г. по гр.д. № 3655/2022 г. на ВКС е оставено в сила решението на апелативния съд, с което е потвърдено решението на окръжния съд за отхвърляне на молбата на Комисията за отнемане на имуществото.

Ищецът твърди, че за него е налице основание и правен интерес да търси обезвреда за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че такива вреди за настъпили от актовете на КУИППД и ВКС, а именно решение на КУИППД от 10.09.2008 г. за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, мотивирано искане от КУИППД от 19.09.2008 г. за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца, мотивирано искане на КУИППД от 22.01.2009 г. за установяване придобиване на имущество въз основа на престъпна дейност и отнемането му от ищеца, решение № 131 от 4.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 755/2011 г. ма установяване на придобито имущество въз основа на престъпна дейност и отнемане на имущество на ищеца. Ищецът твърди, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е правоприемник на КУИППД.

Твърди и че Комисията за противодействие на корупцията е правоприемник на КУИППД – на основание §3,ал.3 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ДВ, бр.38/2012 г.), §6,ал.1 от ПЗР на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (ДВ, бр.84/2023 г.) и §6,ал.10 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията (ДВ,бр. 84/2023 г.). Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ВКС и Комисията, обуславящо солидарна отговорност и на нейните правоприемници, тъй като е претърпял вреди както от актовете на 3

КУИППД, така и от решението на ВКС, поради което предявява претенции за солидарно осъждане на тримата ответници. Изложени са съображения относно търпени от ищеца неимуществени вреди и имуществени вреди и е заявено искане за солидарното осъждане на тримата ответници да заплатят посочените суми.

С разпореждане от 29.05.2025 г. окръжният съд оставя исковата молба без движение, като указва на ищеца да изложи ясни и точни обстоятелства, свързани с пасивната легитимация на втория ответник Комисия за противодействие на корупцията, въз основа на които се иска ангажиране на отговорността му за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ, на която се позовава той, предвижда възможност за реализиране на имуществената отговорност на КПК за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите и длъжностните лица по ЗПК, т.е. само с оглед на очертаната в този закон компетентност на КПК по разследване на корупционни престъпления, установяавне на конфликт на интереси и т.н. Съдът указва на ищеца и да конкретизира обстоятелствата, въз основа на които се претендира ангажиране на отговорността на КОНПИ и ВКС за репариране на претърпените от ищеца вреди, тъй като в исковата молба са изброени актове, от които ищецът заявява да е търпял вреди, и е описана хронологията на развилите се съдебни производства, но не е посочено в какво се изразяват нарушенията, респективно действията/бездействията, от които се твърди да са настъпили вредните последици.

С молба-уточнение на исковата молба от 9.06.2025 г. ищецът посочва, че исковете против КПК се предявяват срещу нея в качеството й на правоприемник на КУИППД. Посочено е, че ищецът не е претърпял вреди от действия на длъжностни лица на КПК, а КПК следва да отговаря за претърпените от него вреди в качеството й на правоприемник на КУИППД съгласно правоприемство, регламентирано в §3,ал.3 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ДВ, бр.38/2012 г.), §6,ал.1 от ПЗР на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (ДВ, бр.84/2023 г.) и §6,ал.10 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията (ДВ,бр. 84/2023 г.). Посочено е, че ищецът е претърпял вреди както от актовете на КУИППД, така и от решението на ВКС, с което се уважава искането на Комисията и се отнема негово имущество. Посочено е, че 4 претърпените вреди са в резултат от незаконосъобразното образуване на производство по отнемане на имущество, сезиране на съда с искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му и отнемане на имуществото му по реда на ЗОПДИППД (отм.), като описаната незаконосъобразна намеса в правата му е извършена с изброените в исковата молба (т.19) актове на ответника ВКС и праводателя на другите двама ответници – КУИППД. Заявено е, че незаконосъобразността на образуването на производство за отнемане на имуществото на ищеца, подаването на искане за налагане на обезпечителни мерки и отнемането на имуществото му е налице, тъй като описаните актове са постановени при липса на материалноправните предпоставки на закона, което е установено с решението на окръжния съд от 5.08.2010 г., решението на апелативния съд от 18.02.2011 г. и решението на ВКС от 24.01.2023 г. Заявено е, че с тези три съдебни решения е признато за установено, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки по ЗОПДИППД (отм.), което обосновава извод за незаконосъобразност на актовете, описани в т.19 от исковата молба, които са насочени срещу имуществото на ищеца и от които произтичат претендираните с исковата молба вреди.

На 18.06.2025 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение № 1947, с което връща исковата молба в частта й относно предявените искове против КПК и ВКС и прекратява производството по делото в тази негова част, и оставя без уважение искането на ищеца за конституирането на посочените две лица като трети лица-помагачи на страната на ищеца. В мотивите на определението съдът посочва, че са предявени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразно проведено конфискационно производство по реда на ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на негово движимо и недвижимо имущество. Съдът преценява, че КПК не е надлежен ответник в качеството си на процесуален субституент на държавата по заявените претенции, тъй като със Закона за противодействие на корупцията (ДВ, бр.84/6.10.2023 г.) е предвидено действащата до този момент КПКОНПИ да бъде разделена на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и Комисия за противодействие на корупцията, като, както се сочи и от ищеца, КПК е правоприемник на част от правомощията на КПКОНПИ, но конкретно това са функциите, свързани с разкриване, проверка 5 и установяване на конфликт на интереси, установяване на несъответствие в декларираното имущество на лица, заемащи публични длъжности и т.н. Съдът посочва, че според чл.7,ал.2 от ЗОНПИ Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по отнемане на незаконно придобито имущество. Съдът преценява, че с оглед предвидените в закона правомощия именно КОНПИ е правоприемник на дейността на КПКОНПИ (преди КУИППД) в частта относно установяването и отнемането на незаконно придобито имущество, при което Комисията за противодействие на корупцията не е надлежно процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове и затова производството по отношение на този ответник следва да се прекрати като недопустимо. Съдът намира, че исковата молба е останала нередовна в частта, касаеща предявените искове против ВКС, тъй като в нея няма изложени конкретни обстоятелства, въз основа на които се претендира ангажиране отговорността на този ответник, а единствено е посочено, че ищецът е търпял вреди и от незаконосъобразно решение на ВКС № 131/4.05.2012 г. по гр.д. № 755/2011 г. на ВКС и това е недостатъчно, за да се квалифицира спорното право и да започне валиден исков процес. Съдът преценява, че не са изпълнени с уточняващата молба указанията, дадени на ищеца от съда, да конкретизира нарушенията, респективно действията или бездействията на ответника ВКС, от които се твърди да са настъпили вредните последици. Съдът намира, че в уточняващата молба е заявено, че описаната незаконосъобразна намеса в правата на ищеца е извършена с изброените в т.19 актове на ответника ВКС и праводателя на другите двама ответници, които актове са постановени при липсата на материалноправните предпоставки за отнемане на имущество, предвидени в закона, което е установено с посочените решения на ПОС, ПАС и ВКС, но липсват твърдения за конкретни обстоятелства и факти, които да могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите на ЗОДОВ или да сочат, че отговорността на ответника следва да се реализира по чл.49 от ЗЗД. Затова съдът преценява, че исковата молба в частта й, касаеща предявените искове против ВКС, следва да бъде върната.