Решение № 11397 от 19.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11397 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110161001 по описа за 2021 година искове с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „..., в исковата си молба и уточнение на същата от 15.11.2021г., моли да се ОСЪДИ ответникът/ите да му заплати/ят при условията на разделност:

- 443,99 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.09.2018г. до 30.04.2019г.;

- 113,09 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 14.10.2021г., Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - .., не се ангажира със становище.

Ответникът – Е. Г. В., не се ангажира със становище.

Ответникът - Х. С. В., оспорва иска:

- оспорва материалната легитимация на ответника;

- навежда и други доводи между които и несигурност за изрядността на уредите за топлинно измерване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

4 ФЛ са отдали под наем на дружество (".., ЕИК ..) процесното помещение през 1

2001г. Между наемодателите са З. В., починала през 2011г., първият и вторият ответник.

Освен тях и Р. В. (починал – справка – л. 50). Срокът е 5 години.

На 23.02.2017г. до ответниците – Х. В., Р. В. и Е.. В., е изпратено писмо, в което се сочи, че за процесния магазин има натрупана цена за ТЕ, която не е изплатена. Поканата е получена на 01.03.2018г. от г-жа В.. Г-дата Р. и Едм. В. не са потърсили своето съобщение (л. 21). Адресът е ... Там е получено обаче съобщението по това производство – л. 64, и то лично от Едм. В..

Заключението на комплексна СЕ,Е не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно изготвено. От него се установява, че:

- стойността на главницата е 438,84 лева; и

- лихвите – 119,12 лева. от правна страна:

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между: … топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди (чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ). Това, само на пръв поглед, означава, че всички общи правила, имащи отношение към обикновено конклудентния договор (решение № 5 от 22.04.2010г. на КС) са неприложими.

Елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване (чл. 55 от ЗЗД) са следните: обедняване – при намаляване на активите; обогатяване, като такова е налице и когато се спестяват разходи; и двете да са последица от една обща причина.

Не е налице облигационна връзка, породена от договор, но не се и твърди подобно нещо. Твърди се и се установява, че ищецът се е обеднил само със стойността на подадената до магазина топлинна енергия. Всеки етажен собственик, който притежава търговски обект, е длъжен, без значение дали ползва или не помещението, да сключи договор. Прекъсването на облигационната връзка е възможно само, ако цялата сграда (ЕС) го стори. Самостоятелно това е невъзможно (съобразно цитираното по-горе решение на КС и ТР, цитирано по-долу).

Тъй като заплащането на топлинна енергия е принципно задължение за собствениците (от ЕС) – според КС, режимът е аналогичен на този за поддържане на обща част, своеобразна „екстра“ в сградата, то обогатяването се изразява в спестяването на съответния разход (ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.: Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане). Обедняването на ищеца е съизмеримо с цената на изразходваната топлинна 2 енергия, но не определена от ДКЕВР, а по пазарни нива – т.е. доста по-висока от претендираното.

Причината регулаторен орган да определя цената е социална. Това е така в по-малка степен и при стопанските потребители в ЕС (регулаторната цена има смисъл само ако е пониска от пазарната).

Изложеното е по принцип (в тази връзка и например: Решение № 262542 от 28.07.2022г. на СГС по в.гр.д. № 2409/2021г. и Решение № 262856 от 31.08.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2172/2021г.).

От процесуалното поведение на ответниците, а и на особения представетил на единия от тях, съобразно посоченото в доклада, може да се приеме следното:

Дружеството наемател е било титуляр на партидата до някакъв момент преди писмото, описано в „от фактическа страна“. Ищецът е бил уведомен, че наемното правоотношение е прекратено, като партидата е върната на името на собствениците, които към този момента вече са само двама. Старото задължение, това за което ответницата е била уведомена, вероятно е било изчистено (платено).

Ответниците, макар и изрично да бе указано в доклада, не установиха лошо качество на ползваната ТЕ (Решение № 34 от 22.02.2010г. на ВКС по т.д. № 588/2009г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Това че ответницата се представлява от особен представител не ѝ дава повече права от потребител, който изпълнява административното си задължение да може да бъде открит на декларирания настоящ/постоянен адрес. Тя не може да се ползва/да черпи права от неправомерното си поведение. Следва да се има предвид и че цялата инсталация след абонатната станция е собственост на Етажната собственост, т.е. задължението за поддръжка е на последната. Ответниците са част от нея. Това, че уредите не са проверявани, проблемни и т.н. не е релевантен факт, от значение би било само ако отчитат погрешно и в ущърб на собствениците. Такива доказателства, както бе посочено, не бяха ангажирани.

Главницата се дължи, но в размера определен от в.л.

Не са ангажирани доказателства за поставянето в забава на длъжниците по отношение на дълга, за който се претендира в това производство. Искът за лихвата е неоснователен. по разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат разноски от ответниците, съобразно уважената част от исковете:

- частта на ответника възлиза на 397,25 лева, а

- тази на ответницата на 713,51 лева.

3

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55 от ЗЗД, Е. Г. В., ЕГН **********, гр. София ..., и Х. С. В., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, .., телефон .., чрез адв. К., особен представител, да заплатят при условията на РАЗДЕЛНОСТ на „..., ЕИК .., представлявано от .., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н .., e-mail: .., сумата от 438,84 (четиристотин тридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, с която ответниците са се обогатили неоснователно за периода от м.09.2018г. до 30.04.2019г. (топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 53), ведно със законната лихва, считано от 26.10.2021г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 443,99 (четиристотин четиридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки) лева, както и тази с пр.осн. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 113,09 (сто и тринадесет лева и девет стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 14.10.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНА

ОСЪЖДА но основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е. Г. В., ЕГН **********, гр. София ..., да заплати на „..., ЕИК .., представлявано от .., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н .., e-mail: .., сумата от 397,25 (триста деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА но основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Х. С. В., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, .., телефон .., чрез адв. К., особен представител,, да заплати на „..., ЕИК .., представлявано от .., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н .., e-mail: .., сумата от 713,51 (седемстотни и тринадесте лева и петдесет и една стотинки) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - .., ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, р-н „Витоша”, бул. „...

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4