Решение № 394 от 11.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100098 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск на Л. Й. Д. за осъждане на Софийски градски съд да й заплати сумата 60000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на продължителното бездействие и непроизнасяне по подадената от нея искова молба, считано от датата на нейното предявяване, ведно с направените съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че посоченото от ищцата дело е образувано на 07.07.2020г., като съдията- докладчик още на 30.12.2020 г. е прекратил производството по него. След това делото било продължило пред друг съд, но за неговите действия и бездействия СГС не може да носи отговорност. Изтъква, че ответник по исковете по ЗОДОВ е държавата, която се представлява в процеса от процесуален субституент, а това е органът, от чиято дейност пряко са произлезли вредите. При това, ако в неправомерната дейност са ангажирани повече от един държавни органи, те отговарят солидарно, като конкретният принос на всеки един от тях не е от значение за кредитора, но ако се установи, че някой от конституираните по делото като ответници държавни органи не е допринесъл с дейността си за настъпването на твърдените вреди, няма основание, чрез него да се ангажира отговорността на държавата. Счита, че периодът от около пет месеца, през който делото е било висящо пред СГС, не е прекомерен и не може да се третира като забава извън разумния срок по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ. Изтъква високата натовареност на този съд, която може да се отчита като извинителен критерий във връзка с продължителността на производството, когато държавата е взела мерки за преодоляване на проблема с натовареността на отделни съдилища в съдебната система. Намира, че в случая държавата е предприела множество 1 мерки за разрешаване на проблема с натовареността на съдилищата в страната и, в частност, на СГС, които вече дават значителни положителни резултати и следва да се кредитират като ефективни. Прави извод, че те могат да служат като извинителен критерий и да обосноват извод за отхвърляне на иска по чл.

2б от ЗОДОВ. Допълнително изтъква, че периодът на разглеждане на делото пред СГС съвпадал с обявената световна пандемия, през която бил ограничен достъпът на съдии, служители и граждани до сградите на съдебната палата, а насрочените в този период дела били отложени за други дати с оглед защитата на здравето и живота на участниците в процеса. Сочи, че тези обстоятелства били непреодолими от страна на съдебния състав, тъй като защитата на живота и здравето на хората имала превес пред принципа за бързо разглеждане на делата. Настоява, така посочените обстоятелства да се ценят като основание за намаляване на отговорността на държавата в лицето на СГС.

Също така сочи, че процесното дело не е налагало да се извършват приоритетно действия от страна на съда, особено при възникналата пандемична обстановка и последиците от нея. Оспорва сочените от ищцата вреди, както и пряката причинно- следствена връзка между евентуални такива и забавянето на процесното дело от страна на СГС. Моли съда да освободи държавата, в лицето на СГС, от отговорност за забавяне на процесното дело, а при условията на евентуалност - да присъди минимално обезщетение, тъй като претендираното от ищцата е прекомерно и не отговоря на изискванията по чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез назначения особен представител адв. С., поддържа исковата молба и моли съда да уважи претенцията на ищцата. Препраща към представената писмена защита.

В открито съдебно заседание ответникът Софийски градски съд се не представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, с която оспорва предявения иск моли съда да го остави без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание представителят на прокуратурата, като контролираща страна, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

От фактическа страна съдът констатира, че първоначално, на 06.07.2020г., ищцата е депозирала пред СГС искова молба, с която е предявила искове срещу Административен съд – София град и срещу Агенцията за социално подпомагане за осъждане на тези две институции да й заплатят обезщетения от по 15 000 лв. за вреди от непозволено увреждане - нарушаване правото за разглеждане на административното дело в разумен срок и постановен отказ по искането й за отпускане на помощи за медицинско лечение. Ищцата е поддържала, че през периода 2014-2020 година била лишена от заплащане на медицински прегледи, лекуване и последващо закупуване на лекарства, с което здравето и животът й били изложени на риск от Агенцията за социално подпомагане, вкл. и поради това, че за определено време била без медицинско осигуряване. Във връзка с това Д. завела съдебно дело, но то се разглеждало в АССГ в продължение на 6 години. Твърди, че междувременно здравето й се влошило, като били засегнати гръбначният й стълб, периферната нервна система, седалищният нерв и коленните стави.

Акцентира върху дентална процедура на висока стойност. Счита, че й е необходим медицински преглед чрез ядрено-магнитен резонанс на цялото 2 тяло, който не се финансира от здравната каса. Твърди, че през периода на влошаване на здравето й, в резултат от стрес повишила теглото си само за няколко месеца с около 25 килограма.

По така предявените искове е било образувано гр.д. № 6448/2020г. на СГС, производството по което е било прекратено с определение от 30.12.2020г., а делото – изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.

Впоследствие делото е препращано по подсъдност на различни съдилища, вкл. върнато отново на СГС, където е било заведено като гр.д. № 3533/2023г. по описа на този съд.

С Определение № 41 от 24.11.2023г., постановено по дело № 39/2023г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, за компетентен да разгледа правния спор е бил определен Административен съд - София област.

След изпращането му на този съд, пред него делото е било образувано под № 1380/2023г.

С молба от 05.02.2024г. по това дело ищцата изрично е заявила, че не поддържа първоначално предявените искове за обезщетение срещу двамата първоначални ответници АССГ и АСП, а предявява само иск за осъждане на Софийски градски съд да й заплати сумата 60000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на продължителното бездействие и непроизнасяне по подадената от нея искова молба, считано от датата на нейното предявяване, ведно с направените съдебно- деловодни разноски.

Във връзка с тази молба, АССО е постановил Определение № 159/08.02.2024г., с което е прекратил производството по първоначално предявените искове срещу АССГ и АСП, прекратил е пред себе си производството по делото, и – с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ – го е изпратил на Софийския окръжен съд по подсъдност.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск е недопустим поради следните съображения:

Видно от изричната молба на Д. от 05.02.2024г. по адм.д. № 1380/2023г. на АССО и от молбата й в същия смисъл от 15.03.2024г. по настоящото дело, този иск е изцяло различен от първоначално предявените такива - както по основание и петитум, така и по страни. Затова с цитираното по- горе определение на АССО, производството по първоначално предявените искове срещу АСП и АССГ е било изрично прекратено, а настоящото производство по новия иск, макар в рамките на същото дело, има напълно различен предмет - обезщетение за неимуществени вреди в различен размер, причинени на ищцата от Софийски градски съд в резултат от продължително бездействие и непроизнасяне по подадената от нея искова молба пред този съд.

Следователно, в рамките на едно и също дело последователно са се водили две различни производства по различни групи искове. Предмет на хронологически втория и сега разглеждан иск е обезщетение за забавата на вече прекратеното производство по хронологически първите два иска, което го квалифицира като такъв по чл. 2б от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, обаче, „гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“.

3

В случая, безспорно, производството по гр.д. № 6448/2020г. на СГС и гр.д. № 3533/2023г. на СГС, образувано и водено по първите два иска, е приключило с прекратителното Определение № 159/08.02.2024г. по адм.д. № 1380/2023г. на АССО, което не е обжалвано и е влязло в сила.

Същевременно, ищцата не претендира обезщетение за забавено правосъдие от никой друг съд, който е разглеждал тези два иска.

Следователно, налице е хипотезата на приключило производство пред единствения ответник по иска, а именно – СГС.

Както се посочи по- горе, обаче, съгласно цитираната разпоредба на чл.

8, ал. 2 от ЗОДОВ, предпоставка за допустимост на иска в тази хипотеза е да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

В случая съдът извърши служебна справка в регистъра по чл. 60а, ал. 5 от ЗСВ на постъпили заявления по глава трета „а“ от ЗСВ и констатира, че няма подадено заявление за присъждане на обезщетение за забавено правосъдие нито по гр.д. № 6448/2020г. на СГС, нито по гр.д. № 3533/2023г. на СГС. Следователно, не е изпълнено условието по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ за допустимост на настоящото производство.

С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

При този изход на делото и направено съответно искане от ответника, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, в негова полза следва да се присъдят сторените по делото разноски за процесуално представителство, каквито съдът определя в размер на 100 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 2б от ЗОДОВ на Л. Й. Д. за осъждане на Софийски градски съд да й заплати сумата 60000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на продължително бездействие и непроизнасяне на този съд по подадената от нея искова молба от 06.07.2020г., считано от датата на нейното предявяване, ведно с направените съдебно- деловодни разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 98/2024г. на Софийския окръжен съд.

ОСЪЖДА Л. Й. Д. с ЕГН ********** да заплати на Софийски градски съд с ЕИК ********* разноски в производството в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4