Определение № 22163 от 16.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22163 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110148451 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Й. Ц., ЕГН **********, срещу М. В. М., ЕГН **********, и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

79 ЗС вр. чл. 440 ГПК и с предмет правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР на гр. София, представляващ Апартамент № 37 с площ от 87,86 кв. м, находящ се в в ******* с който се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил правото на собственост на основание давностно владение.

Ищецът твърди, че е собственик на имота на основание давностно владение, което е продължило повече от 10 години. Излага доводи, че владее апартамента постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено от 2010 г. до настоящия момент. Твърди се, че владението е установено без насилие и че се упражнява фактическа власт с намерението да държи имота като свой (animus). Действията по обективирането на намерението се изразявали в плащане е за ремонти по сградата и в самия имот; редовно участие в общите събрания на етажната собственост;

Ищецът твърди, че ответницата М. М. (която се води собственик по документи) никога не е живяла в имота, не го е ползвала и не е участвала в поддръжката му или в събранията на кооперацията. Излага твърдения за образувано изпълнително дело (и.д. № 20229210402152) срещу М. М. за дългове към „УниКредит Булбанк“ АД. Ищецът твърди, че имотът не принадлежи на длъжника М., а е негов, поради което иска да бъде признато със СПН, че М. М. не е собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, спрямо който е насочено принудително изпълнение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна - „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, с който счита предявените искове за неоснователни. Оспорва се обстоятелството, че ищецът владее процесния недвижим имот. Посочва се, че апартаментът е придобит от М. М. и сестра по 1 наследство от техните родители, като М. М. живее там и е регистрирана в апартамента заедно с децата си. Излагат доводи, че договорът за дарение на ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот, обективиран в Нотариален акт за дарение № 2/173 от 13.05.2022 г. е обявен за недействителен спрямо банката по предявения иск с правна квалификация чл. 135 ГПК – Решение № 7538/28.04.2025 Г. по гр.д. № 47659/2024 г. по описа на СРС, 42 състав. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна – М. М., с който се признават за основателни предявените искове.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото е отричаното от ищеца материално субективно право на собственост на ответника – М. М., върху поземлен имот с идентификатор № *****.

Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, се прави извод от конкретните обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се засягат правните сфери на страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.

Когато правният спор се изразява единствено в застрашаване на правото на ищеца, защитата се изчерпва със силата на пресъдено нещо, с която спорното право се потвърждава при положителен установителен иск или отрича в хипотезата на отрицателен установителен иск. Ако собственикът реши да защити своето право чрез отрицателен установителен иск, то предмет на делото не е претендираното от него материално субективно право на собственост, а отричаното право на собственост ответника. Твърдяното от ищеца субективно право остава извън предмета на делото, като установяването му е условие за допустимост на иска. В мотивите на Тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д.

№ 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, се прие че в „процеса относно процеса“, т.е. при проверка дали исковото процесуално правоотношение е възникнало валидно, следва да бъде установено материалното право на ищеца (когато основава правния си интерес на свое вещно право, засегнато от правния спор), чрез доказване на фактите, от които произтича, за да бъде процесът допустим. Но тъй като правото на ищеца, засегнато от правния спор, стои извън предмета на делото, то при уважаването на иска, същото няма да се ползва от силата на пресъдено нещо. Ако се установи, че ищецът има правен интерес, то ответникът в условията на пълно и главно доказване следва да установи съществуването на своето право до момента на приключване на съдебното дирене, чрез доказване на фактите, от които то произтича.

Според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, в производството 2 по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.

Направеният извод обаче е в сила само в хипотезите, когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск.

В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

При положение, че ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правния му интерес, отрицателният установителен иск за собственост подлежи на отхвърляне без съдът да изследва правата на ответника. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е 1) титуляр на самостоятелно право, различно от спорното; 2) позовава се на фактическо състояние или 3) на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника. В цитирания смисъл са Решение № 51 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 2767/2021 г., II г. о., ГК; Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о. Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о., Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на II г. о. и Решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на II г. о., Решение № 153 от 9.11.2017 г. по гр. д. № 4486/2017 г. и Решение № 68/24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о., Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д.

№ 3593/13 г. и Определение № 105 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1606/2019 г. на ВКС, II г. о., които се споделят от настоящия съдебен състав.

В исковата молба са изложени твърдения за наличието на фактическо състояние, което обуславя правния интерес от предявяването на настоящата претенция.

Владението представлява фактическо състояние, което се характеризира с упражняване на фактическа власт (corpus) върху определена вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя (animus domini, animus rem sibi habendi). Кумулативно с двата признака, под влиянието на чл. 302 ЗИСС(отм.) и чл. 2, ал. 2 ЗД (отм.), в съдебната практика се приема, че владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. (Решение № 705 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., I г. о., ГК)

3

Намерението на владелеца да държи вещта като своя се изявява чрез извършваните от него действия, които по съдържание и обем трябва да съответстват на правото на собственост /или на друго вещно право/ върху вещта. Тези действия трябва да са от такъв характер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича правата на други лица върху същата вещ. ( Решение № 453 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 1248/2011 г.) За да настъпят правните последици от придобивната давност следва владението да бъде явно, т.е. фактическата власт да се упражнява чрез действия, от които всеки заинтересован може да формира обоснован извод, че владелецът е собственик на вещта или се счита за такъв.

В тежест на ищеца във връзка с твърденията за упражняване на владение (corpus + animus domini), че следа да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, чрез които е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее имота за себе си след твърдяната в исковата молба дата – 2010 г., т.е. фактическите действия от които може да се направи извод за наличието на намерение за своене на имота.

УКАЗВА на ищецът, доколкото ответникът с отговора на исковата молба оспорва фактите и обстоятелствата, обуславящи наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, че ако не докаже пълно и главно твърдените и описани по-горе факти и обстоятелства, с които обосновава правния си интерес, производството ще бъде прекратено

Ответникът - „Уникредит Булбанк“ АД в условията на насрещно и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът счита, че е необходимо за изясняването на спорните факти изслушването на гласни доказателствени средства.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да уточни: 1) на какво основание е придобита фактическата власт върху вещта, т.е. на какво основание е започнало да се упражнява давностно владение, както и датата на която е започнало; 2) както и какви действия са предприети за манифестиране на намерението за своене, т.е. с какви действия са упражнявали съдържанието на владяното вещно право.

При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната като нередовна.

УКАЗВА на ищецът, доколкото ответникът с отговора на исковата молба оспорва фактите и обстоятелствата, обуславящи наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, че ако не докаже пълно и главно твърдените и описани по-горе факти и обстоятелства, с които обосновава правния си интерес, производството ще бъде прекратено