Решение № 531 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110121158 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представлявано от А.С.А., със седалище спрямо С. А. Х., ЕГН ********** с адрес в Со**********с назначен по делото особен представител адв. М.–Г. за осъждането й да заплати на „Т**********” ЕАД суми, от които 420,18 лв. - главница за периода 08/2021 - 04/2022г. и 9,46 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 18.03.2022г. до 31.01.2025г. ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба – 11.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата, които суми се излага, че са за доставена за имот, собствен на С. с адрес в С********** с аб. № 245162 топлоенергия.

Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н..“ АД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение за осъждане на ответницата да заплати исковите суми като се ангажират доказателства и се претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника чрез назначения 1 му особен представител, с който се оспорват исковете като се твърди, че искът не е доказан с оглед липсата на доказателства досежно стойността и количеството на ТЕ и начина за нейното изчисляване, липсата на доказателства за това, че ответната страна е потребител на такава ТЕ, липсва договор за присъединяване към топлопреносната мрежа като не се оспорва, че имотът е придобит от ответната страна. Навежда се давност и не се оспорват доказателствата на ищеца.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От Договор за продажба на недвижим имот с № 56 по дело с № 209 /2021г. на нот. с рег. № 558 се установява, че през август месец на 2021г. С. е придобила ПС спрямо исковия имот - апартамент 41 в ж.к.Люлин, бл.706 вх.Б, на седми етаж.

Не се спори, че през април на 2022г., а това се установява от НА за покупко – продажба на недвижим имот с № 152, том I, дело с № 137 /2022г., С. се е разпоредила с ПС спрямо исковия имот в полза на трети на спора лица.

От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел без възражения от страните, се установява, че за този имот е сключен договор за монтаж на измервателни уреди с третото лице – помагач на ищеца Н.. АД като 2 е имало едно отоплително тяло, транзитен щранг от отоплителната инсталация на високата зона и един брой водомер за топла вода. На отоплителното тяло е поставено ИРРО , а през ноември на 2001г,. е било изключено отоплението на стълбището.

Експертът излага още, че през исковия период 01.08.2021г. до 30.04.2022г. сумата за БГВ е била осъществявана на база с прогнозни стойности с годишно изравняване по реда на Наредба Е – РД / 04-1, т.5.2 и е в нулеви стойности. Стойността на сумата за сградна инсталация е от 120,04 лева и за имот е в размер на 431.19 лева.

Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ отдадена за сградна инсталация и БГВ, както и че количеството за ТЕ, нужно за подгряване на един куб. вода за БГВ включва и технологични разходи по сградната инсталация – собственост на потребителите, а топлата вода се изчислява по Методика по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредба Е –РД – 04-1.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Ответникът не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

От заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като дадено от лице с нужната компетентност и обосновано, съдът приема, че общият размер на дълга към ищеца е сбор от 429.64 лева, от които за главница за ТЕ в размер за периода от 01.08.2021г. до 30.04.2022г. на 413.38 лева и 9.30 лева за лихва от 15.08.2021г. до 31.01.2025г, както и 6.80 лева за сума за дялово разпределение за периода м.01.2022г. - м.04.2022г. и 31.55 лева за обезщетение за забава върху стойността на начислената сума за дялово разпределение за периода от 18.03.2022г. до 31.01.2025г от 0.16 лева, които не са предмет на изследване.

Вещото лице сочи, че няма изравнителни сметки и не са плащани задължения по тях.

Или с оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като 3 количеството на доставената енергия начислявано на по действащата към методика и съобразно нормативната база по прогнозни стойности като няма такива за ТЕ, а само за сградна инсталация и за имот. Сумите за главница и лихва върху нея биха се дължали изцяло от ответната страна като носител на ПС спрямо имота за исковия период от датата на придобиване - 01.08.2021г. до датата на продажбата – 01.05.2022г., но Съдът взема в предвид стореното възражение за давност, което е изцяло основателно тъй като тригодишният период за събиране на сумите по съдебен ред е започнал да тече от 01.09.2021г. – месеца, в който е станало изискуемо вземането за стойност на сградната инсталация и ТЕ за имот, а видно от исковата молба сумите са потърсени чак на 11.04.2025г.или извън тригодишния период.

С оглед изхода от настоящото дело и изцяло отхвърлените искове разноски в полза на ищеца не се дължат.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД исковете на „Т**********“ ЕАД, ЕИК: **********, представлявано от А.С.А., със седалище спрямо С. А. Х., ЕГН ********** с адрес в Со**********с назначен по делото особен представител адв. М.–Г. за осъждането й да заплати на „Т**********” ЕАД суми, от които 420,18 лв. главница за периода 08/2021 - 04/2022г. и 9,46 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 18.03.2022г. до 31.01.2025г. ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба – 11.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата, които суми са за доставена за имот, с адрес в С********** с аб. № 245162 топлоенергия.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4