Решение № 1433 от 27.10.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Велико Търново, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110104328 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Х. Х. срещу П. Л. Д., с която се иска осъждането на ответницата за сумата от 895.00 лева, представляваща половината от заплатено в периода от 5.5.2023 г. до 15.12.2023 г. задължение по договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Обединена българска банка“ АД, както и за сумата от 2 236.00 лева, представляваща половината от заплатено в периода от 5.5.2023 г. до 10.9.2024 г. задължение по договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ АД, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с решение по гр.д. № 1493/2023 г. на Районен съд – Велико Търново. Заявява, че по време на брака е изтеглил два кредита за задоволяване на семейни нужди - за издръжка за страните, на тяхното дете и за неотложен ремонт на жилището, в което са живеели, които кредити е продължил да погасява след фактическата раздяла и след развода на страните. Счита, че доколкото кредитите са изтеглени за семейни нужди, бившите съпрузи отговарят солидарно за тяхното погасяване и ответницата му дължи 1 половината от заплатеното от него след фактическата им раздяла.

Ответницата оспорва иска. Заявява, че в случая не става ясно дали всички суми по кредитите са изразходвани за семейни нужди и какви са същите, като твърди, че сумите по кредитите са разходвани за всичко други, но не и за семейни нужди. Сочи, че от исковата молба разбира, че такива кредити са изтеглени, като оспорва твърденията, че само ищецът е работил и че само той е поемал издръжката на семейството им. Оспорва в жилището й да е извършван ремонт по време на брака, като заявява, че ищецът е дошъл в дома й с вече изтеглени кредити и задължения, чакащ помощ от нея и от родителите й. Твърди, че винаги е работила и е издържала домакинството си, както и че изключително голяма помощ е получавала от своите роднини.

В първото редовно открито заседание ищецът и неговият процесуален представител уточняват, че с кредита от „Обединена българска банка“ АД е използван за ремонт на банята и тоалетната в жилището, което са ползвали страните, а с кредита от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е използван за закупуване на прахосмукачка, климатик и еър фрайър. Поддържат предявените искове и молят за тяхното уважаване.

Ответницата и нейният процесуален представител поддържат заявеното оспорване и молят за отхвърляне на исковете.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, гражданският брак на които е сключен на 8.8.2015 г. и е прекратен с решение по гр.д. № 1493/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, влязло в законна сила на 25.10.2023 г. В решението по въпросното дело е посочено, че по данни на ищцата /ответница в настоящото производство/ страните са разделени от 5.5.2023 г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 16.3.2017 г. /по време на брака на страните/ ищецът е сключил с „Обединена българска банка“ АД договор за потребителски кредит, по силата на който е получил сумата от 6 000.00 лева за покриване на потребителски нужди.

Задълженията по кредита е следвало да бъдат погасени за осем години, като последното плащане е направено от ищеца на 15.12.2023 г. и е в размер от 2

1 352.22 лева. Съгласно писмо от 20.6.2025г. на „Обединена българска банка“ АД /л. 96/ въпросният кредит е обслужван от разплащателната сметка на ищеца, а съгласно погасителния план към договора /л. 8-9/ оставащата сума след вноската за м. април 2023г. възлиза на 1 790.17 лева.

Установява се също, че на 2.2.2022 г. /също по време на брака на страните/ ищецът е сключил с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит, по силата на който е получил сумата от 5 100.00 лева за закупуване на система за почистване. Задълженията по кредита е следвало да бъдат погасени за четири години, като съгласно удостоверение от 10.9.2024 г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /л. 18/ към 10.9.2024 г. същите са напълно погасени.

За установяване твърденията на ищеца, че средствата по първия от кредитите са използвани за семейни нужди същият ангажира гласни доказателства чрез разпит на един свидетел. В показанията си св. Д. Д. заявява, че през 2017 г. е участвал в ремонт в жилището, което към този момент са обитавали страните и общото им дете. Твърди, че ремонтът е правен в банята и тоалетната на жилището, както и че ищецът му е заявил, че за целта е теглил кредит и се е чудел дали ще му стигнат парите.

За опровергаване твърденията на ищеца, че средствата по първия кредит са използвани за семейни нужди, ответницата също ангажира гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. В показанията си св. М. Д.

/майка на ответницата/ заявява, че ремонт на банята в жилището е правен през пролетта на 2020 г., като същият се е изразявал в поставянето на плочки, с която дейност се е заел ищецът. Твърди, че тя също се е включила с пари за въпросния ремонт.

Св. В. Д. /сестра на ответницата/ също твърди за извършен ремонт в жилището, което са обитавали страните, изразяващ се в смяна на плочки, като заявява, че средствата за него са предоставени от майка й, а самите плочки е поставял ищецът. Потвърждава казаното от майка си, че ремонтът е правен през пролетта на 2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК, вр. чл. 61 ЗЗД.

3

В тежест на ищеца беше да установи наличието на дългове, възникнали при условията на солидарност между страните, както и извършени от него плащания в полза на кредиторите, с които е погасил повече от припадащата му се във вътрешните им отношения част от задълженията.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи изтеглянето на процесните кредити, както и че средствата по първия от тях – този с „Обединена българска банка“ АД, в размер на 6 000.00 лева са използвани са семейни нужди – за ремонт на банята и тоалетната на жилището, което са обитавали страните към този момент. За да достигне до последния извод, съдът съобразява показанията на св. Д. Д., който споделя за извършен от ищеца ремонт на банята и тоалетната в жилището, което са обитавали страните през 2017 г. В тази им част показанията на св. Д. са последователни и логични, дадени от незаинтересовано лице, което пряко е участвало в извършването на въпросните ремонти. От друга страна, показанията на св. М. Д. и на св. В. Д., че ремонтът е извършен през 2020 г. и че част от парите са предоставени от първата от свидетелките, са дадени от заинтересовани лица, поради което съдът не кредитира показанията в първата им част – че ремонтът на банята и тоалетната е извършен през 2020 г. Що се отнася до показанията на въпросните свидетелки във втората им част – че св.

М. Д. е предоставила част от парите за ремонта, следва да се посочи, че същите не противоречат на показанията на св. Д., а дори и на заявеното от ищеца, доколкото е напълно възможно освен с изтегления от последния кредит, ремонтът да е дофинансиран от св. М. Д., имайки се предвид, че този ремонт все пак е правен в нейн имот.

Доколкото след прекратяване на брака имуществената общност между страните е прекратена, т. е . налице е разделност на задълженията, то и изпълнението на общото задължение след прекратяване на брака от единия от бившите съпрузи също е в режим на разделност, поради което удовлетворилият кредитора след прекратяване на брака съпруг придобива регресно право срещу другия, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие /така Решение № 342/4.1.2013 г. по гр. дело № 1358/2011 г. , IV г.о. на ВКС/. Основанието, за да се претендира приспадащата се на другия длъжник част от платеното, е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване - чл. 59 ЗЗД, тъй като се предполага, че погасеното задължение е 4 задоволило нужди на семейството. За да бъде уважен регресния иск по чл.

127, ал. 2 ЗЗД от платилия солидарен длъжник срещу другия солидарен длъжник, следва да се установи, че погасилият целия дълг длъжник е платил в повече от приспадащата му се част за сметка на другия длъжник. Доколкото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД е установена презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, то ответницата имаше възможност да обори тази презумпция, но твърдения и доказателства в тази насока не бяха ангажирани. С оглед на това и съобразно чл. 36, ал. 2 СК съдът приема наличие на облагодетелстване за всеки от съпрузите в равна степен от предоставения кредит и съответно - равна тяхна задълженост по неговото погасяване след прекратяване на съпружеската имуществена общност.

При горните съображения, съдът намира предявения иск за доказан по основание и размер, доколкото по делото се установи, че в периода от 5.5.2023 г. до 15.12.2023 г. ищецът е погасил сумата от 1 790.17 лева от предоставения кредит, който е използван за семейни нужди. В този ред на мисли, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 895.00 лева – половина от погасената сума.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, че средствата по втория от изтеглените кредити – този с „Ти Би Ай Банк“ АД, в размер на 5 100.00 лева са използвани са семейни нужди. В тази връзка съдът намира за недоказано, на първо място, че ищецът въобще е използвал кредита за целта, посочена в него – за закупуване на система за почистване, доколкото доказателства в тази насока не бяха ангажирани – нито писмени, нито гласни. На второ място, по делото не беше установено по никакъв начин, че ако ищецът въобще е закупил въпросната система за почистване и сочените климатик и еър фрайър, то същите са използвани за семейни нужди, като в тази връзка отново не бяха ангажирани никакви доказателства.

С оглед на горното, искът за присъждане на сумата от 2 236.00 лева е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските.

С оглед изхода на делото ищецът има право на част от направените разноски, които по съразмерност възлизат на 297.91 лева – част от заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответницата също има право на разноски съразмерно отхвърлената част 5 на иска, които възлизат на 428.49 лева – част от заплатеното адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Л. Д., ЕГН ********** да заплати на Т. Х. Х., ЕГН ********** сумата от 895.00 лева, представляваща половината от заплатено в периода от 5.5.2023 г. до 15.12.2023 г. задължение по договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Х. Х., ЕГН ********** за осъждането на П. Л. Д., ЕГН ********** за сумата от 2 236.00 лева, представляваща половината от заплатено в периода от 5.5.2023 г. до 10.9.2024 г. задължение по договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П. Л. Д., ЕГН ********** да заплати на Т. Х. Х., ЕГН ********** сумата от 297.91 лева, представляваща направените в производството разноски съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Т. Х. Х., ЕГН ********** да заплати на П. Л. Д., ЕГН ********** сумата от 428.49 лева, представляваща направените в производството разноски съразмерно отвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6