Определение № 536 от 05.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов като разгледа докладваното от Атанаска Анастасова Въззивно частно наказателно дело № 20265300600867 по описа за 2026 година Производството е по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от С. С. М., чрез адв. Л.Л. от АК – Пловдив, против Определение рег. № 240/22.04.2026г. по ЧНД № 2122/2026г. по описа на РС – Пловдив, IV н. с., с което е потвърдено Постановление от 24.03.2026г. на РП – Пловдив, с което производството по ДП № 99/2025г. по описа на РУ - Хисаря при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, е било прекратено.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното постановление, както и че същото е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, въз основа на които се твърди, че първоинстанционният съд е потвърдил прекратяването на наказателното производство без да осъществи самостоятелен, задълбочен и безпристрастен контрол на прокурорското постановление. Твърди се, че производството е трансформирано в „процес срещу пострадалия“, както и че съдът се е позовал на доказателствени материали, изграждащи негативен личностен портрет на последния. Твърди се и наличие на вътрешно противоречие в обжалваното постановление, доколкото съдът е приел за доказани отправените от обвиняемия реплики със заканително съдържание, но е достигнал до извод, че същите са негодни да възбудят основателен страх, който извод по изложените съображения се оспорва. Сочи се, че е неправилен и изводът на съда за липса на субективна страна, както и че неправилно е подходено към показанията на св. М. М. и на полицейските служители. Иска се обжалваното определение, както и потвърденото с него постановление на РП – Пловдив да бъдат отменени и делото да се върне на РП – Пловдив с указания за продължаване на наказателното производство и правилно приложение на закона.

1

Пловдивски окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, във връзка и с изложените в жалбата съображения, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.

ДП № 99/2025г. по описа на РУ - Хисаря при ОДМВР – Пловдив е водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, извършено на 01.04.2025г. в с. Дълго поле, обл. Пловдив.

На 04.04.2025г. на И. Ч. е предявено обвинение за престъпление по чл.

144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С Постановление от 23.03.2026г. на прокурор при РП – Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № 99/2025г. по описа на РУ Хисаря при ОДМВР – Пловдив, като е прието, че в случая се касае за лична свада, а не за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, поради което деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като установеното като закани няма заплашителен смисъл, не притежава изискуемия от закона интензитет и е обективно негодно да възбуди основателен страх. Прието е, че деянието не е съставомерно и от субективна страна, доколкото не се доказва, че обв. Ч. е целял да предизвика страх у св. М., че ще посегне на живота му.

Наред с горното е прието, че по делото не са събрани данни за осъществено от обективна и субективна страна престъпно деяние по смисъла на чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, доколкото е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1 от НК, уреждаща едно от обстоятелствата, изключващи виновното поведение на дееца, т. нар. „грешка“. Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК досъдебното производство е прекратено.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е възприел изцяло описаната в него фактическа обстановка, като съответстваща на събраните по делото доказателства. Напълно са споделени изводите на представителя на РП – Пловдив, че не са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства за отправени на инкриминираната дата пред дома на пострадалия М. закани с убийство от обв. Ч., както и че отправените такива след пристигането на полицейските служители са били обективно негодни да възбудят основателен страх от осъществяването им предвид съдържанието, интензитета, механизма на отправянето им и обстановката, при която са били отправени. Прието е, че обвиняемият е изрекъл изрази със заканително съдържание, но предвид контекста, в който са били изречени не са могли да възбудят основателен страх от осъществяването им у св. М.. Наред с обективната несъставомерност, съдът е приел, че деянието е несъставомерно и от субективна страна, доколкото изречените от обв. Ч. заканителни реплики са емоционален отговор на неправомерното поведение на св. М. и не са имали за цел да предизвикат страх у последния, а са моментен отговор на справедливия гняв на обвиняемия.

2

Прокурорът и първоинстанцинният съд са приели за установена от доказателствата по делото следната фактическа обстановка:

Св. М. е собственик на част от недвижим имот, находящ се в с. Дълго поле, обл. Пловдив, ул. „30-та“ № 1, състоящ се от дворно място и къща. Св. Т.

Г. и Е. Г. били собственици на другата част от имота. Св. М. живеел в ***, но ползвал имота си в с. Дълго поле като вила. Обв. Ч.живеел с майка си - св. Д.

Ч. и баща си в имот, който се намирал в съседство с имота на пострадалия, а именно - на ***. Св. М. имал пререкания с обвиняемия от битов характер, поконкретно последният, който често злоупотребявал с алкохол, многократно се разправял със свидетеля за начина, по който използвал имота си /палел огън и т. н./. Отношенията им били обтегнати, но двамата не били подавали официално сигнали едни срещу друг в РУ - Хисаря при ОДМВР - Пловдив.

На 31.03.2025г. около 19:00ч. св. М. пристигнал с приятелката си - св. М.

М. в къщата си в с. Дълго поле. Двамата вечеряли, като св. М. изпил неголямо количество ракия и една бира, а св. М. изпила чаша вино.

По същото време - вечерта на 31.03.2025 г., обв. Ч. се намирал в кошара, находяща се извън селото, където отглеждал животни. Обвиняемият изпил значително количество домашна ракия. Около 00:30ч. на 01.04.2025г. тръгнал да се прибира. Когато влязъл в селото, дезориентиран от изпитото количеството високоградусов алкохол, вместо да влезе в двора на собствения си имот, находящ се на ***, обвиняемият се объркал и застанал пред входната врата на имота на пострадалия, находящ се на ***. Тъй като вратата, през която се влизало в двора на пострадалия била затворена, обвиняемият почнал да я блъска и бута, убеден, че това е вратата на собствения му дом, заключена от майка му. Обвиняемият викал и псувал, но говорел завалено и неразбираемо, тъй като бил много пиян. По това време св. М. и приятелката му – св. М. вече били легнали, но само свидетелката била заспала. Виковете на обвиняемия и шумът от блъскането на вратата я събудил. Двамата с пострадалия се спогледали, след което погледнали през прозореца на коридора, през който се виждала входната врата, където видели обв. Ч. Св. М. разпознал съседа си и веднага излязъл на двора, като взел със себе си и спрей със сълзотворен газ марка „Nato”, който сложил в джоба на панталоните си.

Когато се приближил до входната врата, св. М. установил, че съседът му е пиян и неадекватен. Обвиняемият фъфлел и от устата му излизало обилно количество пяна, като не се разбирало какво точно говори. Пострадалият от своя страна, афектиран от действията на обв. Ч. - от блъскането по входната врата на имота му, псувните и шумът, който вдигнал няколко минути след полунощ, опитвайки се да влезе погрешка в дома му, отворил входната врата и след като отправил закани и заплахи, започнал да нанася удари с юмруци по лицето и главата на обвиняемия, който паднал на земята. Пострадалият продължил да удря обвиняемия в областта на тялото, като ударите били нанасяни с ритници и юмруци и попадали в кръста на последния, който лежал свит на земята. В резултат на ударите на обвиняемия било причинено счупване на първи поясен прешлен, счупване на било 7-мо ребро вляво; избиване на осми горен десен зъб; кръвонасядания на горните и долните 3 клепачи на двете очи, включително и по корена на носа, в дясна лицева половина и по шията вдясно, в лява лицева половина, на конюктивата на лявата очна ябълка; на лигавицата на устната кухина вдясно; в лява и в дясна поясна област. Междувременно майката на обвиняемия - св. Ч. наблюдавала действията на пострадалия. Когато св. М. установил, че обвиняемият е в безпомощно състояние, спрял да го удря и се оттеглил. Обвиняемият се изправил и със сетни сили се добрал до дома си, където го посрещнала майка му. Въпреки състоянието, в което се намирал обв. Ч., пострадалият връхлетял в имота на семейство Ч., извадил от джоба на панталона си спрей марка „Nato“ и напръскал с него обвиняемия в областта на очите. Тъй като струята на спрея била много силна, част от нея попаднала в очите на майката на обвиняемия. Последната всячески се опитвала да успокои сина си, който продължавал да фъфли неразбираемо. Веднага след това - в 00:40:32ч. на 01.04.2025г. св. М., още докато се намирал в двора на дома на обвиняемия, позвънил от собствения си мобилен номер **** на тел.112 като съобщил на диспечера, че е възникнало сбиване между него и съседа му и подавал сигнал, за да предотврати повторно сбиване между двамата. Пострадалият съобщил на диспечера от тел.112, че нямало нужда да бъде изпращана медицинска помощ, а само полиция. Посочил адреса, на който искал да дойде полицейски екип и името на съседа, с който се сбил.

Няколко минути по-късно на място пристигнали свидетелите Т. Ч. и Д.

В. - ****от РУ - Хисаря при ОДМВР - Пловдив, които били на работа като АП за времето от 19:00ч. на 31.03.2025г. до 07:00ч. на 01.04.2025г. Двамата били изпратени от ОДЧ на РУ - Хисаря да проверят подадения от св. М. сигнал за сбиване на адрес в ****. Около 01:03:00ч. на 01.04.2025г. свидетелите Ч. и В. пристигнали в дома на пострадалия. Двамата имали боди камери на униформите си.

В 01:07:07ч. на 01.04.2025г., когато полицейските служители вече били пред дома на семейство Ч., на входната врата се появил обв. Ч. Когато видял униформените полицейски служители, обвиняемият казал: „Не ме бий“. След това започнал да говори, но изреченото от него останало напълно неразбираемо за полицейските служители, които вече лично се убедили, че обвиняемият е неадекватен, лъхал на алкохол, а от устата му излизало обилно количество пяна и лиги. Направило им впечатление, че обвиняемият е със синини под очите, подпухнало лице, силно подуто в областта на дясната буза.

Обв. Ч. им се оплакал, че е бил пребит и напръскан със спрей от съседа си св.

М., както и че го болят силно ребрата, в резултат на побоя, който му бил нанесен от последния. Свидетелите Ч. и В. дали устно разпореждане на обвиняемия да представи личната си карта, но той категорично отказал.

Докато полицейските служители отвеждали обвиняемия в служебния полицейски автомобил, действията им били наблюдавани от св. М., който не само че не изпълнил указанията им да остане в дома си, но продължавал да дразни с думите си и присъствието си обв. Ч., който му казал: „Ще ти изям джигера“. Когато влязъл в полицейския автомобил, обвиняемият за пореден път се оплакал на свидетелите В. и Ч., че е бил напръскан със спрей, след което изрекъл думите: „Утре ще убий“. В този момент в разговора се намесил 4 пострадалият, който извадил мобилния си телефон и започнал да записва случващото се. Вбесен, обвиняемият му казал: „Ако не те убия и да вляза в затвора да лежа 10 години“. В 01:13:48ч. обв. Ч. се намирал в полицейския автомобил, когато заявил: „Утре ще бъде убит“. Полицейските служители го предупредили да не се заканва. Вместо да престане да дразни обвиняемия, пострадалият му казал: „Ами, ако си бях изкарал големия кур, щях и да те еба, разбираш ли?!“. Полицейските служители по никакъв начин не реагирали на тези думи на пострадалия. Обв. Ч. казал на пострадалия: „Няма да говориш с майка и татко. Утре ще бъдеш убит. Ще го разделя на две“. След това полицейските служители обяснили на обвиняемия, че св. М. му е нанесъл побой, за да се самозащити. Един от двамата полицейски служител отправил следните въпроси към обвиняемия, придружени с упражняване на физическа сила: „За какво ни правиш на луди досега!“, „Защо ходиш да го тормозиш, ве!“ „Защо та би?“ и „Защо му тропа на вратата, можеш ли да ми обясниш.“. В отговор обв. Челеков казал на свидетелите Чонов и Въргов: „Защото ма напръска“ и „Не мога да кажа“.