Решение № 6064 от 05.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6064 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20261100509759 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.

Постъпили са две частни жалби от „Застрахователно акционерно дружество ОЗКЗастраховане“ АД , длъжник по изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ С.П. по изпълнително дело № 467/26г., обективирани в Разпореждане от 16.04.2024г. на ЧСИ, с което е постановен отказ на съдебния изпълнител да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и съответно да редуцира размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и в Разпореждане № 13191/29.04.2026г. на ЧСИ, с което е постановен отказ разноските по изпълнителното дело да се възложат в тежест на взискателя.

В частна жалба вх.№ 21104/28.04.2026г. се сочи, че възложеният в тежест на длъжника и признат на взискателя размер адвокатски хонорар е прекомерен на фактическата и правна сложност на делото. Иска се от въззивният съд да намали размера на адвокатския хонорар до размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за образуване на изпълнително производство в размер на 102,26€. На следващо място счита, че събраната от ЧСИ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е прекомерна по размер. В същата не следва да се включват разноските по изпълнението, като евентуално, в случай че съдът намира, че същите се включват в тази такса, то да намали таксата по т.26 като съобрази намаления размер разноски. На следващо място посочва, че сторените от взискателя по изпълнителното дело разноски следва да останат в негова тежест, тъй като длъжникът не е давал повод за завеждане на изпълнителното производство. В подкрепа на твърдението си посочва, че взискателят, ищец в гражданското съдебно производство, е представил банкова сметка, която се е оказала 1 закрита, поради което длъжникът не е изпълнител задължението си. Налице е забава на кредитора по см. на чл.95 от ЗЗД, поради което направените разноски следва да останат в негова тежест. Ето защо моли въззивният съд да възложи разноските по изпълнението на взискателя. Претендира и разноските в настоящото производство.

В частна жалба вх.№ 24492/21.05.2026г. се сочи, че сторените от взискателя разноски следва да останат в негова тежест, като се повтарят вече изложените в първата частна жалба доводи за недължимост на разноските по изпълнението от длъжника поради забава на взискателя. Твърди се, че взискателят е посочил закрита банкова сметка, длъжникът е платил дължимата по изпълнителния лист сума, която се е върнала обратно по неговата банкова сметка. Като не е оказал необходимото съдействие на длъжника да изпълни, взискателят е изпаднал в забава, поради което той следва да понесе разноските по изпълнението.

Взискателят И.И.К е депозирал становище по жалбата срещу разпореждане № 13191/29.04.2026г. на ЧСИ, в което оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва твърдението, че не е оказал нужното съдействие на длъжника да изпълни задължението си, като излага съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави частната жалба без уважение. Претендират се разноските в настоящото производство. Становище по частна жалба вх.№ 21104/28.04.2026г. не е депозирано.

ЧСИ С.П. е депозирал писмени мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, с които изтъква подробни съображения за неоснователност на двете частни жалби.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на взискателя по изпълнителното дело, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:

Изпълнително дело № 467/26г. по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя И.И.К от 19.03.2026г. срещу длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД , въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2026г., издаден на основание влязло в сила решение по гр.д.№ 74/2025г. по описа на СГС, за сумата 2045,17 евро главница, ведно със законната лихва от 2.05.2024г. до окончателното изплащане и 117,20 евро съдебни разноски. Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез пълномощника си делегирал на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да предприеме всички предвидени в закона изпълнителни действия с цел принудително събиране на вземането. В молбата е претендирал и разноски по изпълнителното производство, вкл. и адвокатски хонорар в размер на 400 евро, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

ЧСИ е образувал изпълнително дело под № 467/26г. и на 24.03.2026г. е изпратил на длъжника ПДИ, в която го е поканил в 2 седмичен срок да изпълни доброволно задължението си в общ размер на 3425,22€, от които 2045,17€ главница, 502,50€ законна лихва, дължима за периода 2.05.2024г. – 7.04.2026г., 119,76€ присъдени разноски, 400€ разноски по изпълнението в полза на взискателя и 357,79€ такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

ПДИ е получена от длъжника на 25.03.2026г.

На 30.03.2026г. длъжникът е депозирал възражение срещу приетия за изпълнение размер 2 разноски на взискателя, като е посочил, че претендираният адвокатски хонорар в размер на 400 € е прекомерен и не съответства на правната и фактическата сложност на делото.

Посочил е, че единствените действия по изпълнението, предприети от пълномощника на взискателя са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Не са предприети никакви други процесуални действия, поради което не се дължи по-висок размер хонорар от такъв, дължим за образуване на изпълнително дело. Длъжникът е възразил и срещу определената по т.26 от ТТРЗЧИ пропорционална такса като прекомерна. Посочил е, че таксата се събира върху размера на събраната сума, в която не се включват разноските по изпълнителното производство. Поискал е от ЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 102,26€ и съответно да намали размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

На 6.04.2026г. длъжникът е депозирал второ възражение срещу дължимите по изпълнителното дело разноски, като е поискал от ЧСИ да възложи всички разноски по изпълнението в тежест на взискателя. В подкрепа на искането си е посочил, че не е ставал повод за завеждане на изпълнителното дело, че е предприел действия по заплащане на присъдените по изпълнителя лист суми, но банковите операции не са били успешни, тъй като предоставената от ищеца , сега взискател, по гражданското дело банкова сметка се е оказала закрита, и преведената сума се е върнала по банковата сметка на длъжника. Като не е оказал нужното съдействие на длъжника да изпълни, взискателя е изпаднал в забава, поради което разноските по изпълнението следва да останат в негова тежест. В подкрепа на твърденията си длъжникът е представил копие на съдебното решение, данни за предоставената от взискателя, тогава ищец, банкова сметка /впоследствие закрита/, платежно нареждане за извършен на 17.03.2026г. паричен превод по тази банкова сметка в размер на 2676,26 €, движение по сметката на длъжника, видно от която преведената сума в размер на 2676,26 € е била върната обратно по сметката на длъжника на 18.03.2026г., молба от 23.03.2026г. от длъжника до СГС, с което го уведомява, че посочената от ищеца банкова сметка е закрита и се иска от съда да задължи ищеца да предостави данни за актуална банкова сметка.

С разпореждане № 11833 от 16.04.2026г. ЧСИ е отказал да намали размера на дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като в срока за доброволно изпълнение не е налице плащане от страна на длъжника, което налага извършването на принудителни изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя. Разпореждането е получено от длъжника на 20.04.2026г.

Със съобщение от 16.04.2026г. ЧСИ е уведомил длъжника, че поради липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение, върху банковата сметка на дружеството в Общинска банка е наложен запор. Запорното съобщение е получено в банката на 20.04.2026г. В изпълнение на запора, на 21.04.2026г. Общинска банка АД е уведомила ЧСИ, че от банковата сметка на длъжника банката е превела по сметката на ЧСИ изцяло размера на дължимата сума от 3456,03€. На 27.04.2026г. ЧСИ е вдигнал запора върху банковите сметки на длъжника, за което е уведомил Общинска банка АД.

3

С разпореждане № 13191/29.04.2026г. ЧСИ е отказал да възложи всички разноски по изпълнението на взискателя, като е посочил, че в случая не са налице изключенията по чл.79 ал.1 т.1-3 от ГПК. Към датата на образуване на изпълнителното дело-19.03.2026г. взискателят е имал ликвидно , изискуемо и непогасено вземане към длъжника.

Разпореждането е връчено на длъжника на 14.05.2026г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

И двете жалби са допустими, като подадени в двуседмичния законоустановен срок от лице, което съобразно чл. 435 ал.2 от ГПК е активно легитимирано да обжалва, срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие - разноски по изпълнението по см. на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

По същество на жалбите:

Съгласно чл.79 ал.1 т.1 - 3 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение когато делото се прекрати поради плащане направено преди започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; и когато разноските са за изпълнителни способи, които не са приложени. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не отговаря за тези такси /така в решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІV г.о., ВКС/. Размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие / така ТР по т.д.№ 3/15г. на ОСГТК, ВКС/. Определянето на размера на разноските става с надлежен акт на органа по изпълнението. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител. Този акт представлява пряко изпълнително основание и той подлежи на обжалване. Използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението /така в същото ТР/.

Към момента на образуване на изпълнителното дело на 19.03.2026г. длъжникът не е бил платил доброволно паричното си задължение към взискателя по издадения в полза на последния изпълнителен лист от 17.03.2026г., поради което не са налице основанията на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК разноските по изпълнението да се възложат на взискателя. Не се установява твърдяната забава на кредитора по чл.95 от ЗЗД. Съгласно този текст, кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В случая е установено, че паричното задължение на длъжника към взискателя произлиза от осъдително решение на съда, което е влязло в сила на 7.02.2026г. Длъжникът е предприел действия по доброволно плащане на дължимата по съдебното решение сума на 17.03.2026г. в деня в който съдът, по молба на взискателя, е издал изпълнителния лист, въз основа на 4 който е образувано изпълнителното производство. От влизане в сила на съдебното решение до датата на доброволното плащане е изминал период от месец и 10 дни, в които длъжникът е бездействал. Предприел е плащане едва след като взискателят е поискал от съда да го снабди с изпълнителен титул. Действително, банковата сметка, посочена от ищеца, сега взискател, при иницииране на съдебното производство през 2024г. е била закрита към момента на банковия превод на 17.03.2026г., но това не може да се приеме за липса на съдействие от взискателя, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.