Решение № 147 от 18.04.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. ХАСКОВО, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело № 20235600100727 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. К. А., чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв. К. Г., против Община Хасково, представлявана от Кмета на Общината, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че в ранните часове (през нощта) на 04.12.2021 г. съпругът й се е движил по тротоара, прилежащ към *** до вх. А с посока на движение от бул. „Раковски“ към зеленчуковия пазар в гр. Хасково. Тъй като на мястото, по което вървял нямало парапет или други ограничаващи и предпазващи пешеходците съоръжения, а в същото време било тъмно и мрачно, пострадалият Н. А. се спънал, загубил равновесие и паднал от около 1.5 м височина точно пред входа на сградата.

В резултат на настъпилата злополука получил травми, несъвместими с живота, в следствие на които починал на място. Сигналът за инцидента бил подаден на тел. 112 на 04.12.2021 г. около 07:00 часа сутринта от лицата, живущи в сградата. Дошлите на място полицай и медици констатирали смъртта на съпруга на ищцата. При извършената аутопсия са установени получени травматични увреждания, както следва: разкъсно-контузна рана в лявата половина на челото; счупване на лявата ключица; счупване на четири ребра в ляво; пълно разкъсване на предната дълга връзка на гръбнака в шийния отдел и разчленяване на гръбнака на нивото на 5-6 шийни прешлени; кръвоизлив в лявата пирамидна кост; оток на мозъка и белите дробове.

Смъртта, според заключението на вещото лице, е настъпила в пряка причинноследствена връзка с инцидента, като вещото лице е посочило, че уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и са характерни за падане от не голяма височина.

Твърди, че Община Хасково носи вина за този инцидент и че няколко месеца след злополуката на сесия на Общински съвет – Хасково, е било взето решение Общината да постави парапети на въпросния тротоарен участък, които да предпазват от бъдещи инциденти минаващите от там пешеходци. Отговорността на Общината произтичала от вменените й задължения в ЗДвП параграф 6 т.7 от ДР и в чл. 8 ал. 3, чл. 19 ал. 1 т. 2 и т. 3, 1 чл. 31 и параграф 1 ал. 14 от ДР на Закона за пътищата. Цитираните разпоредби вменявали задължение на Община Хасково да поддържа и най-вече да обезопаси конкретния пътен участък - задължение, което тя не е изпълнила, с което е създадена опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците.

Ищцата твърди, че със съпруга й имали дълъг и хармоничен брак, продължил повече от двадесет години, двамата били изключително привързани едни към друг, нямали деца и между тях била създадена и установена трайна и дълбока емоционална връзка, която трагичната му смърт прекъснала безвъзвратно. Твърди, че приживе основно съпругът й осигурявал доходите за нуждите на семейството и че след смъртта му здравословното й състояние се влошило изключително много и към настоящия момент била почти изцяло прикована на легло, разчитала единствено на свои приятели и съседи, които да й пазаруват храна и лекарства, тъй като самата тя не можела да излиза от вкъщи. След смъртта на съпруга си изпаднала в тежка депресия, станала затворена и неконтактна, постоянно плачела и се чувствала безпомощна, тъй като не намирала смисъл и сили да живее сама. Животът й изцяло се променил след неговата смърт.

Ищцата признава, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който към момента на инцидента бил в нетрезво състояние. Поради това отправя искане съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община Хасково да й заплати сумата от 84 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата смърт на съпруга й Н.А.А., починал при инцидент, настъпил на 04.12.2021 г. в гр. Хасково, която сума е редуцирана от общия справедлив размер от 120 000 лв. с приетото от ищцата и признато 30-процентно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, ведно със следващата се законна лихва считано от 04.12.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни по същество. Твърди, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Община Хасково. Не оспорва, че на Община Хасково са вменени задължения, в качеството й на собственик, да следи за състоянието, поддръжката и обезопасяването на тротоарите. Оспорва твърдението, че настъпилото падане се дължи на бездействието на Община Хасково. Оспорва твърдението на ищцата, че задължение на Община Хасково е било да постави парапет между тротоара и имот с идентификатор ***, който имот бил частна собственост и Общината не носела отговорност за него. В съдебно заседание представителят на ответника пояснява това, което е посочено и в отговора на исковата молба, че парапет на мястото е поставен от собственик на имота, а не от Община Хасково. Оспорва размера на иска. Счита, че пострадалият е допринесъл изключително за настъпването на инцидента, тъй като към този момент било констатирано наличие на алкохол в кръвта от 2.72 промила и 4.08 промила концентрация на алкохол в урината. Оспорва, че инцидентът е резултат от падане на пострадалия. Оспорва, че мястото, към момента на инцидента, е неосветено. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове.

Счита, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани по същество. Твърди, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Община Хасково, тъй като не се доказвало наличие на действие или бездействие от страна на същата, което да е довело до увреждането. Установявало се, че пострадалият А. е паднал в имот с идентификатор № ***, който бил частна, а не общинска собственост. Твърдението, че е паднал от тротоара, не било доказано, а представлявало само хипотетичен вариант. Също така било възможно да е паднал, докато се е движел в самия имот, докато е слизал по стълбите, да е 2 бил бутнат или ударен или дори да е скочил сам. Тялото след падането било разположено успоредно по посока на движението на улицата, но ако е паднал от тротоара в имота, тогава то трябвало да бъде разположено перпендикулярно по посоката на тротоара. Самият тротоар бил в изправно състояние и е позволявал безопасно и удобно придвижване по него и твърдението, че пострадалият се е спънал в тротоара оставало недоказано. Аналогично се посочва, че е невярно и твърдението, че времето било „мрачно и тъмно“, тъй като въпреки нощният час, точно на това място имало лампа за улично осветление и мястото било осветено. Причината да не може да запази равновесие не е в спъване по тротоара, в употребеното количество алкохол, което според съдебномедицинската експертиза, причинило най-тежка степен на опиване. Не оспорва, че на Община Хасково са вменени задължения, в качеството й на собственик, да следи за състоянието, поддръжката и обезопасяването на тротоарите. Оспорва се твърдението, че настъпилото падане се дължи на бездействието на Община Хасково, както и твърдението на ищцата, че задължение на Община Хасково е било да постави парапет между тротоара и имот с идентификатор ***, който имот бил частна собственост и Общината не носела отговорност за него. В нито един нормативен акт, който регулирал изграждането и поддържането на пътища, улици и тротоари, не съществувало такова задължение. По своето същество тази част от земната повърхност представлявала имотна и регулационна граница на имот с идентификатор № ***, като на това място можела да бъде изградена единствено ограда и то единствено от собственика на имот № *** и тя трябва да бъде разположена изцяло именно в този имот, доколкото това е улична регулация. Съгласно одобрения инвестиционен проект на сградата в тази част на имота следвало да бъдат засадени ниски дървета, тъй като било предвидено озеленяване и ако такова е било направено, то би имало функцията на естествен парапет (ограда). Обстоятелството, че сградата е въведена в експлоатация без изпълненото озеленяване, според ответника, било по вина на РДНСК, доколкото именно този орган издал разрешение за ползване на обекта като обект от 3-та категория по смисъла на ЗУТ. В подкрепа на това твърдение се сочи, че приблизително една година след инцидента на мястото е поставен парапет именно от собственика на имот № ***, а не от Община Хасково. Тази теза се развива допълнително. Изтъква се, че на мястото на инцидента не било необходимо поставянето на подобно съоръжения и поради факта, че инвестиционния проект на сградата преминал през оценка на съответствието, пред одобрение на главния архитект, издадено е разрешение за строеж, а впоследствие и разрешение за ползване от РДНСК. Така инвестиционният и строителният процес са преминали през няколко институции и независими оценители, без да е посочено, че там следва да се изгради предпазно съоръжение. В тази връзка се обосновава, че вредите са настъпили в резултат качествата на вещта, но под вещ се има предвид имот с идентификатор № ***, който е частна собственост и общината не носела отговорност за него.

Ответникът се позовава на липсата на доказателства, от които може да се определи размера на неимуществените вреди. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Също така в исковата молба не се съдържали данни, установяващи причинната връзка между смъртта на пострадалия А. и влошеното здравословно състояние на ищцата, настъпило след смъртта му, без посочване дори в какво се изразявало това състояние (вид заболяване и др.).

Ищцата признавала наличието на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30 %, но според ответника то било в размер на 100 %. Счита, че пострадалият е допринесъл изключително за настъпването на инцидента, тъй като към този момент било констатирано наличие на алкохол в кръвта от 2.72 промила и 4.08 промила концентрация на алкохол в урината. Тази концентрация на алкохол се отнасяла към тежката степен на опиване и хората в тази фаза имали поведение, опасно за тях самите и за околните. Извежда се, че пострадалият сам се е привел в безпомощно състояние поради количеството употребен 3 алкохол. Ако не било пияното му състояние, нямало да настъпи и крайният резултат. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът също поддържа възраженията си, изложени в отговора на исковата молба. Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и относно искането за начисляване на ДДС върху същото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2021 г. късно вечерта Н.А.А. се прибирал към вкъщи. Вървял по тротоар до ***А, като след употреба на алкохол движенията му не били добре координирани. Точно в този участък от тротоара имало денивелация, която се получавала в резултат на това, че тротоарът се спускал по посока на бул. „Съединение“, а на по-ниско ниво се намирала многоетажна офис сграда с прилежаща площ към нея. По цялото протежение на тротоара нямало постановени обезопасителни съоръжения (оградни съоръжения, парапети и др.). При преминаването си по тротоара Н. А. загубил равновесие, наклонил се на лявата си страна и паднал от разстояние около 1.60 м върху площадка до входа на сградата на ***А. В резултат на падането получил травматични увреждания, несъвместими с живота и починал.