Решение № 915 от 27.02.2024, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 1351/2023
- Вид
- Решение № 915
- Подписан
- 27.02.2024
- Състав
- АНТОАНЕТА ВЪЛЧЕВА МИТРУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 и т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 и т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 1, т. 6 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 1, т. 7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 3, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 915
Хасково, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - VII състав, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20237260701351 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „КАРМЕН 2000“ ЕOOД,
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] , [област], [улица], подадена чрез адв. В. Ч., срещу Решение № 1012-26-328-1/11.12.2023г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания изх. № ЗД-1-26-*********/ 08.11.2023 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Обжалваните задължителни предписания били издадени при неправилно прилагане на материалното право и без обективни правни изводи в разрез с установените правно значими факти. Констатациите от извършената проверка и отразени в Констативен протокол № КП-5-26-01444745/01.11.2023 г. на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково били неверни, издадени при тенденциозно упражняване на властнически правомощия, като нито в констативния протокол, нито в потвърдените задължителни предписания имало съответствие с вписванията в търговски регистър.
При постановяване на обжалваното решение не били изяснени значими факти, като решението било немотивирано. Нямало нито една констатация относно това дали за процесните периоди лицето К. Т. С. е извършвала дейност, за която следвало да бъде задължително осигурена по реда на KCО, тоест налице ли били положителните предпоставки по чл. 10 от КСО.
Целенасочено и тенденциозно административният орган указал заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, тоест заличаване на осигурителния стаж на К. С. за период с продължителност 4 години и 09 месеца, като в същото време проверката се извършвала, за да се установи трудовия стаж на К. С. при преценка на правото й на пенсия за ОСВ. В обжалваното решение било налице явно противоречие, че за периода от 14.05.2002 г. до 03.01.2011 г. К. С. била управител на „Кармен 2000“ ЕООД, тоест осигурено лице с правно основание чл. 4, ал. 7 (предишна ал.
6 - към датата на полагане на труд) от КСО, а не лице, което да няма (да бъде заличен) осигурителния етаж за процесния период. Това било индиция, че обжалваното решение потвърдило незаконосъобразни и тенденциозни задължителни предписания.
Правилно в обжалваното решение било посочено, че приложима била разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., издадена от Министъра на финансите, но целенасочено законовата разпоредба не била приложена изцяло и то във вреда на осигуреното лице. В разпоредбата на чл.
9 била разписана методиката за коригиране на данните по декларация № 1 и 3, като в ал. 3 било посочено коригиране, след заличаване, а в ал. 5 била указана необходимостта от разрешение от НАП и НОИ, тоест задължителните предписания само указвали заличаване, но не указвали и разрешавали коригиране.
Едностранчивото прилагане на закона било незаконосъобразно.
С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 1012-26-328-1/11.12.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания изх. № ЗД-1-26-*********/08.11.2023 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково.
Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Заявява, че към датата на извършване на първоначалната проверка било установено, че дружеството-жалбоподател неправилно е подавало данни за лицето К. С., тъй като същата не била самоосигуряващо се лице. Правилно била приложена разпоредбата на чл. 9 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., съгласно която с код „корекция“ не можело да се коригират данните относно вида на осигурения, поради което първо следвало да бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на некоректно подадените данни и едва след това да се подаде декларация, обр. 1 с коригираните данни относно правилния вид осигуряване. С оглед на изложеното, ответникът счита, че потвърждавайки задължителните предписания на контролния орган, Директорът на ТП на НОИ - Хасково е издал правилен и законосъобразен административен акт. Моли за неговото потвърждаване и за присъждане на направените разноски по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка за осигурителния стаж и доходите на лицето К. Т. С., [ЕГН], като самоосигуряващо се лице за периода от 09.06.2020 г. до 18.10.2023 г., е съставен Констативен протокол № КВ-5-26-*********/01.11.2023 г. В същия е отразено, че съгласно справка № 22 А от информационната система на НОИ „Данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващи се лица“ за лицето К. Т. С. с [ЕГН] е било установено, че лицето е упражнявало дейност като собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК] с начало на осигуряването от 09.06.2000 г., избран вид осигуряване за фонд „Пенсии“ и дата на прекъсване на дейност от 01.01.2008 г. Установено е, че същата възобновила дейност като собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с начало на осигуряването от 01.09.2015 г., избран вид осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“, без дата за прекратяване на дейност. За К. Т. С. имало информация за започване на дейност като съдружник в „Българска млечна компания“ ООД с [ЕИК] от 27.10.2000 г. и като съдружник в ДЗЗД „Обединение „Кармен 2000 - ВТ Инженеринг“ с [ЕИК] от 10.12.2015 г., като и в двата случая нямало дата за начало на осигуряване и нямало избран вид осигуряване.
В констативния протокол са отразени и резултатите от извършена проверка в регистър АПИС, според които:
1. „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК] е регистрирано на
05.06.2000 г. по фирмено дело 144/2000 г. на ХОС, с едноличен собственик и управител К. Т. С., с [ЕГН] и седалище: [населено място] [улица].
2. На 14.05.2002 г. с решение по фирмено дело
144/2000 г. в търговския регистър е вписана промяна за „КАРМЕН 2000“ ЕООД, като е вписан нов собственик Д. Я. Н. [ЕГН], а за управляващ е вписана К. Т. С. с [ЕГН], на длъжност „прокурист“.
3. Според издадено на 31.07.2008 г. удостоверение на ХОС, в Регистъра за търговски дружества по фирмено дело № 144/2000 г. е вписано „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК], седалище: гp. Димитровград, [улица], с капитал 5000 лв. и едноличен собственик на капитала Д. Я. Н., с [ЕГН], като дружеството се представлява от прокурист - К. Т. С. с [ЕГН].
4. На 20.06.2009 г. е вписана промяна в „КАРМЕН
2000“ ЕООД, като е заличен прокуристът и едноличен собственик остава Д. Я. Н., а управител става К. Т. С..
5. На 03.01.2011 г. е вписана промяна в „КАРМЕН
2000“ ЕООД с [ЕИК], като едноличен собственик и управител е вписана К. Т. С. с [ЕГН].
6. На 29.10.2014 г. едноличният собственик К. Т.
С. взима решение да промени седалището на дружеството в [населено място] бани, [улица]. Липсват други вписвания.
При извършена проверка в Регистъра на осигурените лица за К. Т. С. с [ЕГН], като самоосигуряващо се лице, за периода от 09.06.2000 г. до 18.10.2023 г. било установено, че няма подадени данни за периодите от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., от 01.07.2003 г. до 30.09.2003 г. и от 01.01.2008 г. до 31.08.2015 г.
При извършена проверка за внесени осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО от К. Т. С. с [ЕГН], като самоосигуряващо се лице, за периода от 09.06.2000 г. до 18.10.2023 г. било установено, че липсват данни за направени вноски в приход на бюджета на ДОО за периодите от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., от 01.01.2008 г. до 31.08.2015 г., от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г., от 01.04.2020 г. до 31.12.2022 г.
Контролният орган е констатирал, че на К. Т. С. с [ЕГН] не следва да се завери осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице - собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК], както следва:
- за периода от 01.01.2002 г. до 13.05.2002 г., поради липса на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и липса на вноски в приход на бюджета на ДОО.
- за периода от 14.05.2002 г. до 02.01.2011 г., тъй като от 14.05.2002 г. с решение на ХОС бил вписан нов едноличен собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД - Д. Я. Н., а К. Т. С. била вписана като прокурист, като едва от 03.01.2011 г. К. Т. С. отново била вписана като едноличен собственик на дружеството.
- за периода от 03.01.2011 г. до 31.08.2015 г., тъй като К. Т. С. подала декларация за възобновяване на дейност и начало на осигуряването от 01.09.2015 г. и през този период нямала основание за осигуряване като собственик на ЕООД.
- за периодите от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г., от 01.04.2020 г. до 31.12.2022 г., поради липса на вноски в приход на бюджета на ДОО от самоосигуряващото се лице.
С оглед констатираното при проверката, със
Задължителни предписания № ЗД-1-26-01448596/08.11.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Хасково е предписано на „КАРМЕН 2000“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на К. Т. С., [ЕГН], за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г., с вид осигурен 12, декларация образец № 1, за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2003 г. и от 01.10.2003 г. до 31.12.2004 г., вид осигурен 12, декларация обр.1
В мотивите на задължителните предписания е посочено, че при извършена проверка в информационната система на НОИ за зачитане на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице за К. Т. С. е установено, че за лицето има подадени данни с декларация обр. 1 от осигурител „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК] за периодите от 01.01.2003 г. до 30.06.2003 г. и от 01.10.2003 г. до 31.12.2007 г., като в т. 1 - вид осигурен бил посочен код 12 за самоосигуряващи се лица. Проверката в регистър АПИС установила, че от 14.05.2002 г. с решение на Хасковски окръжен съд по ф.д.№ 144/2000 г. била вписана промяна, като едноличен собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД с [ЕИК] от тази дата била Д. Я. Н.. К. Т. С. била вписана като управляващ, на длъжност „прокурист“. За периода до 31.12.2007 г. нямало вписана промяна по ф.д. № 144/2000 г. и през целия период едноличен собственик оставал Д. Я. Н.. К. Т. С. нямала основание за осигуряване като собственик на „КАРМЕН 2000“ ЕООД за периода от 14.05.2002 г. до 31.12.2007 г., поради което подадените данни с декларация обр.
1, като самоосигуряващо се лице следвало да бъдат заличени.
На 16.11.2023 г., с жалба вх. №
1012-26-328/16.11.2023 г., жалбоподателят е оспорил задължителните предписания пред Директора на ТП на НОИ – Хасково.
С Решение № 1012-26-328-1/11.12.2023 г.
Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил жалбата и е приел констатациите на контролния орган, както и издадените задължителни предписания за правилни и законосъобразни. В решението си същият е посочил, че за периодите от 01.01.2003 г. до 30.06.2003 г. и от 01.10.2003 г. до 31.12.2007 г. за К. Т. С. е установено, че има подадени данни с декларация обр. 1, от осигурител „КАРМЕН 2000“ ЕООД, като в т. 12 Вид осигурен бил посочен код 12 - за самоосигуряващ се. Тъй като за тези периоди К. Т. не била собственик на дружеството, нямало основание за осигуряване като собственик на ЕООД. Обсъдени са възраженията, че контролният орган не е следвало да разпорежда заличаване на данни, а извършване на корекция на правното основание за възникване на осигуряването и минималния осигурителен доход, като е цитиран чл. 9 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., като изрично са изброени хипотезите, при които не могат да се коригират данните с код за корекция. Пояснено е, че в тези случаи работодателите могат да заличават подадените данни с декларация по ал. 1, като подават декларация с попълнен код за заличаване, след което да подават нова декларация с коректни данни, когато данните по ал. 1, т. 1 и 2 са некоректно подадени (ал. 3).