Решение № 2924 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2924 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100501050 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответницата по предявените искове – К. К. Я. - Д., ЕГН **********, чрез адв. К. Г., срещу решение № 15526/14.08.2025 г., постановено по гр.д. № 16889/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че К. К. Я. - Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 432,54 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб.

№ 276053, ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 69,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 12.09.2023 г.; както и сумата от 22,21 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52433/2023 г. по описа на СРС, 64 състав.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Въззивницата поддържа, че не било доказано надлежно качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че живее трайно извън Република България и не ползва имота, поради което не следвало да се приеме, че има качеството потребител на топлинна енергия. Излага доводи, че ищецът не е доказал валидно облигационно правоотношение между страните, както и че не е установил предпоставките за ангажиране на отговорността за претендираните вземания. Поддържа още, че сумите за дялово разпределение не се дължат на топлопреносното предприятие, а евентуално на лицето, извършващо услугата дялово разпределение. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени. Направено е възражение за прекомерност на 1 претендираното от въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице-помагач – „Холидей и Райзен“ ЕООД, не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, както и по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд следи служебно. Неоснователни са доводите, основани на твърдяното пребиваване на ответницата извън Република България. Подадено е възражение срещу заповедта за изпълнение и спорът е пренесен в исково производство по чл. 422 ГПК, в което ответницата е участвала чрез процесуален представител и е упражнила правото си на защита. При това положение евентуалната липса на обичайно местопребиваване в страната по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК не обосновава недопустимост на установителните искове.

Съгласно разясненията в т. 3б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС тази предпоставка се релевира по реда на защитата в заповедното производство, но когато длъжникът е подал възражение и е образуван иск по чл. 422 ГПК, необходимостта от такава преценка отпада /Решение № 150 от 20.03.2020 г. по т.д. № 279/2019 г. на ВКС Въззивният съд споделя мотивите на СРС относно основателността на предявените искове в уважената им част, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като по доводите във въззивната жалба намира следното.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлинна енергия за битови нужди в сгради – етажна собственост е свързано с придобиване, съответно изгубване, на вещното право на собственост или вещно право на ползване върху имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в закона и съответната подзаконова уредба. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от комисията, като съгласно ал. 2 същите влизат в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Следователно качеството клиент на топлинна енергия е обусловено от притежаването на право на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот.

Облигационното отношение с топлопреносното предприятие възниква по силата на закона и общите условия, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор.

В случая от представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение, се установява, че К. К. Я. е призната за собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к.

„********. Доказателствената сила на този документ не е разколебана. По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е изгубила правото на собственост върху имота 2 през процесния период, нито е установено друго лице да е придобило качеството клиент на топлинна енергия по силата на договор с топлопреносното предприятие.

Неоснователно е основното възражение във въззивната жалба, че от събраните доказателства не можело да се изведе качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия. Именно установеното право на собственост върху имот в топлоснабдена сграда – етажна собственост обуславя това качество по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Фактическото обитаване на имота не е елемент от фактическия състав на нормата. Поради това обстоятелството, че ответницата живее извън Република България, не я освобождава от задължението за заплащане на доставената до сградата и разпределена по нормативно установения ред топлинна енергия, доколкото тя е собственик на самостоятелен обект в сградата – етажна собственост. При установено право на собственост върху имот в топлоснабдена сграда – етажна собственост правоотношението по продажба на топлинна енергия възниква по силата на закона и публично известните общи условия, без да е необходимо изрично волеизявление от страна на собственика. Ето защо липсата на индивидуален писмен договор не изключва възникването на задължение за заплащане на доставената топлинна енергия.

Неоснователно е и възражението, че сумата за дялово разпределение не се дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, а на лицето, извършило услугата. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като избраното от етажните собственици лице по чл. 139а ЗЕ извършва услугата въз основа на договор с топлопреносното предприятие по чл. 139в ЗЕ.

Именно топлопреносното предприятие заплаща цената на тази услуга на лицето, което я извършва, а съгласно общите условия събира съответната стойност от клиентите на топлинна енергия в сградата. Ето защо, предявявайки вземането за цена на услугата дялово разпределение, „Топлофикация София“ ЕАД не упражнява чуждо право, а търси изпълнение на задължение, произтичащо от правоотношението по продажба на топлинна енергия при общи условия.

Във въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу извода на СРС, че имотът е топлоснабден, че за процесния период е доставяна топлинна енергия и е извършвана услуга дялово разпределение, нито срещу размера на определените от СРС вземания, включително и с оглед релевираното в първоинстанционното производство възражение за изтекла погасителна давност. При това положение въззивният съд не дължи самостоятелно произнасяне извън очертаните с въззивната жалба предели.

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора разноски в полза на въззивницата не се следват.

Подадените от въззиваемото дружество отговор на въззивната жалба и допълнителна молба са бланкетни. При липса на осъществена процесуална защита в обем, който да обоснове присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, съдът намира, че такова не следва да бъде присъждано.

На третото лице-помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15526/14.08.2025 г., постановено по гр.д. № 16889/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Холидей и Райзен“ ЕООД.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4