Решение № 2736 от 17.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2736 гр. Варна, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110110127 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д. З. Д., ЕГН **********, чрез адв. И.

В. – *АК срещу М. Б. А., ЕГН **********, чрез адв. П. Т. ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на М. А., че Д. Т. е собственик на изба № *с площ от 9,87 кв. м. като прилежаща част към СОС с идентификатор *, находящ се в * и осъждане на ответника А. да предаде на ищцата Д. владението върху спорната изба.

В исковата молба се твърди, че на 25.09.2023 г. ищцата е закупила магазин, представляващ обект № * с идентификатор *, находящ се в * със застроена площ от 31.86 кв.м., като ведно с магазина е закупила и прилежащата към него изба № * с площ от 9.87 кв. м. Твърди се, че от закупуването на горепосочения имот до настоящият момент ищцата не е могла да осъществи достъп до изба № *, доколкото същата се владее неправомерно от ответника, който е собственик на съседното помещение с идентификатор *. Твърди се, че ответникът е заключил вратата на избата с катинар и е казал на приятеля на ищцата, че тя е негова собственост и няма да я предостави за ползване на други. Сочи се, че ищцата е извършила справка в район О., при което се е сдобила с копие на плана, видно от който изба № * е с площ, идентична с посочената в нейния нотариален акт, с отразен номер, при което се твърди, че не е възможно ответникът да е неин собственик.

Посочва се още, че във връзка с владението на ответника е подадена жалба във *РП, по която е била образувана пр. пр. 5481/2024 г. по описа на РП - В., като с Постановление от 24.06.2024 г. прокуратурата е отказала да образува наказателно производство с основание, че се касае за гражданскоправен спор.

С оглед на гореизложеното се моли съдът да уважи предявения ревандикационен иск.

Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Посочва се, че ответникът е узнал през 1996 г., че в дворно място, находящо се на ул. „П.“ № *, представляващо имот № * в кв. * по плана на *. микрорайон на гр. В., идентичен с имот с идентификатор по СККР * се планира строителство на нова жилищна сграда, във връзка с което заедно с дъщеря си Р. М.ова К. и зет си Я. Д. К. се свързали с инвеститора „Д. -* и 1 сие" СД и се уговорили да закупят един обект от сградата, представляващ магазин. Този обект съставлявал заедно обект номер * (по сега действащите КККР СОС *) и обект номер * (по сега действащите КККР СОС *) от приложения към исковата молба план на партера.

Ответникът твърди, че по тяхна молба по време на строителството било извършено изменение, поради това, че не желаели придобиване на търговско помещение и така от площта на първоначално предвидения магазин били обособени два самостоятелни имота.

Сочи, че строителят изменил проектите така, че за всеки обект да е предвидено мокро помещение, а в магазина преградил със зид част от вътрешния обем и го обособил като склад. Ответникът излага още, че във връзка с направените изменения по плана възникнал проблем, тъй като същите били в противовес с разпоредбата на чл. 108, ал. 2, б. „г" от Наредба № 7/22.12 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради което строителят му предложил вариант, при който под стълбището, което води към избения етаж да бъде обособено малкото пространство под формата на изба от 3,50 кв. м. към партерното жилище, което е посочено под № * от приложения с исковата молба план на партерния етаж. Посочва се, че ответникът закупил именно този обект.

Посочва, че дъщеря му и нейният съпруг закупили обект № *, представляващ магазин, към който била предвидена изба под № * от проекта. Във връзка с това било издадено Разрешение за ползване на построената сграда по № 79/1997 г., видно от приложените актове за собственост № *, *, * г. на нотариус при ВРС и № *, *, *г. на нотариус при ВРС. Ответникът излага, че след довършване на строителството на сградата, същият отдавал партерното жилище, което закупил, под наем, но без право на ползване на избата, като продължава да го отдава го под наем и до днес, а в процесната изба № * си съхранява лични вещи. За известен период от време дъщерята на ответника използвала избата като ателие, в което извършвала ремонт, шеф и др. на рокли и аксесоари, свързано с притежаваното от нея ателие за булчински рокли. Твърди, че двете избени помещения са непосредствено едно до друго и поради липсата на качествени врати, поръчал и монтирал обща метална врата за достъп към и до двете. Посочва, че през 2005 г. дъщеря му и зет му емигрирали в Канада и достъп до избата, прилежаща към обекта, който е тяхна собственост, имал само ответникът, като е бил упълномощен от тях с право да продава имота тяхна собственост.

Твърди, че от 1997 г. до днес той и за кратък период от време дъщеря му са били единствените лица, които са ползвали процесната изба, както и че е придобил същата по давност и чрез правна сделка. В отговора се посочва още, че на 28.09.2017 г. от името и за сметка на дъщеря си и зет си продал магазина тяхна собственост (обект № * по плана на партера) на купувача К. Й. К., който се съгласил да го закупи без избата, понеже в обекта се намирал обособен склад, като такова условие било обективирано и в пълномощното необходимо за сделката. Посочва, че във въпросния ден извършил едновременно две сделки в следната поредност - продажба на избата и продажба на магазина, като твърди, че получил уверение от нотариуса, че няма пречка да придобие по давност и/или посредством правна сделка изба в сградата, при условие, че притежава друг обект, в случая жилище, в същата сграда. Сочи, че след сделката се е легитимирал като собственик на избата пред Дирекция „Местни даньци и такси" към Община В., като е подал декларация-образец по чл. 14 от ЗМДТ, както и че не е предавал ключ на новия приобретател.

Оспорва след датата на продажбата - 28.09.2017 г. купувачът К. Й. К. или някое друго лице, легитимиращо се като собственик, включително ищцата Д. З. Д., да е претендирало предаване на владението от него или дори ползване на избата.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се лично и чрез адв. И. В. поддържа исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за основателност на предявения иск.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. П. Т. поддържа отговора си и моли искът да бъде отхвърлен. Също в депозираните писмени бележки доразвива доводите си за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на 2 исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС, конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.

За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, в тежест на ищцата е да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е придобила правото на собственост върху процесния обект, представляващ изба № * с площ от 9.87 кв. м., която е прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор *, находящ се в * и упражняваната от ответника фактическа власт върху него.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горните факти и да установи твърдението си, че упражнява фактическа власт върху избата на годно правно основание, вкл. че е придобил собствеността върху обекта по силата на правна сделка, евентуално изтекла в негова полза придобивна давност по силата на чл. 79, ал. 1 от ЗС в периода от 19.06.1997 г. до завеждане на делото, както и законосъобразността на владението, т.е. че същото е било явно, спокойно, постоянно и непрекъснато.

От ангажирания нотариален акт № * /л. 12/, който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, се констатира по несъмнен начин, че ищцата Д. З. Д. е придобила в своя патримониум абсолютново вещно право на собственост върху самостоятелен обект, представляващ магазин /обект № */ с идентификатор *, ведно с прилежащия склад и санитарен възел без посочен номер и граници по представен документ за собственост, а по данъчна декларация и кадастрална схема – изба № *, с площ от 9.87 кв. м., находящи се в гр. В., *, ет. 0, срещу съответната продажна цена от Й. К. Й. по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 25.09.2023 г.

За целите на принципа за т. нар. „дяволско доказване“ в обективното вещно право са представени и писмените документи, удостоверяващи материалните права на праводателите на праводателя на ищцата. Видно е от представения нотариален акт № * /л. 59/, че продавачът на ищцата – Й. К. Й. е придобил собствеността единствено върху самостоятелния обект, т.е. без спорното избено помещение, от К. Й. К.. Впоследствие Й. К.

Й. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № * /л. 62/ е дарил самостоятелния обект на И. И. Д.. Последният с последващ договор за дарение, сключен на 20.03.2023 г. в нотариална форма /л. 65/ е дарил обратно самостоятелният обект на продавача на ищцата – Й. К. Й..

Видно е от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * /л. 56/, че праводателят на праводателя на ищцата, а именно К. Й. К. е придобил вещното право на собственост само върху самостоятелния обект на 28.09.2017 г. от продавачите Р.

М.ова К. и Я. Д. К., които по сделката били представлявани от техния пълномощник – ответникът М. Б. А., който бил овластен да се разпореди единствено със самостоятелния обект, представляващ магазин № * с площ от 31.86 кв. м., видно от представената упълномощителна сделка /л. 54/.

По делото не се спори, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесната изба № *с площ от 9,87 кв.м. като прилежаща част към самостоятелния обект на собственост с идентификатор *, находящ се в *.

Ответникът обосновава упражняваната фактическа власт с твърдението, че е собственик на избата на две самостоятелни правни основания. Първо сочи, че е титуляр на вещното право на собственост по силата на деривативен придобивен способ - правна сделка.

Това твърдение е подкрепено от ангажирания нотариален акт № *. Видно е от същия, че ответникът, договаряйки сам със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД, е закупил срещу съответната продажна цена само избеното помещение № * с площ от 9.87 кв. м., прилежащо 3 към магазин № * от продавачите, които е представлявал, а именно Р. М.ова К. и Я. Д. К..

Общите праводатели на двете страни – Р. М.ова К. и Я. Д. К. се легитимират като собственици на самостоятелния обект – магазин № *, с площ от 31.86 кв. м. и прилежащата изба № *, с площ от 9.87 кв. м., находящи се в гр. В., *, на партерния етаж в новоизградена жилищна сграда, по силата на констативен нотариален акт № * /л. 49/.

Ответникът поддържа, че е собственик освен на прилежащата към обекта на ищцата изба и на друг самостоятелен обект, ситуиран в същата сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. В., *. В подкрепа на тез свои доводи е представил нотариален акт № */л. 48/, от който е видно, че М. Б. А. е признат за титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху апартамент „в“, с площ пот 26.13 кв. м., на партерния етаж в новоизградена жилищна сграда, ведно с изба № *, с площ от 3.50 кв. м.