Решение № 29 от 31.01.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Л., 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20214310100990 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила молба от Д. СТ. Д. против М. ЯНК. Ц. за ревандикация на реална част от недвижим имот.

В исковата молба се твърди се, че по силата на договора за дарение, обективиран в нотариален акт ****, ищецът е собственик на новообразуван поземлен имот с кадастрален номер **** по плана на новообразуваните имоти на местността „Полето- Лагера“, находящ се в землището на гр. Л., одобрен със Заповед № 379 от 30.06.2008 г. на Областния управител на Област Л., с площ от 1 099 кв. м., с начин на трайно ползване – посевни площи, вид на територията – за селско стопанство, четвърта категория, при граници имоти № ра ****. Твърди се, че ответникът е завладял реална част от имота му с площ от 754 кв. м., заключена между границите на имоти № ра **** и ****, дери и път, като я е заградил и фактически приобщил към имот **** и я ползва. Ищецът твърди, че през 2017 г. потърсил съдействие от кмета на община Л. за изземване на реалната част, но издадената заповед за това е отменена с мотива, че между страните е налице спор за материално право, който следва да се реши в рамките на производството пред граждански съд.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът е собственик на новообразуван поземлен имот с кадастрален номер **** по плана на новообразуваните имоти на местността „Полето- Лагера“, находящ се в землището на гр. Л., одобрен със Заповед № 379 от 30.06.2008 г. на Областния управител на Област Л., с площ от 1 099 кв.

1 м., с начин на трайно ползване – посевни площи, вид на територията – за селско стопанство, четвърта категория, при граници имоти № ра **** и осъди ответника да му предаде владението на реална част от него с площ от 754 кв. м., заключена между границите на имоти № ра **** и ****, дери и път.

Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че по силата на сделка покупко-продажба и наследяване е собственик на имот ****, който граничи с имота на ищеца. Ответникът не оспорва, че процесната реална част от имота на ищеца е оградена и приобщена към имот ****. Твърди, че действията по ограждане са извършени приживе от наследодателя му – Я. Ц.

Ц., който е починал през 2003 г. Ответникът заявява, че от този момент насетне реалната част се ползва от него, като той я е почистил и е засадил е плодни дървета. Казва, че поземлен имот с идентификатор **** е урегулирал и се ползва от него за жилищни нужди. До 2013 г. ответникът твърди, че е бил титуляр на 1/6 ид. част от правото на собственост върху имот с идентификатор **** като наследник на своя баща и държател на останалите 5/6 ид. част, а след това, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****, правата върху имота са му прехвърлени. От 2020 г. ответникът казва, че е само ползвател на имот с идентификатор ****, тъй като правата върху него е прехвърлил в полза на дъщеря си С. М. Ц.а, а за себе си е запазил правото на ползване.

Ответникът твърди, че е упражнявал фактическа власт, с намерение за своене, върху спорната реална част в периода от деня следващ влизането в сила на заповедта на Областния управител от 30.06.2008 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти /началния момента, от която започва да тече придобивна давност по отношение на реституирани имоти/ до датата на прехвърляне на имот **** или датата на подаване на исковата молба, като е придобил правата върху нея на оригинерно основание.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. П.К., която по същество излага становище за основателност на заявената претенция и развива съображения за това.

Ответникът се представлява по делото адв. Т. Г., който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция по съображения, изложени в отговора, които доразвива в писмени бележки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от представителите на ищеца, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 78С от 06.07.1995 г. на Общинска служба “Земеделие” Л. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Н. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива 2 от 9 дка., находящ се в терен по § 4 в местността “Ч. Б.”, лозе от 0,870 дка., находящ се в терен по § 4, в местността “М.”, ливада от 1 700 дка. В терен по § 4 в местността “Д.”, нива от 3,200 дка, находящ се в терен по § 4, местността “Д.” и лозе от 0,430 дка, находящ се в строителните граници на града, местността “М.” /л. 82 от делото/.

В писмо от 08.11.2021 г. Областния управител на Област Л. е посочил, че плана на новообразуваните имоти за местността “П. Л.” е одобрен със заповед № 379/30.06.2008 г., обнародвана в ДВ бр. 64/18.07.2008 г., влязла в сила на 02.08.2008 г. В срока за обжалване на заповедта са постъпили три жалби, като по жалба от В. Д. заповедта е отменена по отношение на имот № 390, а жалбите на В. В. и П. Ю. са оставени без разглеждане, като в тях не са посочени имотите, по повод на които са подадени /л. 57 от делото/.

Въз основа решение на Общинска служба “Земеделие” и Заповед № 379/30.06.2008 г. на Областния управител на Област Л. за одобряване плана на възстановени имоти на 01.03.2010 г. кмета на Община Л. е издал заповед, с която е наредил, че възстановява правото на собственост на наследниците на И. Н. П., заявени от В. И. Н. в местността “П. Л.”. в пункт първи от заповедта е посочен новообразуван имот № **** в местността “П. Л.” в землището на гр. Л., с площ от 1 100 кв. м., нива, категория на земята четвърта, при съседи/граници: имот № **** - на Община Л., имот № **** - на Община Л., имот № **** - на Я. Ц. Ц. и имот № **** - на наследници на И. А. М. /л. 83 от делото/. За имота е издадена скица от Община Л. на 26.09.2008 г. /л. 84 от делото/.

Между Г. В. У., М. В. М., И. Б. Н. и Р. Ц. Г., всички действащи чрез пълномощника си Д. СТ. Д. и Д. М. М., действащ лично, от една страна и Д.

СТ. Д., от друга страна, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първите даряват на втория осем поземлени имота, сред които и новообразуван поземлен имот с кадастрален номер **** по плана на новообразуваните имоти на местността „П. Л.“, находящ се в землището на гр. Л., одобрен със Заповед № 379 от 30.06.2008 г. на Областния управител на Област Л., с площ от 1 099 кв. м., с начин на трайно ползване – посевни площи, вид на територията – за селско стопанство, четвърта категория, при граници имоти № ра ****. Дарението е прието с благодарност от Д., а волеизявленията на страните са обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** /л. 8-9 от делото/.

Не е спорно между страните, че ответникът полза поземлен имот ****, който граничи с имот ****.

3

С. Б. Ц.а, Ц. Я.в Ц. и М. ЯНК. Ц. са признати за собственици на недвижим имот, придобит по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ новообразуван поземлен имот № **** по плана на новообразуваните имоти на местността “Полето лагера”, одобрен със Заповед № 379/30.062008 г. на Областния управител на област Л., целият с площ от 600 кв. м., с начина на трайно ползване - нива, категория на имота IV, при граници имоти с № ра:

****, **** и ****, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ****.1 с обем от права от 4/6 ид. части за С. Ц.а и по 1/6 и част за Ц. и М.Ц.и /л. 70-71 от делото/.

През 2013 г. Ц. Я.в Ц., С. Б. Ц.а и Д. С. Ц.а са се разпоредили с правата си върху имот 339 /5/6 ид. части/ в полза на ответника М. ЯНК. Ц., като съгласието им е обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****/2013 г. /л. 16 от делото/. През 2020 г. Ц. се е разпоредил с правата върху имота в полза на С. М. Ц.а чрез сделка дарение, като е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване /л.

28-29 от делото/.

По делото не е спорно, че ответникът е оградил процента реална част от имота на ищеца и фактическия я е приобщил към имот ****, като в тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели - Д.а, С., Ц. и Т..

Имот № 339 в местността “П. Л.” ползвали родителите на ответника още преди 1989 г., като го оградили с колове и мрежа. От тогава и до сега мрежа не е местена. След настъпилите промени в страна, хората, които ползвали съседните имоти ги изоставили, но родителите на ответника продължил да ползват дадените им за ползване имот в същите граници, които очертали с поставената от тях ограда. След смъртта на бащата на ответника, преди около 19 години, той продължил да ползва имота като в източната му незастроена част засадил плодни дървета и гледал куче. От близо десет години ответникът ползва постройката, изпълнена в имота, като жилище. Когато ответникът придобил процесния имот той завали част от него загладена от ответника. За да определи границата между двата имота /този, придобит от ищеца и ползвания от ответника/ ищецът търси съдействие на геодезист, който установил, че близо седемстотин квадрата от него се ползват от ответника.

По този повод между страните е имало спорове, когато ищецът ходил там два, три пъти годишно.

От изслушаната в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява, че към имот № 339, с площ от 600 кв. м. е приобщена площ от 754 кв. м. част от имот № 448, като на терен е изпълнена ограда, отразена върху приложена към заключението комбинирана скица. От имот 448 ищецът може да ползва площ от 346 кв. м., която не е оградена. При разпита вещото лице уточнява, че оградата, отразена на комбинираната скица, е изпълнена от бетонни колове и телена ограда, без бетонова основа. На границата между имот 339 и 448 експертът отрича да има изпълнена ограда, като тя /границата/ може да се установи само с геодезическо заснемане.

4

Частта от имот 448, която не е приобщена към имот 339, е запустяла и не е оградена.

Във връзка с подадено заявление от ищеца на 13.04.2017 г. и след извършена проверка, кмета на Община Л. е издал заповед № 671/15.05.201г., с която е наредил да се изземе от М. ЯНК. Ц. - ползвател без правно основание, новообразуван имот ****, целия с площ от 1 100 кв. м., нива по плана на новообразуваните имоти, в местността “П. Л.”, землището на гр. Л.. В заповедта е указано на Ц. възможността в 7-дневен срок да внесе сума в трикратния размер на средното рентно плащане /34,20 лв./, като по този начин спре изпълнението на заповедта. С вносна бележка от 23.05.2017 г. М.Ц. е внесъл по набирателната сметка на Община Л. сума в размер на 34,20 лв., с основание за внасянето й Заповед № 671/15.05.2017 г.

Срещу заповедта на 31.05.2017 г. Ц. е подал жалба. В рамките на образувано адм. д. № 1054/2017 г. по описа на РС Л., с решение от 04.12.2017 г., заповедта е отменена.

През 2013 г. ищецът е подал жалба в Община Л. с оплаквания за незаконно строителство в имот № 339, местност “П. Л.”, по повод на която е извършена проверка, като за резултатите от нея Д. е уведомен /л. 59-74 от делото/

При установените факти съдът прави следните правни изводи.

Съдът е сезира с иск за ревандикация на реална част от недвижим имоти с правна квалификация чл. 108 ЗС.

С решение на Общинска служба “Земеделие” от 1995 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Н. П. в съществуващи /възстановими стари реални граници върху шест имота. В него имотите са посочени по площ и местност, в терени по § 4. Решението, макар и постановено в редакцията на ЗСПЗЗ преди 1999 г. няма вещо прехвърлителен ефект, доколкото не отразява границите на възстановените имоти, като с него само се признава правото на възстановяване на собствеността. Това решение не туря край на процедурата по реституция и не възстановява право на собственост в полза на наследниците на лицето, от което той е отнет.