Определение № 436 от 21.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20225000600467 по описа за 2022 година Производство по чл.450 от НПК вр.чл.38а ал.3 НК.

Постъпила е жалба от лишения от свобода И. С. С. чрез защитника му адв.А.

А. против определение № 656/18.10.2022г., постановено по ЧНД № 221/2022г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което е била оставена без уважение молбата му за замяна на наказанието доживотен затвор, наложено му с присъда № 11 от 31.01.2000г. по НОХД № 76/1998г. по описа на Окръжен съд- Хасково с наказание лишаване от свобода в размер на тридесет години. В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на определението, поради което се иска отмяната му и уважаване на молбата на осъдения И. С. за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода. С жалбата се правят и доказателствени искания- за назначаване на съдебно медицинска експертиза за зрението на лишения от свобода, за назначаване на повторна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и за допускане до разпит като свидетел на лишения от свобода М.

Г. Х..

Жалба против посоченото определение е била депозирана и лично от осъдения И. С. С., с която се изразява несъгласие с мотивите на съда да му откаже исканата замяна, поради което моли въззивната инстанция да го отмени и постанови замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите в подадените жалби намира, че същите са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват неоснователни.

Във връзка с доказателствените искания на защитата следва да се има предвид, че настоящото производство е по реда на Глава 22 от НПК и частната жалба се разглежда в закрито съдебно заседание, като въззивната 1 инстанция в настоящия случай не намира за необходимо това да стане с призоваване на страните. Отделно от това, първоинстанционният съдебен състав е положил необходимите усилия за пълното и правилно изясняване на делото от фактическа страна, включително със събиране и проверка на доказателства както за личността, така и за здравословното състояние на осъдения И. С. с оглед на проблемите със зрението му, в това число и с назначаване на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която е дала изключително компетентно, научно обосновано и обстоятелствено заключение, в чиято правилност не възникват никакви съмнения. При тази цялостна и аналитична оценка на всички необходими и относими за правилното решаване на делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е преценил, че на този етап от изтърпяване на наказанието, молбата на осъдения И. С. С. за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода се явява неоснователна.

И. С. С. е бил осъден, както следва: С Присъда № 31/14.09.1995 г. по НОХД № 28/1995г. на Pайонен съд- Харманли на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.

197, т. 3, вр. чл. 54 от НК на 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 28.09.1995 г. С Присъда № 13/04.02.1998 г. по НОХД №125/1997г. на Pайонен съд- Харманли на основание чл.346, ал.2, т.1 от НК е осъден на 1 /една/година лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 19.02.1998 г. С Присъда № 11/31.01.2000г. по НОХД № 76/1998 г. на ОС-Хасково е бил признат за виновен в това, че на 06.05.1996г. в гр.*, в съучастие като съизвършител извършил кражба на два литра бензин на стойност 60 лв.,оставени без постоянен надзор, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.3, вр. ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.54 от НК е бил осъден на 9 /девет/ месеца „лишаване от свобода“. Със същата присъда е бил признат за виновен за това, че на 06.05.1996г. в гр.* умишлено умъртвил Д. А. Ш. и А. Г. П. по особено мъчителен начин за пострадалите и с особена жестокост, като убийството е било извършено с цел да се прикрие друго престъпление, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, предл. трето, т. 6, предл. второ и трето и т.8, предл. второ във вр. чл. 54 от НК е бил осъден на „Доживотен затвор“. На основание чл.23 от НК е било определено общо най-тежко наказание „Доживотен затвор.

С Решение № 126/07.11.2000г. по ВНОХД № 471/2000г. на Апелативен съд - Пловдив присъдата е била изменена в частта, с която С. е признат за виновен, че е извършил убийството по особено мъчителен за пострадалите начин и бил оправдан по обвинението в тази му част. В останалата й част присъдата е била потвърдена. С Решение № 216/29.05.2001г. по н.д. № 82/2001 г. на Върховен касационен съд на Република България решението на Апелативния съд е било оставено в сила в наказателноосъдителната му част.

С Определение № 101/07.02.2003г. по НОХД № 76/1998 г. на ОС-Хасково, 2 на основание чл.25 от НК е било определено едно общо наказание по присъди по НОХД № 125/1997г. и НОХД № 76/1998г. - доживотен затвор, като на основание чл. 68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 28/1995 г. в размер на 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца лишаване от свобода, в сила на 12.06.2003г. Постановен е бил „специален“ режим за изтърпяване на наказанието.

Осъденият И. С. е постъпил в Затвора на 16.04.1998г., с начало на наказанието 21.08.1997 г.Наказанието по НОХД № 28/1995г. в размер на 1 година и 5 месеца Лишаване от свобода е било изтърпяно на 15.03.2022г., от която дата е приведено в изпълнение наказанието доживотен затвор. Към 15.03.2022 г. лишеният от свобода И. С. е изтърпял фактически: 23 г. 1 м. 24 д., от работа: - г. - м. - д. или всичко: 23г., 1м. 24д., т.е. формално са налице предпоставките предвидени в чл.38а, ал.3 от НК. Съдът се е съобразил със становището на началника на Затвора- *, със становището на зам. началника на РНОД, със становището на ИФ началник сектор “Социална дейност и възпитателна работа“, както и с доклада на инспектор“ Социална дейност и възпитателна работа“ на доживотно осъдените, настанени Зона с повишена сигурност ІІ в Затвора- *, от които материали е видна непротиворечивата и категорична оценка за неоснователност на молбата на осъдения на доживотен затвор И. С. С. предвид на липсата на трайна промяна в поведението и нагласите му по време на изтърпяване на наказанието. Същият е постъпил в Затвора - * на 16.04.1998г., като е бил приведен в Затвора-* на 19.07.2001г.и е настанен в Зона с повишена сигурност II, където пребивава и до момента.

Лишеният от свобода според затворническата администрация е адаптиран към специфичните условия на пенитенциарната среда. В първоначалната оценка по профила е отчетен риск от рецидив от средна степен - 49т. с откроени дефицити в зони - отношение към правонарушението, взаимоотношения и междуличностни проблеми. Рискът от вреди, предвид характера на правонарушението по чл.116, ал.1 от НК, е определен също като среден, идентифициран, но не непосредствен. В направената през м.май 2019г. преоценка по профила в основен етап от изтърпяване на наказанието е било отчетено повишение на стойностите по отношение на зони начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене, като общата стойност на риска от рецидив е увеличена до 58т. Рискът от вреди на база поведение и нагласи била със средни към високи стойности, непосредствен и с идентифицирани рискови фактори. Продължавали да се открояват дефицити при л.св. И. С. С. в зоните: отношение към правонарушението, взаимоотношения, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди оставал от средна към висока степен, които били насочени както към обществото, така и към служителите от затвора и останалите лишени от свобода. Видно от становището на затворническата администрация осъденият на доживотен затвор И. С. С. притежавал добра вербална култура, бил лесно раздразнителен и конфликтен в комуникацията и взаимоотношенията си с околните. С добро за пенитенциарната среда ниво на образованост

(средно-специално образование), нормално развити интелектуални способности и не лоши познавателни интереси. През 3 м.декември 2019г. е бил диагностициран с диссоциално личностово разстройство. Бил честолюбив и егоцентричен и трудно овладявал емоционалното си напрежение.

По време на престоя си в Затвора – л.св. И. С. С. е бил наказван многократно за допуснати дисциплинарни нарушения, както следва:

1. Със Заповед № Б-90 от 18.04.2016г. на Началника на затвора е наказан с „Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок 5 от 7/седем/ дни за притежание на неразрешени вещи.

2. Със Заповед № Б-91 от 18.04.2016г. на Началника на затвора е наказан с „Писмено предупреждение“ за неизпълнение на разпореждане на служител.

3. Със Заповед № Б-112 от 25.04.2016г. на Началника на затвора е наказан с „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 3/ три/ денонощия дни за отказ да изпълни заповед на началника.

4. Със Заповед № Б-104 от 26.04.2017г. на Началника на затвора е наказан с „Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок от 7/седем/ дни за предизвикване на конфликт с друг лишен от свобода.

5. Със Заповед № Б-117 от 30.05.2017г . на Началника на затвора е наказан с „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 7/седем/ денонощия за неизпълнение заповед на началника на затвора и отправяне на заплахи към служители от НОС.

6. Със Заповед № Б-321 от 23.02.2018г. на Началника на затвора е наказан със „Забрана за участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода“ за срок от 1 /един/ месец за физическа саморазправа с друг осъден на доживотен затвор.

7. Със Заповед № Л-2409 от 28.12.2018г. на Началника на затвора е наказан с „Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок от 7/седем/ дни за демонстрирано обидно отношение към служител.

8. Със Заповед № Л-236 от 04.02.2019г. на Началника на затвора е наказан с „Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок от 7 /седем/ дни за физическа саморазправа с друг осъден на доживотен затвор.

9. Със Заповед № Л-1136 от 11.06.2019г. на Началника на затвора е наказан с „Извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената“ за срок от 7 /седем/ дни за обидно отношение към служител от НОС.

10. Със Заповед № Л-1162 от 13.06.2019г. на Началника на затвора е наказан с „Писмено предупреждение“ за обидно отношение към служител от НОС.

11. Със Заповед № Л-1036 от 14.05.2020г. на Началника на затвора е наказан с „Писмено предупреждение“ за обидно отношение към служител от НОС.

12. Със Заповед № Л-58 от 06.01.2022г. Началника на затвора е наказан с 4

„Писмено предупреждение“ за размяна на вещи с друг осъден на „доживотен затвор“. Всички наказания са актуални към настоящия момент, съгласно чл.109, ал. 2 от ЗИНЗС.

Също така от доклада на затворническата администрация при Затвора – е видно, че от м.май 2019г. до края на 2021г. доживотно осъдения И. С. С. отказал да ползва правото си на престой на открито и практически не излизал от помещенията на Зоната с повишена сигурност като аргументирал това свое решение със страха си от провокации от другите и този отказ го разглеждал като своеобразна форма на протест. Същият бил импулсивен, мнителен и недоверчив, в много ситуации вербално агресивен, с открито враждебно отношение към служители от затворническата администрация и НОС.

Контактувал минимално с останалите доживотно осъдени, само по негово желание. Липсвала рационална основа във възприетия модел на мислене и поведение, а нагласите останали с откровено асоциална насоченост. Почти нямал подкрепа от близки и роднини. През 2021г. възобновил контактите си със сестра си, чрез“ Skype“ свиждане, но от един месец имали отново проблеми помежду си и не комуникирали.

В доклада е описано, че корекционният процес при л.св. С. станал силно затруднен и възпрепятстван от ригидността, негативното отношение и нежеланието на осъдения на доживотен затвор да потърси каквато и да е поведенческа промяна, поради което затворническата администрация счита, че осъдения И. С. не е дал доказателства за своето поправяне и че пенитенциарното третиране спрямо него следва да продължи, като същото трябва да бъде насочено към подобряване на уменията за мислене и самоконтрол и изграждане на по-зрял и социално приемлив модел на поведение.