Решение № 143 от 31.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Велико Търново, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. С.А като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.А Въззивно гражданско дело № 20234000500167 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 447/22.12.2022 година по гр. д. № 262/2022 година по описа на Окръжен съд Русе община Русе е осъдена да заплати на Б. И. Б. сумите: 15 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, 140 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 7.01.2022 година до окончателното плащане.

С посоченото решение е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 15 000 лева до размер на 26 000 лева, предявен частично от 50 000 лева, като неоснователен.

Със същото решение община Русе е осъдена да заплати на адвокат А. С. В. възнаграждение в размер на 1 750 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С посоченото решение Б. И. Б. е осъден да заплати на община Русе сумата 300 лева – разноски за производството.

Със същото решение община Русе е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Русе сумата 650 лева – държавна такса.

1

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Я. Д. – пълномощник на Б. И. Б., против Решение № 447/22.12.2022 година по гр. д. № 262/2022 година по описа на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до 26 000 лева, предявена като частична от 50 000 лева. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено е в противоречие с материалния закон и със съдебната практика по сходни случаи. Описват се претърпените от Б. И. Б. увреждания и периода на възстановяване. Изтъква се, че неправилно е отсъден размера на обезщетението.

Обезщетението не съответства на характера, степента, времетраенето и интензитета на претърпените болки и страдания, на принципа за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, а само частично компенсира болките и страданията на пострадалия, последиците от уврежданията и оперативната интервенция.

Направено е искане да се отмени Решение № 447/22.12.2022 година по гр. д. № 262/2022 година по описа на Окръжен съд Русе в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което на Б. И. Б. да се присъдят допълнително 11 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 7.01.2022 година събитие, довело до тежки увреждания, ведно със законната лихва от 7.01.2022 година – датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от община Русе, представлявана от юрисконсулт Я. М., в който развива съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред втората инстанция пълномощникът на община Русе оспорва въззивната жалба.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от община Русе, представлявана от юрисконсулт Я. М., против Решение № 447/22.12.2022 година по гр. д. № 262/2022 година по описа на Окръжен съд Русе в частите, с които община Русе е осъдена да заплати на Б. И.

Б. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, 1 750 лева – адвокатско възнаграждение, 300 лева – разноски за производството. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно. Не са установени по категоричен начин елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане с оглед ангажирането на отговорността на община Русе. Изтъква се, че ищецът е страдал от „Артериална хипертония“, която би могла да е причина за замайване; не е бил с подходящи обувки за зимния сезон; носел е две торби за смет, което би могло да доведе до невнимание и настъпване на инцидента. Неуточнено и недоказано е местонахождението на събитието. Показанията на единствения свидетел са противоречиви. Снимковият материал, допуснат като доказателство по делото, опровергава показанията на свидетеля – на мястото има тротоар с плочки, липсват дупки. Не е назначена съдебна експертиза за установяване дали местопроизшествието отговаря на изискванията.

Погрешно е заключението на първостепенния съд: „Преминал през необезопасен участък от тротоар с множество дупки, които не се виждали поради неработещо осветление.“ Напълно е 2 пренебрегнато отразеното в официален документ: „Пациентът във видимо нетрезво състояние.“ Липсват данни на инцидента да са присъствали свидетели, непоследователни и противоречиви са показанията на свидетеля Ганев, който е заинтересован в полза на ищцовата страна, поради което съставът на Окръжен съд Русе не е следвало да ги кредитира.

Преценката на показанията на свидетеля е необходимо да се основава на други доказателства по делото, изключващи възможността първите да са повлияни от заинтересоваността на свидетеля. Излагат се съждения за преценката на показанията на свидетел, заинтересован от изхода на спора. Сочи се, че не са представени никакви доказателства за проведено лечение след инцидента, за осъществени два прегледа след изписването на ищеца от лечебното заведение. Според представителя на община Русе несъстоятелни са изявленията на свидетелите за претърпените болки и страдания от пострадалия, за факта, че той се придвижва с патерици и бастун – след осъществен преглед вещото лице недвусмислено заявява, че „основната функция на крайника е възстановена“.

Не е установено възприетото от съда, че „И до момента не може да работи като таксиметров шофьор, защото при натискане на педал изпитва болка“ – не са представени болнични листове, документи от работодател.

Отсъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. Изброяват се обстоятелствата, които подлежат на преценка съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Направено е искане да се отмени Решение № 447/22.12.2022 година по гр. д. № 262/2022 година по описа на Окръжен съд Русе в обжалваните части, при условията на евентуалност – да се определят присъдените обезщетения като прекомерни. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

С Писмено становище с вх. № 3438/28.06.2023 година адвокат Димитър Пенчев – пълномощник на Б. И. Б., оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 262/2022 година по описа на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от адвокат А. В. – пълномощник на Б. И. Б., против община Русе искове с посочено правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева – частичен иск от претенция в размер на 50 000 лева, за имуществени вреди – 140 лева. В исковата молба се излага, че на 7.01.2022 година към 23.00 часа в гр. Русе Б. И. Б. излязъл от дома си, тръгнал по ул. „Рига“ с посока на движение от ул. „Браила“ към ул. „Яна войвода“, за да изхвърли боклук. Вървейки към кофите за боклук по ул. „Рига“ 224 той се спъва, пада 3 и чупи десния си крак поради неравност и издадени плочки на тротоара. Непосредствено след инцидента е откаран от екип на ЦСМП до УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе. В лечебното заведение ищецът постъпва с оплаквания от спонтанна и палпаторна болка, оток и невъзможни движения в областта на дясна глезенна става. След прегледи и консултации със съответните специалисти е поставена диагноза Метадиафизарна фрактура на дистални десни тибия и фибула. Проведено е консервативно лечение с поставяне на гипсова шина и прием на „Ксарелто“ 15 милиграма по едно на ден. На 15.02.2022 година той е приет в УМБАЛ „Канев“ АД за закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тибия и фибула, изписан е на 19.02.2022 година с указания за режим на покой и прием на лекарствени средства. Получената в резултат на инцидента травматична увреда и последвалото закрито наместване причинили болки и страдания на Б. И. Б., които били със значителен интензитет през първите два месеца от възстановителния период, продължаващ и до момента.

Пострадалият трябвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване. Той е изправен пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени битови потребности, за задоволяване на които получава помощ от своите близки. Изпитва непрестанни силни болки, усилващи се и при най-лекото движение, трудно повлияващи се от обезболяващи.

Изложеното довело до промяна в нормалното протичане на ежедневието му, като възвръщането към обичайните делнични занимания коства време, търпение, болки, използване на помощни средства за придвижване и рехабилитация в съответния оздравителен период. Инцидентът се отразил негативно и в психологически аспект на ищеца – станал тревожен и раздразнителен без видима причина, трудно приема продължителния период на възстановяване и битовите трудности, с които се сблъсква. Предвид напредналата му възраст възстановяването му протича изключително бавно, продължително и болезнено.

Лечението му е свързано с разходи за медицински документи, рентгенография и прегледи, за които е заплатил 140 лева.

Инцидентът е настъпил на ул. „Рига“ 224, която по предназначение представлява публична общинска собственост. Цитират се разпоредби за отговорния за поддържане на пътищата субект, легалното определение на „път“, съдържанието на дейностите по чл. 31 от Закона за пътищата. Сочи се, че тротоарът, на който станал инцидента, е общинска собственост и задължението за поддържането му е на общината. Ответникът има задължение да поддържа тротоарите и тяхната настилка във вид, съответен на тяхното предназначение за безопасно използване от гражданите чрез свои служители.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да се осъди община Русе да заплати на Б. И. Б. сумите: 26 000 лева (частично предявени от 50 000 лева) – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 7.01.2022 година, до окончателното изпълнение на задължението; 140 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за лечение, ведно със законната лихва от 13.04.2022 година (датата на най-късно направения разход) до окончателното изплащане; претендират се съдебни разноски, включително за адвокатска защита.

4

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от община Русе, представлявана от юрисконсулт Я. М., в който изтъква аргументи за неоснователност на исковете; при условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на община Русе оспорва исковете.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 447/22.12.2022 година по гр. д. № 262/2022 година по описа на Окръжен съд Русе е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Съгласно чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Възникването на отговорността по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите предпоставя наличие на правоотношение между причинителя на вредата и друго лице – възложител, по силата на което първият е бил натоварен с извършване на определена работа; причинени вреди; причинителят на вредата да е осъществил деянието виновно; вредите да са предизвикани при или по повод извършване на възложената работа. Отговорността е гаранционно-обезпечителна.