Решение № 174 от 03.06.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Дупница, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20261510200220 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 8 от 27.01.2026., издадено от Директор на РИОСВ -София,с което на „Коул Енерджи“ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“3020-та“№34,представлявано от управителя В. П., и адрес за призоваване гр.Бобов дол,община Бобов дол,област Кюстендил,ул.“Георги Димитров“№1, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 022,58/хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем цента/,2000.00 /две хиляди/лева,на основание чл.53 и чл.83,ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.200,ал.1,т.2 предл.последно от Закона за водите, за нарушение по чл.48,ал.1,т.3,предл.2,във вр. с чл.200,ал.1,т.2,предл. последно от Закона за водите.

Жалбоподателят, в подадената жалба моли Наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно-постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон,като излага подробни съображения в тази насока. В съдебно заседание жалбата се поддържа, и отново се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна,оспорва жалбата, чрез процесуалния си представител и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.Излага съображения в тази насока.

Дупнишкият районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

1

На 21.05.2025г., в обект „Шламохранилище Връчва-1“,открит рудник „Христо Ботев“,Бобовдолски въглишен басен,находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, в гр.Бобов дол,община бобов дол,област Кюстендил,дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните отпадъчни води след Шламохранилище Връчва 1,посредством тръбопровод и открил канал,във воден обект-дере,приток на река Разметаница,като спазва определеното условиеиндивидуалните емисионни ограничение/ИЕО/,съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води/РЗОВ/ №43720024 от 30.05.2022г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“.На 21.05.2025г., от служители на РИОСВ София и ИАОС-София е бил проведен емисионен контрол върху състоянието та отпадъчните води,формирани от дейността на обекта,съгласно условията на разрешителното и във връзка със Заповед №РД-1062 от 13.12.2024г., на Министъра на околната среда и водите за контрол на обекти заустващи отпадъчни води във водни обекти.От акредитирана лаборатория на ИАОС-София е била взета водна проба в Пункт №1-изход от шламохранилище Връчва 1,от поток №1-утаени промишлени отпадъчни води,преди заустване в дере,приток на река Разметаница.За констатираните нарушение били съставени констативни протоколи №ККФОС-ЛХ-18 от 21.05.2025г., на РИОСВ-София и Протокол за измерване на проба/извадка от води №779/21.05.2025г., на ИАОС.

За констатираните нарушения на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №94/2025г.Така съставения акт за установяване на административно нарушение е послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление №8 от 27.01.2026., издадено от Директор на РИОСВ -София,с което на „Коул Енерджи“Еоод,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“3020та“№34,представлявано от управителя В. П., и адрес за призоваване гр.Бобов дол,община Бобов дол,област Кюстендил,ул.“Георги Димитров“№1, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 022,58/хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем цента/,2000.00 /две хиляди/лева,на основание чл.53 и чл.83,ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.200,ал.1,т.2 предл.последно от Закона за водите, за нарушение по чл.48,ал.1,т.3,предл.2,във вр. с чл.200,ал.1,т.2,предл. последно от Закона за водите.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 -ет дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, по следните съображения:

Нарушението се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират на приложените по делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава, каквато е описана в АУАН и в НП.

Налице са всички реквизити на АУАН и НП съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като са издадени от компетентни административни органи, в предвидената в закона форма и 2 съдържание.

В случая приложимата правна норма за описаното нарушение е чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, както правилно е посочено от актосъставителя и АНО, едновременно като част от състава на нарушението и като санкционна такава. Както се посочи, обвинението в АУАН и НП се изразява в това, че дружеството жалбоподател, не е изпълнило задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните отпадъчни води след Шламохранилище Връчва 1,посредством тръбопровод и открил канал,във воден обект-дере,приток на река Разметаница,като спазва определеното условие-индивидуалните емисионни ограничение/ИЕО/,съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води/РЗОВ/ №43720024 от 30.05.2022г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“.

Правната квалификация на нарушеното правило за поведение е неизпълнение на задължението на жалбоподателя като водоползвател, да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителното, т. е. да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително, което е аналогично на задължението на титулярите на РЗОВ по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗВ. Приложима е разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, която в една от хипотезите си предвижда наказание за ползване на водни обекти, водостопански съоръжения и системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Безспорно е, че дружеството жалбоподател е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект по см. на § 1, т. 25 от ДР на ЗВ, в което има определени ИЕО, като съгласно цитираното Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води дружеството-жалбоподател се явява водоползвател на тези водни обекти, съгласно разрешителното, а доказаните от анализа на взетите проби от отпадъчни води от посочената точка на заустване /колектора/, превишения на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешителното, се свързват с неизпълнение от водоползвателя, на задължението п о чл. 48, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗВ да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното като пречиства и зауства всички отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото РЗОВ. Следва, че неспазването на определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни ограничения, съставлява неспазване на условията на самото разрешително, т. е. ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Деянието е квалифицирано правилно, като з посоченото нарушение санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ разпоредба предвижда размер на глобата, съотв. на имуществената санкция от 2000 лв. до 10 000 лв. АНО се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения от закона минимум, тъй като по преписката не са представени доказателства за констатирани други подобни нарушения.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и 3 законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство относно законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната жалба, намира, че в полза на РИОСВ гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно 80. 00 (осемдесет) лева,или 40.90 евро/четиридесет евро и деветдесет евро цента/.

Така мотивиран и на основание член 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8 от 27.01.2026., издадено от Директор на РИОСВ -София,с което на „Коул Енерджи“ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“3020-та“№34,представлявано от управителя В. П., и адрес за призоваване гр.Бобов дол,община Бобов дол,област Кюстендил,ул.“Георги Димитров“№1, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 022,58/хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем цента/,2000.00 /две хиляди/лева,на основание чл.53 и чл.83,ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.200,ал.1,т.2 предл.последно от Закона за водите, за нарушение по чл.48,ал.1,т.3,предл.2,във вр. с чл.200,ал.1,т.2,предл. последно от Закона за водите,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

О С Ъ Ж Д А „Коул Енерджи“ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“3020-та“№34,представлявано от управителя В. П., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. София сума в размер на 80. 00 (осемдесет) лева, или 40.90 евро/четиридесет евро и деветдесет евро цента/., представляващи присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

4

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5