Акт № 15 от 04.03.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Георги Драгoстинов като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Търговско дело № 20214100900003 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на "МИ КАР ТРАНС"-ООД, гр. В.Т., против отказа на Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията от 14.01.2021 година да постанови заличаване на съдружника Д. С. С. и да впише преобразуването на дружеството в еднолично.

Неправилно длъжностното лице по регистрацията приело, че Общото събрание, на което съдружникът С. е изключен, е нередовно, защото не бил представен сто процента от капитала на корпорацията. Д. С. С. дал нарочно съгласие по чл. 139, ал. 2 от ТЗ за неприсъствено решение. На заявителя не били дадени указания да представи документи за редовно провеждане на събранието, както това изисква чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.

Запорирането на дялове за дълг на съдружник в дружество с ограничена отговорност не било пречка за изключване на съдружник.

Агенцията по вписванията, гр. София, се е възползвала от правото си по чл. 25, ал. 2, изречение последно от ЗТРРЮЛНЦ да подаде отговор по жалбата на дружеството.

Изложила е доводи за неоснователността й по същество заради особените норми на чл. 451 и 452 от ГПК и следващата от тях пречки за изключваният съдружник в дружество с ограничена отговорност да се разпорежда с дела си. Претендира разноски.

Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на доказателствата по делото приема:

1

Дружеството-жалбоподател е поискало заличаване на съдружника Д. С. С. и вписване на дружеството като еднолично. За доказване на въпросните обстоятелства към заявлението са приложени протокол от Общо събрание с решения в смисъла, в който се иска вписване, покани и нов учредителен акт на "МИ КАР ТРАНС"-ЕООД, гр. В. Т.

За да откаже исканото вписване, Длъжностното лице по регистрацията е приело, че Общото събрание на дружеството-заявител е нередовно проведено, защото на него не е представен сто процента от записания капитал. Дяловете на изключвания съдружник били запорирани, а последицата от това била невъзможност за прекратяване на членственото правоотношение със съдружника, дори и по реда на изключването.

Жалбата е основателна.

Решението за изключване на съдружник изисква вота на един от двамата съдружници. Това е предвидено в чл. 18, ал. 2, предложение второ от учредителния договор на дружеството. Клаузата следва се тълкува съобразно правилото на чл. 137, ал. 3 от ТЗ.

След като изискуемите сто процента от записания капитал се редуцират до притежаваните от гласуващия съдружник дялове, то вотът на всеки един е достатъчен, от гледище на чл. 18, ал. 2, предложение второ от учредителния договор, да изключи другия съдружник. Това съотношение между законовите и уставните клаузи налага извод, че твърдяното в заявлението обстоятелство – изключване на съдружник, е настъпило.

Валидността на изключването не се влияе от начина на свикване и провеждане на Общото събрание, щом е спазено нужното мнозинство за вземане на решение. Пропуските в свикване и провеждане на събранието пораждат особено право на отмяна на корпоративните решения в полза съдружника с правен интерес да стори това – чл. 74 от ТЗ.

Правото е потестативен порядък и до успешното му упражняване решенията на нередовно свиканите и проведени общи събрания съществуват, пораждат последици и следва да бъдат съобразявани. В казуса това означава да се приеме, че прекратяването на членственото правоотношение между дружеството-заявител и изключения съдружник е настъпило.

Запорът върху дружествените дялове на изключвания съдружник не пречка за заличаваненето му от търговския регистър.

По отношение на кредитора, ползващ се от наложения запор, напускането на съдружника и следващото от това прехвърляне на дружествените дялове ще се счита за нестанало и такъв кредитор ще има правата в съдържанието и обема преди прехвърлянето.

Той не би бил поставен в позиция да търпи евентуалната неплатежоспособност на третото задължено по запора лице – дружеството с ограничена отговорност, защото капиталовата същност на последното налага освободените дялове на изключения съдружник да бъдат поети от останалите съдружници, респективно със стойността им да се намали капитала на дружеството. В последния случай условие за това би било представянето на обезпечение.

Така от хирографарен, кредиторът, ползващ се от запора, ще стане обезпечен кредитор – чл.

2

150, ал. 1 от ТЗ. Изключването би дало повече права на такъв кредитор, отколкото е имал преди прекратяването на членството на неговия длъжник.

Запорирането на дружествените дялове не само не лишава съдружника от разпоредителна власт върху тях – аргумент от чл. 452, ал. 1 от ГПК, а в редица хипотези налага заличаването на напусналия съдружник. Както кредиторът, по чието искане е наложен запорът, така и всеки последващ присъединил се кредитор, могат да упражнят правата по запора, защото спрямо тях прекратяването на членственото правоотношение между дружество и длъжник не важи. След като не съществува и теоретичен вариант чужди на регистърното производство позаличаване на изключения съдружник лица да бъдат засегнати, не съществува нито практическо, нито законово съображение исканото заличаване да бъде отказано. В казуса заличаването би спазило изискванията към търговския регистър по чл. 7 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ да бъде актуален, отразявайки действителното правно положение на вписаните търговци.

Доводите по отговора на жалбата са неоснователни. От цитираните в отговора текстове на ГПК следва точно обратния и изложен по-горе извод за необходимост от постановяване на исканото заличаване.

Като не е съобразило горното съотношение между материални норми на ТЗ и тези на ГПК относно последиците на наложените процедурни обезпечения, Длъжностното лице по регистрацията е постановило неправилен отказ, който следва да бъде отменен по реда на настоящата производство и до му се даде указание да извърши исканото вписване.

С оглед изхода на спора и правилата на чл. 78 от ГПК Агенцията по вписванията няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя, по реда на чл. 25, ал. 4 и 5 от ГПК, отказа на Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията № 20210108144036-2-3 от 14.01.2021 год., за заличаване на Д. С. С. като съдружник в "МИ КАР ТРАНС"-ООД, гр. В. Т., и за вписване преобразуването на дружеството в еднолично.

Указва на Агенцията по вписванията, по реда на чл.25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, да извърши исканото вписване.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в 3 седемдневен срок от съобщението до жалбоподателя и Агенцията по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4