Присъда № 156 от 03.08.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №156 от 03.08.2022г. по НОХД №3570/2022г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ф.Е.Б., ЕГН:**********, за това, че за периода от месец декември 2017г. до месец март 2022г., включително, в гр.Пловдив, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение №2790/10.09.2016г. по гр. дело №7091/2016г. на Районен съд – гр.Пловдив, III брачен състав, влязло в сила на 15.06.2017г. да издържа свои низходящи – дъщеря си Д.Ф.Б., родена на **г. и сина си К.Ф.Б., роден на **г., чрез тяхната майка и законен представител Д.А.А., ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва: за периода от месец декември 2017г. до месец март 2022г., включително – 1 (една) непълна месечна вноска в размер на 17.97 лева за м.12.2017г. и 51 (петдесет и една) пълни месечни вноски по 150 лева всяка, в общ размер от 7650 лева, за периода от м.01.2018г. до м.03.2022г., включително, като общо дължимата сума за издръжка на детето К.Ф.Б., роден на **г. възлиза в общ размер на 7667.97 лева и за периода от месец декември 2017г. до месец март 2022г., включително – 52 (петдесет и две) пълни месечни вноски по 180.00 лева всяка, като общо дължимата сума за издръжка на детето Д.Ф.Б., родена на **г. възлиза в общ размер на 9360 лева, или всички неизплатени дължими вноски за издръжка на двете деца възлиза в общ размер на 17027.97 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия за извършеното престъпление по чл.183, ал.1 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, което да бъде отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения поддържа защитника си, а при дадената му последна дума заявява, че иска да се прибере в ***, където е семейството му.

1

Служебният защитник на подсъдимия – адв.Р.К., пледира от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК наказания да бъде определено наказанието пробация, което предвид разпоредбата на чл.55, ал.2, б. „в“ от НК да бъде заменено с наказание глоба. Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изразява становище, че наказанието пробация не е подходящо за подсъдимия, тъй като същият живее във *** ***. В условията на евентуалност моли за налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер, за което да намери приложение институтът на условното осъждане.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Ф.Е.Б. е роден на **г. в гр. ***, обл. ***, живущ в гр. ***, ул.‘**, б.,б.гр., неграмотен, безработен, неженен, неосъждан,

ЕГН:**********.

През 2003г. подс. Ф.Б. и свид. Д.А. заживели на семейни начала, като от дружбата им се родили две деца, а именно синът им К.Ф.Б., роден на **г. и дъщеря им Д.Ф.Б., родена на **г. Двамата нямали сключен граждански брак, но бащата - подс. Ф.Б., припознал децата си по предвидения в закона ред. С течение на времето двамата родители имали съществени различия, не се разбирали и това довело до раздялата им през 2013г. Свид. Д.А. взела децата със себе си и отишла да живее с тях в къщата на родителите й, находяща се на адрес в гр.***, ул.*****. От своя страна подс. Ф.Б. заминал за гр. **, *** ***, където постепенно се устроил и създал друго семейство.

От деня на раздялата им подсъдимият рязко се дезинтересирал от децата си - не осъществявал редовни лични контакти с тях, не полагал грижи за възпитанието им, както и не предоставял средства за ежемесечната им издръжка. Междувременно свид. Д.А. полагала грижи за отглеждането и издръжката на общите им деца, като й помагала майка й - свид. А.С.. Тъй като свид. Д.А. срещала сериозни финансови затруднения във връзка с отглеждането на общите им деца, решила да заведе гражданско дело за определяне на месечната им издръжка (чл.143 и чл.149 СК).

На 31.05.2015г. свид. Д.А. депозирала искова молба до Районен съд гр.Пловдив, с обективно съединени искове с правно основание по чл.143 и чл.149 от СК. Във връзка с така депозираната искова молба било образувано гр. дело №7091/2016г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, III бр.с. С Решение №2790/10.09.2016г. по гр. дело №7091/2016г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, III бр.с., в сила от 15.06.2016г., подс. Б. бил осъден да заплаща, чрез тяхната майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 180 лева - за детето Д.Б. и 150 лева - за детето К.Б., считано от датата на подаване на исковата молба - 31.05.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане. Цитираното съдебно решение влязло в законна 2 сила на 15.06.2017г.

Майката и децата живеели на адрес - гр.***, ул. ***** за времето от раздялата на свид. Д.А. с подс. Ф.Б., т.е. от 2013г. до неустановена дата през 2018г., на която дата се преместили да живеят на друг адрес в гр.***, ул.„**.

На посочените места следвало да бъде престирано паричното задължение за издръжка, за които обстоятелства подс. Ф.Б. бил надлежно информиран.

Свид. Д.А. предоставила на подс. Ф.Б. информация и за банковата си сметка, за да може при необходимост и желание от негова страна да превежда месечната издръжка на децата им по банков път. Подсъдимият бил запознат със съдържанието на горепосоченото съдебно решение, с което бил осъден да заплаща месечна издръжка на своите деца - К.Ф.Б. и Д.Ф.Б..

По същото това време подс. Ф.Б. живеел във *** ***, но не успявал да си намери работа, нямал възможност да изпълнява по закон отреденото му задължение към своите низходящи, съобразно постановеното съдебно решение. Поради това неговите задължения поела майка му - свид. А.Б.. За да помогне, както на сина си, така и на внуците си, свид. А.Б. заминала за Република Турция, където работела и изпращала пари. Свид. А.Б. изпращала различни суми пари по познати, които след това ги предавали на свид. В.К..

Последната пък предварително била поела ангажимент пред свид. А.Б., че ще ги превежда по банков път чрез „Изипей“ по предоставената на подс. Ф.Б. банкова сметка, посочена от свид. Д.А..

Паричните суми, които свид. В.К. превела по банковата сметка на свид.

Д.А. за издръжка на двете деца били, както следва: на 20.07.2017г. - 150 лева, като посочила в платежното нареждане „издръжка за 31.05.2016г.“; на 28.07.2017г. - 180 лева, като посочила в платежното нареждане „издръжка за 31.05.2016г.“; на 15.08.2017г. - 150 лева, като посочила в платежното нареждане „издръжка за 30.06.2016г.“; на 05.09.2017г. - 180 лева, като посочила в платежното нареждане „издръжка за 30.06.2016г.“; на 25.09.2017г.

- 150 лева, като не посочила в платежното нареждане за кой месец се отнася плащането; на 12.10.2017г. - 150 лева, като не посочила в платежното нареждане за кой месец се отнася плащането; на 27.10.2017г. - 180 лева, като посочила в платежното нареждане „издръжка за м.10.2017г.“; на 14.11.2017г. 197.30 лева, като не посочила в платежното нареждане за кой месец се отнася плащането.

В началото на месец декември на 2017г. свид. А.Б. се завърнала в Република България и извършила две поредни плащания чрез „Изипей“, както следва: на 01.12.2017г. - 180 лева, като не посочила в платежното нареждане за кой месец се отнася плащането и на 11.01.2018г.- 100 лева, като посочила в платежното нареждане „издръжка за м.01.2018г.“;

Първите четири плащания, включващи периода от 20.07.2017г. до 05.09.2017г. са в общ размер на 660 лева и следва да бъдат отнесени към погасяването на гражданско - правната издръжка, доколкото в платежните нареждания се посочват конкретни месеци, касаещи дължими ежемесечни издръжки преди влизане в сила на осъдителното решение /съгл. чл.76 от ЗЗД/.

3

Останалите извършени плащания, включващи периода от 25.09.2017г. до 11.01.2018г., включително, в общ размер от 957.30 лева касаят наказателно правната такава.

След завръщането си от чужбина свид. А.Б. все повече се затруднявала с поемането на този ангажимент - да заплаща ежемесечните издръжки на внуците си. Междувременно и подс. Ф.Б. нямал средства, за да изпълнява по закон отреденото му задължение към своите низходящи. Именно поради това подал молба до Районен съд - гр.Пловдив за намаляване на дължимата издръжка на двете деца, но тя била оставена без уважение.

Поставена в тази неизгодна и трудна за нея житейска ситуация свид.

Д.А. подала сигнал до 06 РУ при ОДМВР - Пловдив, където била извършена проверка по случая, а впоследствие образувано и настоящето досъдебно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство било установено, че през месец юли 2021г. подс. Ф.Б. се завърнал за известно време в Република България.

След като разбрали за това двете деца - Д. и К.Б.и, посетили дома на баба им свид. А.Б., където подсъдимият бил отседнал. Тъй като на двете деца им харесала атмосферата в дома на баба им, останали да живеят при нея до края на месец септември 2021г., т.е. общо три месеца. През посочения период за тях изцяло се грижили и ги издържали свид. А.Б. и подс. Ф.Б.. Майка им свид. Д.А. се включила единствено със закупуването на няколко тетрадки по повод започването на новата учебна година /2021г./. Т.е. за периода от месец юли до месец септември 2021г., включително подс. Б. е изпълнил задължението си да издържа децата си, тъй като те са живели в дома на майка му и свид. Д.А. не е полагала никакви грижи за тях и не е участвала с финансови средства за ежемесечната им издръжка.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.А., А.Б., А.С., З.С., З.А., В.К., Д.Б. и К.Б., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Свидетелските показания са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на подсъдимия и съответни на останалата доказателствената съвкупност.

Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства не се наблюдава.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК – копия на разписки от „Изипей“ и други разписки /л.12 – 15, л.29 – 33, л.50 – 55, т.І от дос.пр./, справки за пътувания на лице /л.16, л.87-89, л.114, т.І от дос.пр./, характеристична справка за подсъдимия /л.34, т.І от дос.пр./, заверено копие на Решение №2790 от 10.09.2016г., постановено по гр. д. №7091/2016г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ бр.с. /л.60 – 63, т.І от дос.пр./, копие на искова молба /л.67 – 69, 4 т.І от дос.пр./, заверени копия на актове за раждане /л.21 – 22, т.ІІ от дос.пр./, справка за съдимост на подсъдимия /л.8 от съд.пр./.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Ф.Е.Б., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец декември 2017г. до месец март 2022г., включително, в гр.Пловдив, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение №2790/10.09.2016г. по гр. дело №7091/2016г. на Районен съд – гр.Пловдив, III брачен състав, влязло в сила на 15.06.2017г. да издържа свои низходящи – дъщеря си Д.Ф.Б., родена на **г. и сина си К.Ф.Б., роден на **г., чрез тяхната майка и законен представител Д.А.А., ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва: за периода от месец декември 2017г. до месец март 2022г., включително – 1 (една) непълна месечна вноска в размер на 17.97 лева за м.12.2017г. и 51 (петдесет и една) пълни месечни вноски по 150 лева всяка, в общ размер от 7650 лева, за периода от м.01.2018г. до м.03.2022г., включително, като общо дължимата сума за издръжка на детето К.Ф.Б., роден на **г. възлиза в общ размер на 7667.97 лева и за периода от месец декември 2017г. до месец март 2022г., включително – 52 (петдесет и две) пълни месечни вноски по 180.00 лева всяка, като общо дължимата сума за издръжка на детето Д.Ф.Б., родена на **г. възлиза в общ размер на 9360 лева, или всички неизплатени дължими вноски за издръжка на двете деца възлиза в общ размер на 17 027.97 лева.