Акт от 08.01.2020, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е № гр. Ямбол, 08.01.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 265/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадени са въззивни жалби от Ж.Г.К., чрез адв. В. Ч. и К.Д.Д. и М.Д.К., чрез адв.

Е.Д., против Решение №4/08.02.2019 г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д. №308/2018 г., в частите, с които е приeто за установено по отношение на Ж.Г.К., че К.Д.Д. и М.Д.К. са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ-244, кв.10 по ПУП на село Българска поляна, с изключение на частта от имота, представляваща нива с № 096022 по КВС на землище село Българска поляна, с площ от 5,198 дка, десета категория, находяща се в местността „Чукарата“, при граници: имот № 096021 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 000102 – индивид.застр. на село Българска поляна; имот № 096023 – пасище, мера от земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 096052- нива от земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, за която част от имота искът против М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К., Т.Ж.П., Ж.Г.К. и „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София е отхвърлен като неоснователен. Ж.Г.К. е осъден да заплати разноски на ищците. С Допълнително решение №300/25.07.2019 г., влязло в сила, е допълнено обжалваното решение, в което да се чете, че ищците са собственици по давностно владение.

Въззивната жалба на Ж.Г.К., допълнително уточнена, е насочена срещу тази част на решението, с която е уважен частично искът. Иска се отмяната й и да бъде отхвърлен искът изцяло.

Сочи се, че неправилно съдът е постановил решение извън петитума на исковата молба и не е обсъдил мотивирано възражението за недопустимост на исковата претенция в отговора на ответника. Недопустимостта на иска е обоснована в уточнението на въззивната жалба с това, че липсва имот с площ от 8100 кв.м. Според въззивника, правните изводи на

ТРС не кореспондират по никакъв начин с писмените доказателства по делото. Сочи се, че страната е оспорила договора от 03.02.1975 г., но същият е кредитиран от съда. Заявено е, че няма доказателства по възражението, че „продавачът" по него не е собственик на имота, т.е. че договорът не е „симулативен", а според въззивника това е относимо към част от фактическия състав на придобиването по давност. Освен това счита, че доказателствата по делото не удостоверяват безспорно, както началото на владението на имота от наследодателя, така и необезпокояваното владение на двамата наследници, а само на единия след откриване на наследството. В първоначалната жалба е изложено, че въззивникът не се е разпореждал с частта от имота в регулация и не е оспорвал претенцията за собственост на тази част, а е осъден да заплати разноски и не му се присъждат направените от него. Иска да бъде отменено решението в тази му част и да му се присъдят разноските и за двете съдебни инстанции.

В отговора на жалбата от К.Д.Д. и М.Д.К. се сочи, че решението в частта, с която искът е уважен частично, е правилно и се иска същото да бъде потвърдено. Изложени са доводи относно доказаност на исковата претенция и недоказаност на оспорването на договора от 1975 г., по отношение на който съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, а ищците са заявили в с.з., че ще се ползват от него. Посочено е, че доказателствената тежест за установяване на неавтентичност на документа е била на оспорващата страна, а наследниците на продавача по договора не са ангажирали доказателства.

Въззивната жалба на К.Д.Д. и М.Д.К., представлявани от адв.Е.Д., е насочена срещу тези части на решението, с които са отхвърлени исковете за частта от имота, намираща се извън регулация и представляваща нива в местността „Чукарата“ с площ от 5,198 дка, с № 096022 по КВС за землището на с. Българска поляна. Сочи се, че решението е неправилно, постановено при неправилна преценка на доказателствата, несъответстващо на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за противоречие в мотивите на съда, който от една страна е приел за установен началния момент на владението, свързан с договора за продажба от 1975 г., приел е за недоказано възражението на единия от ответниците за нищожност на договора поради неспазване на уговорките в него и поради това, че подписът не е на продавача, приел е, че наследодателят на ищците е бил собственик на дворното място до смъртта си през 2000 г., а от друга страна съдът е изложил доводи за недоказаност на владението на ищците с оглед възстановяването на собствеността на наследниците на К. К.К. и М.К. през 1999 г. с решение на ПК върху нивата в стари реални граници. Въззивниците сочат, че съдът неправилно е ценил административния акт, който има пороци, доколкото е заявен имот, на който заявителите не са били собственици. Решението на ПК не е било оспорено, тъй като по реда на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ може да се повдига спор за материално право само от лица, които са участвали в това производство. Ищците и наследодателят им не са участвали в него и не са знаели за него. В жалбата се сочи още, че след като К. и М. К. са продали имота си през 1975г., за тях и техните наследници няма как да настъпи реституционният ефект, нито пък могат да бъдат легитимирани като правоимащи по отношение на процесната нива по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ. Това, че впоследствие-след сключване на договор за доброволна делба с другите наследници, Ж.Г.К. продава на ответното дружество процесната нива, не означава, че могат да бъдат черпани собственически права от него, тъй като несобственици са се разпоредили с имот, по отношение на който договорът за доброволна делба е недействителен. Към момента на откриване на наследството на Д. В. през 2000 г. нивата е била в патримониума последния и ищците са придобили по наследство собствеността върху нея. В жалбата се сочи още, че според единствения и сега действащ кадастрален и регулационен план на с. Българска поляна от 1962 г. целият имот от 8100 кв.м. се води дворно място, като от общата площ 2900 кв.м. са в регулационни граници, а останалите 5200 кв.м. представляват извънселищна територия, но не и земеделска земя. В жалбата се оспорват и констатациите на съда, че част от процесния имот, която е извън регулацията, не се обработва и стопанисва от ищците, които противоречат на заключението на вещото лице и гласните доказателства. Въззивниците считат, че не е доказано ползване от ответното дружество на придобития от него имот. Представените по делото 5 броя договори за наем на земеделска земя, с които го е отдало под наем, не доказват реално ползване от страна на наемателите. В жалбата е направено и позоваване на процесуалното поведение на останалите ответници -наследници на К. К.К. и М.К., които не предявяват претенции към имот №096022, не оспорват иска, а твърдят, че не знаят за такъв имот, въпреки че са участвали в делбата на наследените имоти. Поради това се иска ЯОС да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете срещу всички ответници изцяло.

Не е подаден отговор на жалбата от насрещните страни.

В с.з. въззивната жалба на К.Д.Д. и М.Д.К. се поддържа от първия въззивник и процесуалния им представител.

Въззивникът Ж.Г.К. не се явява и представлява. Въззиваемите М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К. и Т.Ж.П. не се явяват.

Въззиваемата страна „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София не изпраща представител в с.з. С писмена молба, чрез адв.Д., оспорва жалбата на К.Д.Д. и М.Д.К. и моли за отхвърлянето й, съотв. за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от К.Д.Д. и М.Д.К. против Ж.Г.К., М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К. и Т.Ж.П., с който се претендира да бъде признато за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ-244, кв.10 по плана на с. Българска поляна, обл.Хасково, с площ от 8100 кв.м., а по отношение на ответника „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София се иска да бъде признато за установено, че ищците са собственици на тази част от имота, представляваща нива с № 096022 по КВС на землище село Българска поляна, с площ от 5,198 дка, десета категория, находяща се в местността „Чукарата“. В исковата молба е заявено, че ищците са наследници на Д. Г. В.в – б.ж. на с.Българска поляна и като такива са собственици при равни квоти на недвижимия имот с площ от 8100 кв.м., от които 2900 кв.м. в регулационни граници и 5100 кв.м. извън регулация (по единствения план на селото от 1962 г.). Наследодателят им го е купил с Договор от 03.02.1975 г. от К.К.К. -наследодател на ответниците

-физически лица. Имотът е включвал земя и сгради - дворно място и градина от 8000 кв.м., кухня, сушилня със сая от 120 кв.м., салма, долепена до къщата, къща – паянтова от етаж и половина, горният етаж с четири стаи и долния етаж състоящ се от 2 избени помещения. Съгласно договора купувачът е получил владението в края на месец май 1975 г. и го е упражнявал до смъртта си през 2000 г.. Ищците също владеят имота непрекъснато, вкл. и след смъртта на наследодателя им. Наследниците на бившия собственик Карчо К.К. са извършили доброволна делба на земеделски земи, възстановени с решения на ОСЗГ от 22.04.1999 г. и от 25.06.1999 г. Един от съделителите Г. К.К. е получил в дял част от процесния имот, находяща се извън регулацията на селото-нива от

5,198 дка, 10 категория, находяща се в местността „Чукарата“, представляваща имот № 096022 по КВС. На 14.10.2013 г. я е продал на ответното дружество. То не е придобило собствеността, тъй като ищците са я придобили по давностно владение.

В законоустановения срок ответникът Ж.Г.К. е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Недопустимостта е обосновал с това, че се касае за различни по статут имоти. Заявил е, че е неправилна квалификацията на исковете, исковата молба е неясна-поради несъответствие между “диспозитива и петитума“ и защото не е ясно кой е ответник по иска по чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 79 ал.1 ЗС. Оспорил е твърдението за упражнявано владение. Оспорил е съгласно чл.193, ал.1 от ГПК истинността на договора от 03.02.1975 г. – че подписът преди името на К. не е положен от него. Оспорил го е и като нищожен, с доводи, че не е удостоверена собствеността на продавача и че е заобиколена разп. на чл. 29 ал.2 от ЗС (ред. от 08.11.1974 г.) и в нарушение на чл. 15 от ЗСГ. Възразил е още, че всички сгради, описани в исковата молба, са незаконни и ищците не са изпълнили задължението си по договора за заплащане на сумата от 1500 лева до края на месец май 1975 г.

Ответникът „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София в отговора си е претендирал, че продажба с нот.акт от 14.10.2013 г. е действителна и е породила целените правни последици-придобил е собствеността.

Изложил е доводи, че продажбата на чужда вещ не е недействителна. Продавачите са били собственици въз основа на актове, годни да ги направят такива и от закупуването на имота през 2013 г. до завеждане на исковата молба дружеството го е владяло непрекъснато, явно и спокойно, като всяка от следващите продажбата години го е отдавало под наем. Оспорило е твърдението на ищците за упражнявано владение от 1975 г. до момента, като е заявило владение на продавачите си в продължение на 14 години, въз основа на което са придобили собствеността по давност.

Ответниците М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К. и Т.Ж.П. са признали иска и са поискали да не бъдат осъждани да заплащат разноските по делото, тъй като не са дали повод за завеждането му, съобразно чл.78 ал.2 от ГПК.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори по делото, че ищците са законни наследници на Д. Г. В. – б.ж. на с.Българска поляна, общ.Тополовград, починал на 18.11.2000 г., видно и от представеното Удостоверение за наследници №29 от 21.06.2018 г. на Кметство-с.Българска поляна. Не е спорно и че ответниците-физически лица са наследници на К. К.К., починал на 08.06.1988 г. според Удостоверение за наследници №61 от 13.12.2018 г. на Кметство-с.Българска поляна. Ж.Г.К. е наследник на сина му Г. К.К., починал на 12.04.2014 г.