Решение № 7935 от 21.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………… гр. София, 21.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР В.

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 4739 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 26564/30.01.2019 г., постановено по гр. д. № 62232/2016 г. по описа на СРС, 29 състав са отхвърлени, като неоснователни предявените от И.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.45 ЗЗД: за осъждането на ответницата да заплати в полза на ищеца сумата от 5060 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -01.11.2016 г. до погасяването, за претърпени неимуществени вреди за периода от 03.11.2014 г. до 10.12.2014 г. и за периода от 10.06.2015 г. до 21.09.2016 г., изразяващи се в злепоставяне на бащата пред неговото дете Д.И.

В.ЕГН **********, обида, страдание и срам от опетняване на неговата личност и доброто му име в обществото, нарушаване на правото му да се движи спокойно, причинени от изнасяне на неистински твърдения в молбата, подадена по гр.д.№58326/2014 г. на CPC, III г.о., 89 състав, въз основа на които била издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по гр.д.№58326/2014 г. по описа на CPC, III г.о, 89 състав, както и за осъждането на ответницата да заплати в полза на ищеца сумата от 500 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2016 г. до погасяването, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 09.12.2015 г. за претърпени от него обида, унижение, лишаване от свобода, третиране като престъпник, опозоряване пред детето му, опозоряване пред персонала на детската градина, изпитване на чувство на безсилие, срам, че е посочен като насилник от изнасяне на неистински твърдения в молбата, подадена по гр.д.№58326/2014 г. на CPC, III г.о., 89 състав, въз основа на които била издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по гр.д.№58326/2014 г. по описа на CPC, III г.о, 89 състав.

С постановеното решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден И.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца И.И.В., в която са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост. Отправя искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

От страна на въззивника са изложени оплаквания, че решението е постановено от съда при многократни отхвърляния на искането за отвод на съдебния състав, при липса на мотиви, при несъобразяване на първата инстанция със събраните в производството доказателства. Според жалбоподателя, в проведеното производството е установено, че твърденията на ответницата по проведеното производство по ЗЗДН са неистина – отхвърляне на молбата й с Решение по гр.д.№ 58326/2014 г. по описа на СРС. Последното е и доказателство, за това че ответницата не е „жертва“, както и че изнесената от нея информация е невярна. Поради това формираният от първата инстанция извод, за това че с подаване на молбата за защита по ЗЗДН ответницата не е извършила противоправно действие се явява погрешен. Същевременно, според жалбоподателя, при формирането му е направено смесване на институтите „противоправност“ и „вина“. В производството било установено, че майката е злоупотребила с право, дадено и със ЗЗДН съобразно принципа на чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България. Същевременно СРС бърка субективното отношение на ответницата със законовото определение добросъвестност. В случая ответницата не е положила дължимата грижа, тъй като е знаела изначало какви ще са последиците за бащата на детето. Сезирането на съда с неистинска информация е недобросъвестно; извършено с цел да се отдели детето от бащата; осъществено е с цел бащата да не се вижда с детето- право гарантирано му от закона; осъществено е в противоречие с интересите на обществото. Според жалбоподателят, при постановяване на решението СРС не е разгледал елемента „вина“. По твърдения в случая майката е злоупотребила с правото си на „жертва“ и макар да не е присъствала на инцидента от 09.12.2015 г. се е включила и е провокирала ареста на ищеца като активно е съдействала на органите на реда с представяне на заповедта от 03.11.2014 г. Чрез представената в производството докладна записка на И.Д.Н.от 10.12.2015 г. е установено, че ответницата е чакала пред детската градина и е представила заповед от 03.11.2014 г. издадена по гр.д.№ 58326/2014 г. по описа на СРС, 89 с-в. Същевременно, чрез изслушания в хода на първоинстанционното производство запис от „Национална система 112“ от 09.12.2015 г. че учителка от детската градина е подала сигнала „по настояване на майката“. Същевременно, чрез събраните в хода на производството гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С.и И.е установено, че нарушител на заповедта от 03.11.2014 г. е именно ответницата, а не ищеца. Налице е злоупотреба с право от страна на ответницата, тъй като последната е представила на 09.12.2015 г. заповед за защита, която е изтекла на 20.11.2015 г., обезсилена на основание чл.19 ЗЗДН. Освен това, според жалбоподателя, за посочените от ответницата в проведеното производство по реда на ЗЗДН клевети- че е осъществил спрямо детето сексуално, физическо и психическо насилие същият бил оправдан от наказателния съд за посочените престъпни деяния. По изложени подробни съображения, чрез събраните в производството пред първата инстанция доказателства се установяват и причинените вреди и наличието на причинна връзка между деянието и вредите. С оглед това, неправилно СРС е отхвърлил като неоснователни претенциите. Моли за отмяна на постановеното от СРС решение и постановяване на друго, с което претенциите му да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемият Р.К.Б. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че в случая не е налице противоправно поведение на майката, поради което не е налице фактическия състав на непозволено увреждане. По твърдение заповедта за незабавна защита издадена от 89 с-в е действала на 09.12.2015 г. и е била в сила до 2016 г., когато е влязло в сила решението на съда. Прави възражение, че не носи отговорност за задържането на ищеца на 09.12.2015 г., тъй като на тази дата служителите на МВР са упражнили правомощията си по ЗМВР, като единствено държавата може да носи отговорност за техните действия на този ден спрямо ищеца по правилата на ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно при постановяване на съдебното решение съдът е преценил съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК и дадените показания от свидетеля С., която е била защитник на ищеца при издаването на тази заповед за незабавна защита от домашно насилие. Същевременно, от изслушания запис при обаждането на тел.112 не се установява, че ответницата е инициирала намесата на органите на реда на 09.12.2015 г. Прави възражение, че не е извикала служителите на МВР и не им е представила заповед за защита от домашно насилие. Твърди, че обаждането е било извършено от страна на педагози в детската градина. Изводите на СРС са правилни и законосъобразни, поради което постановеното решение следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Страните не спорят и се установява чрез приложените в производството доказателства, че ищецът И.И.В. и ответницата Р.К.Б. са бивши съпрузи /сключен гр.брак на 16.10.2011 г./, като от брака си имат родено едно дете-Д.И. В., ЕГН **********.

Чрез приложеното към настоящето производство гр.д.№58326/2014 г. на CPC, III г.о., 89 състав, се установява и страните не спорят, че делото е образувано по депозирана от ответницата молба, въз основа на които била издадена на 03.11.2014 г. заповед за незабавна защита от домашно насилие по реда на чл.18 от ЗЗДН спрямо ищеца И.И.В..

Установява се, че в подадената молба Р.К.Б. е посочила, че при последното идване на ответника от гр.Варна, където живее до гр.София, където е нейното жилище спрямо нея е било упражнено домашно насилие изразяващо се в следните описани от Б. действия извършени спрямо нея и детето от В.:

„излезе от добрия и нормален тон на поведение“, „извлече ме насила от колата“, вследствие което Б. си ударила силно десния крак в областта на подбедрицата, „започна да ми крещи и да ме нарича „луда“ и че „детето ще отпътува с него за Варна“; „уплаших се много и направих опит да отворя вратата на колата и да взема детето, което беше много стресирано, но вратата беше заключена“, „направих опит да отворя другата задна врата…отворих я, но съпругът ми няколкократно ме изблъска с нея“, „след това ответникът слезе от колата с детето в ръцете си, избута ме яростно към пътното платно, по което се движеха коли и няколкократно ме удари силно по лицето, започна да ми дърпа чантата с всичка сила и от това действие аз буквално се свлякох на земята“, „след инцидента, който стана изцяло в нейно присъствие, дъщеря ни беше онемяла, уплашена и по лицето й избиха червени петна. От тогава тя трудно заспива, често се събужда и безпричинно плаче…“

В издадената по цитираното производство на

03.11.2014 г. заповед за незабавна защита от домашно насилие по реда на чл.18 от ЗЗДН е посочено, че се задължава И.И.В. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.К.Б., както и че се забранява на И.И.В. да приближава Р.К.Б. на разстояние по-малко от 100 метра. В издадената заповед, съдът изрично е посочил, че не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1 ЗЗДН/.

Страните не спорят, че с определение от 21.01.2015 г. производството по гр.д.№58326/2014 г. по описа на CPC, III г.о, 89 състав е било спряно по взаимно съгласие на страните, като впоследствие било възобновено с определение от 11.06.2015 г.

Установява се, че молбата на ответницата за защита от домашно насилие е била отхвърлена с влязло в сила на 21.09.2016 г. съдебно решение № 12551/08.08.2016 г. В мотивите на постановения съдебен акт съдът е формирал изводи за недоказаност на изложените в молбата на Б. факти и обстоятелства за упражнено спрямо нея на посочената дата – 28.09.2014 г. домашно насилие от В..

Изрично в постановеното решение по гр.д.№58326/2014 г. по описа на CPC, III г.о, 89 състав е посочено, че след влизане в сила на решението /в случая 21.09.2016 г./ следва да се уведоми СДВР по настоящ адрес на страните, че издадената на 03.11.2014 г. заповед за незабавна защита от домашно насилие по реда на чл.18 от ЗЗДН няма действие занапред /чл.19 ЗЗДН/.

Установява се от събраните пред първата инстанция доказателства, че на 09.12.2015 г. И.И.В. е бил задържан от органите на МВР- 05 РПУ при СДВР на основание чл.72, ал.1 ЗМВР за срок от 24 часа, както и че на основание чл.80 от ЗМВР на същият е бил извършен обиск от органите на реда.

Установява се, че на 09.12.2015 г. е постъпило обаждане от телефонен номер посочен в писмо на МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112-София /л.200 от делото на СРС/ от лице, което се представило като госпожа Р.Б..