Протоколно определение № 2061 от 06.10.2022, Районен съд - Плевен

ПРОТОКОЛ

№ 2061 гр. Плевен, 05.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20214430105586 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:56 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Г. В. В. – редовно призован, се явява лично и с адв. С. Н., назначен от съда за процесуален представител на ищеца ЗА ОТВЕТНИКА *** – редовно призован, не се явява представител СВИДЕТЕЛЯТ И. В. З. – редовно призован, се явява лично СВИДЕТЕЛЯТ М. С. С. – редовно призован, се явява лично ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Н. – Моля да дадете ход на делото

ИЩЕЦЪТ Г. В. – Да не се дава ход на делото. Моля да се отбележи в протокола, че ме докараха тука от *** с 5-6 коли ***, полиция, не знам какви, с постоянно пуснати сирени, всякакви звукови и светлинни сигнали, от които ме боли главата и не съм в състояние да участвам адекватно в съдебния процес. С мръсна газ, спирачки, рисковани изпреварвания, стресово каране от *** до тук, тъй като *** от *** налага това темпо. Искам специално да отбележа, че конвоя не е виновен тука в случая, а ***, която *** е за борба, специален отдел, *** и аз не знам какво общо имам аз с ***, за да ме карат от 5 години по този начин, което пречи на делата ми по принцип. От пет години ме карат в последния момент, изсипват ме директно от конвойната кола в съдебна зала, без да имам възможност да се съвзема от пътуването, независимо то дали е 50, 60, 100, 200, 300 км или повече, след което ме връщат обратно в *** по същия начин, което е нечовешко отношение и е унизително, но най-вече нечовешко, нарушение на чл.3. Искам да се протоколира, че в момента съм с белезници на ръцете, вързани към колан на кръста, с белезници на краката, така стегнати, че едва вървях, ми се беше 1 врязъл единия белезник на крака. Сигурно е разранен крака ми, сега ме боли и куцам. Освен това ръцете ми неподвижно през цялото пътуване вързани, неподвижно приковани към колан на кръста.

СЪДЪТ към ищеца Г. В. - Тези неща могат да са основание за друго производство.

ИЩЕЦЪТ Г. В. - Това ще ми е доказателство, господин Председател. Аз как ще обясня на другото дело какво се е случило на това дело след като не се протоколира? Нали така? Мисля, че е достатъчно. Моля да се протоколира, че в момента съм с белезници на ръцете, на краката, приковани към колана и аз не мога да си чета документите. Поисках от старшината да помоли Председателя на състава, той явно няма такива правомощия човекът и ми отказа. Освен това аз сега разбирам, че имам адвокат назначен, сега. Не съм получил определение на съда, с което ми се назначава адвоката, нямам неговите координати и не съм обсъдил делото с адвоката. Това дело какво ще правим. Аз го виждам за първи път – нито съм го чувал, нито го зная. Така, че делото да се отложи за другия път, да се коордирираме с адвоката, да даде визитка, да се чуем или да дойде в ***. В *** съм, съдът ще му поеме разноските. Идвали са адвокати от П. по дела в ***. Така, че да не се дава ход.

Аз съм правно неграмотен. Аз не знам какви въпроси ще задава и какво ще правим въобще. Адвокатът няма как да знае моя казус в подробности, за да знае той пък какви въпроси да задава на свидетелите.

СЪДЪТ към адв. Н. – Вие сте запознат с всички материали по делото?

АДВ. Н. – По принцип съм запознат, но действително ние не сме имали някакъв контакт с него.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – Освен това, освен, че не сме имали никакъв контакт, аз имах депозирана частна жалба в *** – ***. Не съм получил нищо от този *** – той излезе ли с това решение, не излезе ли? Какво направи този съд, аз не знам. Ако не съм доволен аз от това решение имам право да го обжалвам на ВКС.

СЪДЪТ към ищеца Г. В. – Това определение на *** не подлежи на обжалване. Окончателно е.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – Аз не знам, но не съм го получил, за да знам какво е, що е, с какви мотиви. Аз даже не знам това дело какво е. Какво е това дело?

Аз въобще не зная. Моля да се протоколира. Не зная на какво правно основание се води това дело, тъй като аз съм го завел по чл.1 от ЗОДОВ.

Искам не много пари – само 1 лв. от *** *** и е подсъдно на *** и аз не мога да разбера какво правя, нещо е станала грешка явно, сме се объркали, някой се е объркал, какво правя тука аз в ***, тъй като препратката от чл. 1 е на чл.2, б.“в“, която е за груби нарушения на евнопейското право. Тука става въпрос именно за това, за груби нарушения на европейското право, а именно чл.6, § 1 от ЗОДОВ. Това е нарушението.

СЪДЪТ - От Конвенцията.

2

ИЩЕЦЪТ Г. В. - За отказ от съд и правосъдие. За отказ от достъп на право, за отказ на право за достъп до съд и правосъдие. И това дело е подсъдно на *** съгласно чл.7 от ЗОДОВ и съгласно чл.2в, т.1 от ЗОДОВ точно и ясно е записано, ако трябва да извадя АПК-то да се прочете да се протоколира къде е подсъдно това дело.

СЪДЪТ към ищеца Г. В. – Това вече е по съществото на спора. То ще го отразим.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – Искам да кажа друго – че този съд е некомпетентен да гледа това дело. Няма как ние да стигаме до същество с некомпетентен съд.

Те ще са нищожни. Това решение ще бъде нищожно, оборимо. То е минирано. Господин адвокат, вие какво ще кажете по въпроса?

АДВ. Н. – Действително не сме имали контакти. Виждам и аз, че има нехуманно отношение към вас. Аз също, господин ***, смятам, че ход на делото не трябва да се дава, защото човекът се чувства в недобро здравословно състояние, не може да организира защитата си. Не може да се възползва от правото си да задава въпроси.

СЪДЪТ – При следващото разглеждане на делото пак ще бъде същия подбор, пак ще бъдат същите условия. Няма как да се променят тези неща.

АДВ. Н. – Той заявява, че не желае. Той при положение, че заявява, че не трябва да се дава ход на делото.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – Говорим за правното основание.

АДВ. Н. - По отношение на правното основание значи това е въпрос по същество. Ние говорим сега по ход на делото да даваме ли.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – По кой член се гледа това дело?

СЪДЪТ – Сега ще го изясним в хода на съдебното производство квалификацията.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – Няма основание да е чл. 2 от ЗОДОВ. Нито една хипотеза не отговаря на това дело.

СЪДЪТ – То не е чл.2 от ЗОДОВ. Тя квалификацията е чл.49 от ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – Аз за първи път разбирам това нещо. В моята искова молба такова нещо не пише. Значи сме на общия ред. При наличието на специален ред защо сме на общия ред тогава? Той не е ли с предимство?

Запишете - при наличие на специален ред ЗОДОВ аз не разбирам защо сме по общия ред, който е с предимство, както е латинската сентенция: „ЛЕГИС СПЕЦИАЛИС ДЕ РУГАТЕ ЛЕГИ ГЕНЕРАЛЕ“?

Съдът като съобрази становищата на ищеца и на неговия процесуален представител намира, че изложените съображения не съставляват процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

3

АДВ. Н. – Аз поддържам исковата молба, която той е депозирал. Вие поддържате тази молба?

ИЩЕЦЪТ Г. В. - Аз поддържам тази, която съм депозирал. А друга, вие ли сте писал?

АДВ. Н. – Аз не съм писал нищо.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – А тази чия е?

АДВ. Н. – Тази е ваша.

ИЩЕЦЪТ Г. В. - Тази, която сега я гледаме по делото, ваша ли е?

АДВ. Н. – Не, ваша е.

СЪДЪТ – Ваша е, която е била пред ***.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – Просто и е било сменено правното основание?

АДВ. Н. – Точно така.

ИЩЕЦЪТ Г. В. - Същата е?

АДВ. Н. – Същата е.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – А, добре.

СЪДЪТ – Освен исканията за разпит на двамата свидетели някакви други доказателствени искания?

АДВ. Н. – Той човекът, каквото е искал друго няма какво да се представи.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – Тези свидетели как ще разпитаме като не сме говорили с вас? Какво ще ги питаме?

СЪДЪТ – Той е запознат с това какви са твърденията ви в исковата молба.

АДВ. Н. – За кои твърдения искате да бъдат разпитани.

ИЩЕЦЪТ Г. В. – За всички. Всичко, което е отразено в исковата молба.

Придържаме се към предмета.