Решение № 4886 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4886 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100107848 по описа за 2025 година

Предявените искове са с пр. осн. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 6 § 1 КЗПЧОС.

-Ищецът К. Д. И. излага в исковата молба, че е ищец по образувано гр.д. № 20948/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 155 състав, образувано по искова молба против Министерство на правосъдието с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ във вр. чл. 7 от КРБ във вр. чл. 6 от КЗПЧОС във вр. чл. 47 от ХОПЕС за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, поради липса на достъп до правосъдие. Твърди, че делото е било оставено без движение с разпореждане от 23.08.2021 г. за отстраняване на нередовности на исковата молба. Бил му е назначен особен представител, който е отстранил нередовностите и е насочил иска срещу Административен съд Пазарджик. Твърди, че след това не са провеждани никакви действия по делото, като то е било оставено без движение. С молба от 20.12.2023 г. твърди, че е изменил иска от 20 000 лева на 70 777 лева, като е направил искане делото да бъде изпратено на компетентния съд. Твърди и че към момента на подаване на настоящата искова молба, по делото все още няма движение и не е изпратено по компетентност. Въз основа на горното е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и чувство на безпомощност и недоверие в системата. В тази връзка, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника по делото Софийски районен съд, да му заплати обезщетение в размер на 45 999 лева за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.

№ 20948/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 155 състав, в разумен срок за периода от 14.04.2021 г. до 16.04.2025 г. включително, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът Софийски районен съд, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва иска по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че ищецът е 1 изменил ответника по иска, както и неговия размер едва през 2024 г., в който смисъл било налице допринасяне от негова страна за продължителността на производството. Поддържа, че при определяне на разумния срок в конкретния случай следва да се вземе предвид, че производството се е развило в условията на Ковид, при прилагане на противоепидемиологични мерки през 2021 г. и 2022 г., който неизбежно и обективно се отразявали на сроковете за администриране и произнасяне. Оспорва вредите като недоказани и прави възражение за прекомерност по отношение размера им, като твърди че същият не е съобразен с изискванията на справедливостта. Поддържа, че казусът, предмет на гр.д. № 20948/2021 г. не касае задоволяване на жизненоважни потребности на ищеца като право на труд, подслон, свобода на движение и др. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираната от ищеца лихва за периода от 14.04.2021 г. до 24.04.2022 Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Представителят на Прокуратурата на Република България, в открито съдебно заседание, сочи, че ако е налице забавяне на производството, то претендираното обезщетение е силно завишено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че по искова молба с вх. №22007940 от 14.04.2021г., подадена от К. Д. И. срещу Министерство на правосъдието е образувано гр.д. №20948/2021г. по описа на СРС, при заявена претенция за неимуществени вреди в размер 20000лева, и посочено основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ. В исковата молба е посочено, че ищецът се намира в затвора в Пазарджик.

С разпореждане от 23.8.2021г., съдът е указал на ищеца да отстрани констатирани нередовности в исковата молба. На 24.8.2021г., препис от разпореждането е изпратено до ищеца, чрез Началник на затвора в Пазарджик.

По делото е приложен препис на входирана в СРС молба № 29005267/21.7.2021г. от К. Д., с която се прави искане, по всички дела да бъде уведомяван чрез Затвора във Враца, ведно с изготвена справка от СРС за образувани дела със страна К. Д., в която е вписано и дело № 20948/2021г.

На 7.9.2021г. в съда по соченото дело, е върнато изпратеното съобщение на 24.8.2021г., с придружително писмо , че се връща изпратено съобщение до К. Д., защото липсва такова лице в Затвора в Пазарджик. Липсват приложени книжа към съобщението.

Съдът, с резолюция от 6.10.2021г. е разпоредил да се изпрати ново писмо, да се върне съобщението с приложени книжа, защото в предишното писмо липсват приложения.

Писмото е изпратено на 15.10.2021г.

На 28.9.2021гищецът Д. е подал до съда искане за предоставяне на правна помощ.

Съдът, с резолюция е разпоредил молбата да се докладва след връщане на отрязъка съобщение в изпълнение на разпореждането от 6.10.2021г.

На 28.9.2021г. в СРС е входирана молба, изпратена от ищеца на 17.9.2021г., с която сочи, че не може да изпълни указанията, предвид исканата правна помощ.

В отговор на искането от 6.10.2021г., на 16.11.2021г. от Затвора в Пазарджик е постъпило писмо, в което се сочи, че приложените документи са препратени на затвора във Враца, където ищецът е приведен.

С определение от 23.11.2021г- съдът е предоставил правна помощ на ищеца. На 25.11.2021г. до Началника на Затвора във Враца е препратен препис от това определение.

Видно от съобщението, преписът е връчен на ищеца.

На 24.11.2021г. до АК –София е изпратено искане за определяне на адвокат.

2

На 29.11.2021г. по делото е постъпило писмо за определяне на адвокат. С определение от 7.12.2021г. соченият адвокат е назначен, като съдът е разпоредил да му се връчи препис от разпореждане от 23.8.2021г.. Препис от определението от 7.12.2021г. е изпратен на ищеца.

Видно от съобщението, преписът е връчен на ищеца.

Препис от акта на съда, ведно с разпореждане от 23.8.2021г е връчен на 16.12.2021г., като на 22.12.2021г. е подадена молба – уточнение. В молбата е подадено искане за продължаване на дадения срок. С определение от 31.1.2022г., съдът е продължил дадения срок с нов едномесечен срок, от връчване на определението. Определението е връчено на 10.2.2022г., на назначения адвокат. На 9.5.2022г., ищецът е подал до съда искане да му се посочат данни за адвоката и уведомление за кога е насрочено делото, както и защо се бави.

С разпореждане от 19.10.2022г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да се изпрати на ответника. Отговор от Министерство на правосъдието е постъпил на 11.11.2022г.

На 4.1.2024г., ищецът е подал молба за изменение на иска.

С разпореждане от 8.3.2024г. съдът е разпоредил препис от молбата да се връчи на ответника за становище.

8.1.2025г., съдът, като е констатирал, че погрешно преписът е изпратен на Министерство на правосъдието, вместо на АС – Пазарджик, е разпоредил да се изпрати ново съобщение, ведно с книжата по първоначалната искова молба, на АС –Пазарджик, за отговор.

Препис от книжата е връчен на АС –Пазарджик на 20.1.2025г., на 12.2.2025г. е подаден отговор.

С определение от 9.9.2025г., съдът е приел, че изменението е допустимо, допуснал го е, като е прекратил производството и е изпратил делото на АССГ.

От ангажираните от ответника справки се установява, че за период от 1.1.2021г. до 13.5.2026г. при Административен съд – град Перник, има образувани две искови производства по чл.2вЗАДОВ. Пред СРС за същия период са налице 7 висящи дела по ЗОДОВ. Пред СГС са налице 18 висящи дела със страна - ищецът – искови и въззивни производства. Пред СОС е налице едно висящо производство по иск по ЗОДОВ. Пред АССГ са налице общо 88 висящи производства. Пред Административен съд – София област – 7 дела, пред Окръжен съд – Враца – 9 висящи дела. Пред АС – Враца - 75 висящи дела, пред АС – Кюстендил – 6 дела с предмет ЗОДОВ, пред АС- Монтана – 1 дело с предмет ЗОДОВ, пред АС – Пазарджик – 71 дела, пред АС – Пловдив – 3 дела с предмет ЗОДОВ При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

От заявените фактически обстоятелства в исковата молба се налага извод, че предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 2б ЗОДОВ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: че действията на ответника са нарушили правото му на ефективни правни средства за защита и справедлив процес, че вследствие на изложеното производството е било забавено, както и че в резултат на забавянето е претърпял болки и страдания. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, за които твърди, че изключват отговорността му.

В това отношение правният спор е концентриран относно това дали е налице забавяне при разглеждането и решаването на процесното дело, респективно, при положителен извод - чии действия и бездействия са довели до надхвърляне на разумния срок.

С нормата на чл. 2б ЗОДОВ е създаден национален компесаторен механизъм за бавно правосъдие, с който е предвидено вътрешноправно средство за защита на граждани и юридически лица от допуснато нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. По аргумент от чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ преценката дали дадено съдебно производство е разгледано и решено в рамките на разумния срок се извършва, като се вземе предвид общата продължителност и 3 предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Предмет на установяване при особеностите на всеки конкретен случай са какви процесуални действия са или не са били извършени своевременно от правозащитните органи по делото, които са засегнали права или законни интереси на пострадалия.

В настоящата хипотеза, след съвкупен анализ на доказателствения материал, се установява, че производството по гр. д. № №20948/2021г.. по описа на Районен съд – София е образувано на 14.04.2021г , като след допускане на уточнение на иска, е било изпратено по определение от 9.9.2025г по подсъдност на АССГ.

При това положение, може да се направи обоснован извод, че общата продължителност възлиза на 4 години и пет месеца.

Следва да се отчете, че този времеви отрязък е включена предвидената в чл. 329, ал.

1 ЗСВ съдебна ваканция с продължителност от 15 юли до 1 септември, в който период се предполага и ползването от съдията докладчик на полагаемия му се платен годишен отпуск,.

Доводите на ответната страна, че част от периода попада в рамките на въведените мерки заради епидемията Ковид, са неоснователни. За период от 13.3.2020г. , на която дата, с решение на Народното събрание, е обявено извънредно положение в Репубрика България, заради епидемията от „ковид“ заболяването, като с чл.3 от ЗМДВИПОРНС, е предвидено, че до отмяната му, спира теченето на процесуалните срокове. Срокът на решението е продължен с решение от 3.4.2020г., С приетия закон, в редакцията, с Държавен вестник бр.

44 от 13.05.2020 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, се уреждат мерките за ограничаване на разпространението на епидемията и преодоляване на последиците от нея, които ще се прилагат на територията на страната след отмяната на извънредното положение, т.е. след 13.05.2020 г., като със закона, всички права, които бяха предоставени на работодателите за срока на извънредното положение, се запазват и за срока на обявената в страната извънредна епидемична обстановка. За периода до 14.06.2020 г. без съгласието на служителите, работодателите имат правото да: 1. възлагат извършването на работа от разстояние и надомна работа; 2. преустановят работата на цялото предприятие, на отделна част от него или само на определени служители; 3. въведат непълно работно време по отношение на заетите лица, които работят при условията на пълно работно време; 4. предоставят ползването на платен годишен отпуск на служителите.