Решение № 2033 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2033 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100502514 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15603/27.09.2023 г., постановено по гр.д. № 72596/2021 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, ответникът Софийски университет „Св.

Климент Охридски”, е осъден да заплати на Х. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума в размер на 3 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на служители на ответника, свързани с удостоверяването, че ищцата успешно е завършила редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност английска филология, без да е издържала успешно държавния изпит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 17.12.2021г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над 3 000 лв. до 7 000 лв.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Х.

С. М., в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в тази част. Въззивникът -ищец, че в резултат на причинения деликт претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние /физическо и психическо/, чийто проявни форми били кожни обриви, безсъние, стрес, отчаяние, неадекватност и липса на желание за хранене. Навежда, че най- големият шок настъпил при 1 узнаване за промяната в оценката на държавния изпит, проведен на 10.09.2018 г., от „Добър 4“ на „Слаб 2“, като търпените неимуществени вреди ескалират след тази седмица и се търпят в продължение на една година, което било видно от представените абмулаторни листове за проведени прегледи при дерматолог в периода 10.10.2018 г. – 25.11.2019 г. и от събраните гласни доказателствени средства. Във въззивната жалба се поддържа, че в резултат на причинения деликт ищцата се отказала да завърши образованието си и да получи диплома по специалността „Английска филология“ в СУ, като загърбила положения труд и започнала обучение по същата специалност в Бургаския свободен университет. Твърди се, че ищцата претърпяла стрес, безпокойство, напрежение и притеснение в продължение на месеци, несигурност дали ще успее да завърши образованието си и да работи по специалността си, което обосновава справедлив размер на обезщетението от 7000 лв. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в цялост на предявения иск, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Софийски университет „Св. Климент Охридски”, с който жалбата се оспорва. Поддържа се, че ищцата не е успяла изобщо да докаже настъпване вреди в резултат на действия на служители на университета, като представените амбулаторни листове за болестни състояния са в резултат не на емоционален стрес, а са свързани със съвсем различни фактори – начин на хранене, контакт с други болни, наследствени фактори и др. Твърди се, че един от амбулаторните листове е от 10.10.2018 г. и е издаден 13 дни преди ищцата да разбере, че оценката й е „Слаб 2“, а не „Добър 4“. В отговора се твърди, че няма доказателства ищцата да е изпитвала страх и несигурност по отношение на това дали ще успее да завърши образованието си и да започне работа по специалността в продължение на година, като не било ясно кога е започнала обучението си в другия университет. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ищцата част.

Постъпила е и втора въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Софийски университет „Св. Климент Охридски” срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен. Поддържа се, че по делото не се доказала връзка между кожните проблеми на ищцата и действия на служители на университета, като два от абмулаторните листове били издадени преди ищцата да разбере, че оценката й е „Слаб 2“, а не „Добър 4“., респ. влошаването на здравословното й състояние няма как да е свързано с посоченото обстоятелство. Отделно се сочи, че всяко от посочените кожни заболявания може да се появи вследствие на различни фактори – заразни болести, прием на храни, съдържащи глутен, гъбични инфекции. В жалбата се сочи, че не е доказан нито един елемент от фактическия състав на иска и същият подлежи на отхвърляне, евентуално при доказване на основанието на претенцията се оспорва нейният размер. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.

2

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство Х. С. М., с който жалбата се оспорва.

Поддържа се, че по делото безспорно се доказало настъпили неимуществени вреди – влошаване на здравословно състояние, безсъние, стрес в резултат на извършени от служители на ответника деликт. Твърди се, че амбулаторните листове са издадени в рамките на периода, когато ищцата е разбрала за променената оценка и след това. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Не е спорно между страните, че през 2017 година ищцата е завършила семестриалното си обучение в СУ „Св. Климент Охридски“ във Факултета по класически и нови филологии, специалност „Английска филология“. От представения протокол от държавен изпит ОСК „Бакалавър“ от 07.09.2017 г., специалност Английска филология, е видно, че на ищцата е поставена оценка „слаб 2“. От представения протокол за писмен държавен изпит, специалност Английска филология от 09.07.2018 г., е видно, че на ищцата е поставена оценка „слаб 2“. От представения протокол за писмен държавен изпит, специалност Английска филология от 10.09.2018 г., е видно, че на ищцата е поставена оценка „слаб 2“. Същевременно било издадено от служител на ответника уверение № 171/17.09.2018г. за това, че Х. С. Р. с факултетен № 25956 е била записана през учебната 2016/2017г. в VIII семестър на IV курс по специалност английска филология и е с успех от семестриалните изпити 4,37 и с успех от държавен изпит 4,00. С молба вх. № 95-Х-25/13.11.2018г. до ректора на СУ, ищцата е посочила, че според онлайн системата на университета „СУСИ“, поставената й оценка от държавен изпит е „Добър 4“, 3 за което й било издадено удостоверение, но при повторна справка в системата установила, че оценката е променена от „Добър 4“ на „Слаб 2“; поискала е да й се предостави препис от протокола от проведения държавен изпит, за да установи каква е реалната оценка, която е вписана в него, както и да бъде разкрита писмената й работа.

Не е спорно между страните, че въз основа на издаденото й уверение № 171/17.09.2018г. от СУ ищцата е кандидатствала и е била приета да се обучава в УНСС по специалност „Маркетинг“ и „Рекламен мениджмънт“. Със заповед № 216/06.02.2019г. на ректора на УНСС ищцата била отписана от този университет, поради липса на придобита образователно- квалификационна степен „бакалавър“.

По делото е представено препис от решение № 12915/15.01.2020г. по гр.д. № 81613/2019г. по описа на СРС, влязло в сила на 18.02.2021г., с което СУ „Свети Климент Охридски”, с адрес гр. София, бул. „Цар Освободител” № 15 е осъден да заплати на Х. С. Р., ЕГН ********** от гр. Бургас, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 900 лева – обезщетение за имуществени вреди, сторени разходи за заплатена семестриална такса за обучение в Университет за национално и световно стопанство, вследствие виновно противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в издаване на Уверение № 171/17.09.2018 г., удостоверяващо, че ищцата е успешно завършила редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност английска филология, без да е издържала успешно държавния изпит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 31.12.2018 г. до окончателното изплащане.

Въззивният съд намира, че с посоченото влязло в сила решение със сила на пресъдено нещо е установено, че с издаването на Уверение № 171/17.09.2018 г. служител на ответника при изпълнение на възложена му от ответника работа виновно е извършил противоправно деяние, удостоверявайки, че ищцата е завършила образованието с успех от държавен изпит 4,00 при положение, че поставената й оценка е била „Слаб 2“, в резултат на което на ищцата са причинени имуществени вреди в размер от 900 лв. - сторени разходи за заплатена семестриална такса за обучение в Университет за национално и световно стопанство. Източник на СПН е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното 4 решение, като СПН се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на СПН не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези (правопораждащ факт, съдържание, носители). В този смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със СПН, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за пререшаемост (чл. 299 ГПК) е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Следва да се имат предвид и разясненията в мотивите по т. 5 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които идентичност в предмета на делата, е налице не само при пълно субективно и обективно тъждество, но и когато са разрешени по различен начин правни 5 въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В този случай, предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив./ т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, решение №49/14.04.2011г. по т.д.№561/ 2010 г., I т.о., решение