Решение № 4647 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4647 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110210109 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Д. А. Г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз521 от 05.06.2025г., издадена от С. Т. К. - полицай при 04 РУ - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в помещение за временно задържане на 04 РУ – СДВР във връзка с чл.354а от НК, тъй като лицето държи в себе си наркотични вещества.

Жалбата на Д. А. Г. е подадена от адв. С.. В жалбата се твърди, че процесната Заповед е незаконосъобразна, постановена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административно – производствените правила, в противоречие с материално – правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Претендира се за нарушение на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.5, т.2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която задължава компетентните власти незабавно да съобщят на арестуваното лице на разбираем за него език основанията за задържането му.

Отбелязаното в Заповедта фактическо основание за задържането не било достатъчно, за да се запознае жалбоподателя с основанията за задържането си. Не било посочено какво и колко наркотично вещество е държал Г.. Спрямо него не било повдигнато обвинение или образувано досъдебно производство за държане на наркотично вещество. Според жалбоподателя при задържане поради данни за извършено престъпление в Заповедта за задържане следвало да се посочи съответната норма от НК, както и фактическите обстоятелства, въз основа на които е достигнато до предположение за авторството на 1 престъплението (чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР). При липса на някой от тези елементи се счита, че има съществено нарушение на чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.5 от ЕКПЧ, което е основание за отмяна на Заповедта. В тази връзка се твърди, че Г. бил лишен от правото да упражни ефективно правото си на защита. На следващо място в жалбата се посочва, че конкретно наложената принудителна мярка не е съобразена с целта на закона, нито е съразмерна.

Изтъква се, че самоличността на Г. е установена, със задържането му не е предотвратено или преустановено извършване на престъпление, не е имало и данни за опасност от укриване. В Заповедта било записано, че има данни за престъпление по чл.354а от НК, но нямало данни да са намерени наркотични вещества – предадени или иззети от Г.. В Заповедта не се посочвали каквито и да било действия на жалбоподателя, обосноваващи необходимост от налагане на принудителна административна мярка спрямо лицето. Съмнението за извършено престъпление не е абсолютна предпоставка за ограничаване на свободата. Наложената принудителна административна мярка задържане до 24 часа не е съразмерна и е в нарушение на чл.6 от АПК. Претендира се и за несъразмерност с целта на закона и се иска отмяна на процесната Заповед. Моли се и за присъждане на направените разноски по делото на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата.

Жалбата е била подадена директно в СРС под № 212954 от 17.06.2025г. С Разпореждане на Зам. Председателя на СРС и Ръководител на Наказателно отделение от 17.06.2025г. е изискана преписката от органа, издал Заповедта. С писмо вх. № 236838 от 07.07.2025г. от 04 РУ - СДВР е изпратена в СРС преписката по случая. На 11.07.2025г. е било образувано настоящото адм. дело № 10109/2025г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

В Разпореждане № 8796 от 11.07.2025г. и Разпореждане № 9069 от 18.07.2025г. този съдия – докладчик е изложил мотиви за разглеждане на делото по общите правила на чл.145178 от АПК.

Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 06.08.2025г. жалбоподателят Д. Г. и адв. С. не се явяват лично. В съдебно заседание пред СРС на 30.09.2025г. жалбоподателят Г. отново не се явява лично, но се представлява от неговия защитник - адв. С.. Тя заявява, че поддържа жалбата, а по време на съдебните прения пред СРС пледира за отмяна на Заповедта за задържане. Твърди, че в обжалвания акт липсват конкретни причини, които да обосновават необходимостта от задържане на жалбоподателя. Поради това Заповедта се явявала необоснована. Преповтарят се и доводите от жалбата, че Заповедта не съответствала на целта на ЗМВР, нито била съразмерна на наложената принудителна административна мярка. Изтъква се, че спрямо Г. не било повдигнато обвинение и дори делото било изпратено за прекратяване поради малкото количество наркотично вещество, намиращо се в изпушен фас. Претендират се и разноски за защитата на жалбоподателя – на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, вр. чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, където е определен минимум от 750 лева.

Ответникът – полицейски орган - С. Т. К. – полицай при 04 РУ - СДВР не се явява лично пред съда в съдебните заседания на 06.08.2025г. и 30.09.2025г., но се представлява от юрк. *** в съдебното заседание на 30.09.2025г., когато тя заявява, че оспорва жалбата. По 2 време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав юрк. *** пледира за отхвърляне на жалбата. Според нея Заповедта за задържане е законосъобразна, като подробни съображения за това са изложени в писмени бележки от юрк. ***. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Тъй като поисканият адвокатски хонорар не е над минималния размер, юрк. *** не поддържа възражението за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение от писмените бележки.

В писмените бележки на юрк. *** се посочва, че жалбата е неоснователна. При издаването на Заповедта административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност по силата на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) – чл.72, ал.1 от ЗМВР. Посочва се, че е предоставена възможност на полицейския орган при преценка за законосъобразност да задържи лицето, за което има данни за извършено престъпление. Твърди се, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган – полицейски орган, на когото изрично, по силата на чл.72 от ЗМВР, е предоставено правото да издава Заповеди за задържане при съблюдаване на визираните в нормата на посочения член предпоставки. Претендира се и за спазване на изискванията на чл.59 от АПК за задължителната форма на административния акт, както и на задължителните раквизити по чл.74 от ЗМВР. Позовавайки се на книгата за задържани лица, пълномощникът на полицейския орган заявява, че Г. е освободен във видимо добро съС.ие и без оплаквания.

Посочва се, че придържането към законовите изисквания при налагането на принудителната мярка в пълна степен е спомогнало за защита на правата на задържания и не е допусната злоупотреба с целите по чл.74 от ЗМВР. Според пълномощника на полицейския орган в Заповедта са отразени фактическите и правните основания за издаването на акта, като фактическите основания могат да се изведат и от административната преписка. Твърди се, че „данни за извършено престъпление” по ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл.207 от НПК имат различно съдържание и в тази връзка се цитира Решение № 407 по адм. дело № 8118/2017г. по описа на АССГ, 38 състав. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да има достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При прилагането на принудителната мярка задържане по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, като те може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се предположи, че лицето е съпричастно към извършване на престъпление. За това за полицейския орган е достатъчно само предположение за извършено престъпление данни, които биха убедили един безпристрастен страничен наблюдател, че задържаният може да е извършил престъплението. Твърди се, че полицейският служител, извършил процесното задържане е имал задължение да реагира адекватно при откриване на данни за извършено престъпление. Преценката дали тези данни ще отговарят в качествено и количествено отношение на състава на престъпление по НК се прави на по-късен етап и то не от полицейския орган, постановил задържането, а от разследващите органи. Заявява се, че оспорената Заповед е издадена в съответствие с основните принципи и дейности на МВР, прогласени в чл.3 и чл.6 от ЗМВР. Вярно е, че органът, издал административния акт, във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които го мотивират да издаде процесната 3

Заповед за задържане, но е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания да се съдържат в друг документ – част от административната преписка, който предхожда издаването на акта. В тази връзка се цитира Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК и се твърди, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на издаване на процесната Заповед са съществували достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя. Фактическата обстановка била описана подробно в материалите по досъдебно производство № 228 ЗМК – 1013/04.06.2025г. по описа на 04 РУ – СДВР. Поради това се приема, че задържането било мотивирано с извършената от полицейските органи проверка за наличие на престъпление по чл.354а от НК. По силата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За да бъде приложена тази норма е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено именно от задържаното лице. Посочва се, че понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207 от НПК имат различно съдържание. За да се образува досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосновават основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагане на мярката „задържане за 24 часа“ по реда на чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, като те може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство и все пак да се явяват достатъчни с цел задържане на лице, съпричастно към дадено престъпление. Като фактическо основание за задържането на лицето в Заповедта е посочен чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като е имало данни за притежание на наркотични вещества, съставляващо престъпление по чл.354а от НК. Според юрк. *** процесното задържане било необходимо и съразмерно на преследваната цел, а именно да се извършат процесуално – следствени действия разпит на Г., след което лицето е било освободено. Твърди се, че не е нарушен принципът на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК и че не са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като налагането на мярката „задържане за срок от 24 часа” е оправдано предвид наличието на конкретни данни, че задържането е извършено в защита на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Наличието на такава цел на задържането – обосновано подозрение по чл.5, §1, подточка „с” от Европейската конвенция за правата на човека – не зависи от нейното постигане и не изисква полицията да е получила достатъчно доказателства за повдигане на обвинения в момента на ареста или по време на задържането на жалбоподателя. Изискването на чл.5, §1, подточка „с” от Европейската конвенция за правата на човека е подозрението да е обосновано и разумно, т.е. основано на конкретни факти и относими към конкретното подозрение за извършено престъпление, а целта на задържането е обоснована с разпореденото с актовете на разследващия полицай и прокурора. Приема се, че процесното задържане е необходимо и съразмерно на преследваната цел - извършване на процесуално-следствени действия, съществувало е разумно и обосновано подозрение, свързано с конкретни действия на жалбоподателя, изразяващи се в притежание на наркотични вещества и съставляващи престъпление по чл.354а от НК. Поради това се иска 4 съдът да остави жалбата на Г. без уважение и да потвърди изцяло обжалваната Заповед за задържане. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнагражение. Същевременно се прави и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.