Решение № 1135 от 17.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100512000 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20101965 от 21.04.2021 г. СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 22229/2020 г. е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1,т.1 КТ уволнението на Д. Н. П., извършено със заповед № 248/10.04.2020 г. на „С.“ ЕООД; възстановил е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Д. Н. П. на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър проучване на пазари/мениджър бизнес развитие“ при „С.“ ЕООД и е осъдил дружеството да заплати на Д. Н. П. сумата от 4 590,17 лв. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ като обезщетение за по-ниско платена работа при нов работодател поради уволнението и за периода 10.04.2015 г.-16.05.2020 г. със законната лихва от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане и е постановил на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за сумата от 4 590,17 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника-„С.“ ЕООД.Въззивникът твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е 1 небосновано.Излага доводи, че уволнението на ищцата е законосъобразно, и че необосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 КТ, тъй като това основание е приложимо тогава, когато има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно.Поддържа, че обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, външни за страните по трудовия договор, и че в случая обявеното с решение на 44-то НС извънредно положение в страната и издадените въз основа на него заповеди на министъра на здравеопазването, предвиждащи като противоепидемични мерки въвеждането на контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове, забрана за събирания на закрито, спазване на физическа дистанция, носене на защитни маски за лице, хигиена на ръцете, редовно проветряване и дезинфекция представлява такава нова обстановка, дължаща се на външни причини, която обективно пречи на изпълнението на трудовия договор, тъй като поставя в невъзможност за срока на действие на тази мярка работодателят реално да изпълни задължението си да предостави на служителя работата, във връзка с която той може да престира работната си сила, без да застраши живота и здравето му.Твърди, че първоинстанционният съд е пренебрегнал задълженията на лицето, свързани с пътувания и провеждане на срещи, и че невъзможността за реализирането им не е въпрос на лична преценка, а е резултат от въведените мерки и би било безотговорно работодателят да изпраща бременна служителка да провежда физически срещи с клиенти, да води преговори и да пътува в условията на пандемия, без да може да се спази изискването за социална дистанция и изолираност.Излага твърдения, че трудовата дейност на ищцата е свързана с разработването на пазара, контактуване с потенциални клиенти и поддържане на отношенията с вече съществуващите клиенти, която се изпълнява чрез провеждане на регулярни и извънредни срещи с клиентите и потенциалните такива, контактуване с администрации, изпълнители и подизпълнители на проекти, т.е. дейността й се изпълнява извън офиса на дружеството, което в условията на COVID-19 не е уместно предвид обстоятелството, че към този момент служителката е била бременна и е била в рискова група.Неправилно съдът е присъдил и обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, тъй като ищцата е получила предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на 2

10.04.2020 г., като в заповедта е посочено, че влиза в сила незабавно и на лицето е изплатено обезщетение по чл.220 КТ.Поддържа становище, че не са били налице предпоставки за допускане на предварително изпълнение, тъй като обезщетението не е такова за работа по смисъла на чл.242, ал.1 КТ, същото не е заместваща парична компенсация за работа и не обезпечава ежедневните нужди на лицето.Твърди, че възнаграждението на ищцата на новата позиция е над средната работна заплата за страната и допуснатото предварително изпълнение е незаконосъобразно.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е относима към предмета на спора, тъй като отразява каква значителна част от трудовите задължения на ищцата са свързани с провеждането на неформалните срещи с партньори и потенциални клиенти извън офиса, нито е допуснал поисканите гласни доказателства.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответницата по въззивната жалба- Д. Н. П. оспорва същата.Твърди, че не е възникнало ново обстоятелство, което обективно да препятства изпълнението на дейността на служителката, а целенасочени действия за уволнението й, тъй като тя е отстранена от работа след обявен престой, и то един месец преди излизането й в отпуск по майчинство при положение, че е имала да ползва 25 дни платен отпуск и един месец неплатен отпуск, след което да излезе в 45-дневен болничен преди раждане.Поддържа становище, че рискът за здравето не е обективна невъзможност.Оспорва доводите за недължимост на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, като излага твърдения, че работодателят не е представил доказателства за платено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ.Твърди, че заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е неотносимо към предмета на спора, тъй като отчетените разходи от ищцата във връзка с дейността се отнасят за минали периоди, и че съдът е обсъдил в съответствие с чл.12 ГПК относимите към правния спор доказателства.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, 3 т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ.Ищцата- Д. Н. П. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника за длъжността „мениджър проучване на пазари/мениджър бизнес развитие“.Съгласно чл.1, ал.1 от анекс от 22.07.2016 г. към трудов договор от 22.07.2016 г. е договорено дейността й да се извършва от разстояние, а работата й в помещенията на работодателя да е в рамките на пет работни дни в месеца.Твърди, че е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовия договор и е получавала бонуси, не е наказвана, но след като е съобщила на работодателя си, че е бременна, отношението към нея се е променило.Твърди, че без да са налице причини, й е връчена заповед за престой, а след това-за ползване на платен отпуск.Веднага след изтичане на отпуската й е връчено предизвестие от 10.04.2020 г. за прекратяване на трудовия договор, като срокът му не е бил спазен и със заповед № 248/10.04.2020 г. трудовият й договор е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ.Ищцата твърди, че уволнението й е незаконно, тъй като липсват данни за издателя й, подписана е от пълномощник, без да е посочено кого представлява упълномощеното лице, с какъв документ и за какъв период е упълномощено и с какви правомощия.Поддържа становище, че изложените в заповедта мотиви сочат на друго основание за уволнение.Твърди,че с посочените в заповедта заповеди на министъра на здравеопазването не се забранява дейността на дружеството, а се препоръчва дистанционна форма на работа.Твърди, че е изпълнявала дейността си по трудовия договор извън помещенията на работодателя съгласно цитирания анекс, и че въведената дистанционна форма на работа не е нововъзникнало обективно обстоятелство, което създава пречки за изпълнение на трудовите й задължения.Твърди, че работодателят не е разполагал с компетентно медицинско становище дали бременността й е пречка да кара кола, до подготвя електронни документи, да отправя оферти към потенциални клиенти и да контактува с тях по телефона, по електронен път или лично при спазване на въведените изисквания с цитираните заповеди на МЗ, и че през предшестващите 7 месеца е изпълнявала задълженията си по трудовия договор предимно дистанционно.Излага доводи, че работодателят е искал да прекрати трудовия й договор поради бременността й преди да възникне епидемиологичната обстановка, тъй като е обявил престой, въпреки че не е била отпаднала нуждата от изпълнение на задълженията й и я е принудил да ползва цялата си отпуска, като през този период пред доведените 4 от нея клиенти се е твърдяло, че тя е в отпуск по майчинство и задачите й ще се извършват от друг служител.След уволнението ищцата е сключила нов трудов договор с трудово възнаграждение в размер на 3 000 лв. месечно и е претърпяла вреди от разликата между трудовото възнаграждение, което би получила при ответното дружество и трудовото възнаграждение при новия работодател.Моли съда постанови решение, с което да признае уволнението й, извършено със заповед № 248/10.04.2020 г. за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 4 590,17 лв. за времето, през което се е наложило да заеме по-нископлатена работа поради незаконното уволнение10.04.2020 г.-16.05.2020 г. със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба.

Видно от представените писмени доказателства-трудов договор от 22.07.2016 г. и анекс от 19.12.2016 г. страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „мениджър проучване на пазари/мениджър бизнес развитие“ с основно трудово възнаграждение от 7 002 лв.Съгласно чл.1, ал.1 от анекс от 19.12.2016 г. към трудов договор от 22.07.2016 г. служителят ще извършва работата си извън помещенията на работодателя/от разстояние или в помещенията на работодателя.Служителят ще може да извършва работа от разстояние, като осигурява в дома си или в определено от него друго помещение извън предприятието на работодателя определено пространство за работа /ал.2/.Страните са се договорили, че служителят ще работа в помещението на работодателя най-малко 5 работни дни в рамките на един календарен месец.За всеки отделен месец страните се уговарят чрез изготвянето на график, подписан от двете страни за работните дни, в които служителят ще работи в помещенията на работодателя и работните дни, през които ще работи от разстояние /ал.4/.

Видно от представената длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 22.07.2016 г., основната роля на заемащия длъжността „мениджър проучване на пазари“ е да проучва нови и съществуващи клиенти чрез създаване на контакти, рекламни телефонни обаждания, реклама или други средства за генериране на интерес от страна на потенциални клиенти.Сред задълженията на служителя са: да планира убедителни подходи и стъпки, които ще убедят потенциалните клиенти от ИТ, ИТО, БПО и ТЕЛКО да правят бизнес с компанията; да разработва създаването на контакти с нови 5 клиенти, да поставя цели за продажбите и да предоставя подкрепа, която постепенно ще подобри връзката; да развива и запазва съществуващите акаунти чрез представяне на нови решения и услуги за клиентите; да преговаря, общува и финансира сделки с потенциални и съществуващи клиенти; да идентифицира възможности за кампании, услуги и канали за разпространение, които ще доведат до увеличаване на продажбите; да работи с екипа за разработване на предложения /продажби и аутсорсинг услуги, които отговарят на нуждите, потребностите и целите на клиента.

Със заповед от 11.02.2020 г. управителят на „С.“ ЕООД е наредил преустановяване на изпълнението на функциите и задълженията от страна на Д. Н. П. с първоначален период на престой от 5 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта.