Решение № 1070 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20231100900992 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.405 КЗ.

В исковата си молба ищецът „П.С.Б." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, общ. Сандански, обл. Благоевград, ул.

****, твърди, че има, качество на лизингополучател/ползвател на лек автомобил марка БМВ Х5 X Драйв 40И, бензин, с № на рама №№ WBACR610X09G87083, № двигател 17036352, G5X GR61 IAF7090E, с дата на първоначална регистрация 09.06.2021Г., цвят черен, с per. № СВ **** СН.

Ищецът твърди, че е страна, като застраховащ, по договор за застраховка „Каско и злополука" № 0307X0018866, сключен на 09.06.2021Г., в 16,29 часа, със срок до 10.06.2022г., 23,59 часа; с период на застрахователното покритие от ll.06.21r., 0,00 часа до 10.06.22r., 23,59 часа.

Съгласно договореностите, ищецът, в качеството си на застраховащ и ползвател/лизингополучател е застраховал описаното МПС, собственост на „Уникредит лизинг" ЕАД, а ответникът ЗАД „А." АД, срещу платена премия, се е задължил да осигури застрахователно покрие за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, съгласно Общи условия /ОУ/ за застраховка Каско на МПС и при уговорени условия, а именно: за срок от една година, при покрити рискове - действителна стойност и застрахователна сума, застрахователна премия. Начинът на обезщетение се осигурява по експертна оценка на застрахователя или възстановяване в доверен сервиз /фактури от друг сервиз/ или възстановяване в официален сервиз /фактури от официален сервиз/. Застрахователното покритие се предоставя без изискване за оглед на МПС.

1

Покритите застрахователни рискове, съгласно Общите условия са: пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от рискове, групирани в клаузите по т. 3 - 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, сред които „авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети ...от препятствия по пътното платно като земни , скални маси и други...".

Ищецът твърди, че на 25.09.2021Г., в 2,30 часа, в община Сандански, на път ВЛГ1236, с. Склаве - с.Любовка/ с.Ласкарево/ с. Джигурово, описаният автомобил е претърпял ПТП, без наличие на други участници. Съставен е протокол за ПТП №1580243/25.09.21г. Водачът на застрахованото МПС е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест - Дрегер 7510, като уредът е отчел „0" промила алкохол в кръвта на водача. На водача е съставен АУАН № 476270/25.09.2021г. и е издадено НП № 21-0339001058/07.10.2021Г., за това, че при движение с несъобразена скорост с конкретните пътни условия, а именно лява крива, е загубил контрол над автомобила, завъртял се е и е излязъл в дясно от пътя, като се е блъснал в скат и е реализирал ПТП. Нарушението е по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

Наказателното постановление /НП/ не е обжалвано от водача и влязло в законна сила. Събитието е непредвидимо и случайно, т.е. реализирано е извън възможностите на водача да го преодолее. Фактът и механизмът на настъпване на застрахователно събитие /ПТП/ не са тези, описани в протокола за ПТП, нито тези по АУАН и НП, а коренно различни - макар скоростта на движение на автомобила да е била съобразена с ограничението в района, опасността, която е наложила отклонението на автомобила от пътната настилка е извънредна - огромна дупка в сферата на завоя, която се е наложило водачът да заобиколи и откъснати от ската, попаднали върху настилката камъни. За възникналото застрахователно събитие, в ЗАД „А." е образувана преписка по ликвидационна щета № 24221030100190/21г., извършен е оглед на автомобила и е изготвен опис на причинените вреди. Извършено е разчитане на електронните модули на автомобила, при което е установено, че посочените в протокола за ПТП дата и час на ПТП съвпадат със съответните системни записи. Пред застрахователя е депозирана претенция за заплащане на обезщетение за действителните вреди причинени на застрахованото МПС, но с писмо изх. № 100-1164/02.05.23г., ответникът е отказал обезщетението като се е позовал на т. 14.5 от ОУ за застраховка „Каско", които представляват неразделна част от сключения договор и съгласно които не се покриват вреди на застрахованото МПС, причинени от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо лице или водача на МПС, както и на т. 50.2 и т. 50.3, според която застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС грижата на добър стопанин и предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на автомобила от вреди.

Застрахователят се е позовал на протокола за ПТП, според който вредите 2 по застрахованото МПС са настьпили, поради загуба на контрол върху автомобила, вследствие на движение със значително превишена скорост. Тези действия застрахователят е квалифицирал като „груба небрежност и неполагане на минимална дължима грижа за опазване на застрахованото имущество.

С възражение от 19.11.2021Г., мотивите на застрахователя не са приети от застраховащото и ползващо лице. Посочено е във възражението, че не е налице груба небрежност, тъй като липсват доказателства за превишаване на скоростта, както сочи застрахователя. Несъобразената скорост не представлява непременно превишена такава, а в АУАН и протокол няма данни за нарушаване на ограниченията на скоростта. С НП също не е наложено наказание за превишаване на скоростта на движение.

С предходно писмо изх. № 100-5628/09.12.21г., ответникът е оправдал отказа си с разчитане на електронните системи на автомобила, при което е установено изключване на електростабилизиращия контрол и другите антиблокиращи системи, максимален натиск на газта, дрифтинг и отново е квалифицирал действията на водача като умишлени или извършени с груба небрежност.

За саниране на щетите по автомобила, ищецът е използвал услугите на оторизиран сервиз на „М Кар София" ЕООД. Заплатил е стойността на ремонта по издадени фактури както следва:

-по фактура № 1000024165/03.11.21г. /за аванс/ в размер на 7238,38лв. без ДДС;

-по фактура № 1000024409/09.11.21г. - /за авточасти/ - общо в размер на 0 лв., тъй като е приспаднат аванса от предходната фактура;

-по фактура № 1000024619/17.11.21Г. /за аванс/ -общо 22179,83 лв. без ДДС;

-по фактура 1000027491/05.04.22г. /авточасти, мех.работа и др./ - общо в размер на 32391,24 лв., без ДДС, като от фактурата, след приспадане на авансовото плащане от 17.ll.21r., е заплатена сумата от 10 211,41лв.;

-по фактура № 1000027475/05.04.22г./за ст.инспекция и др./ - общо в размер на 1148,97лв., без ДДС.

Общата стойност на осъществения ремонт на МПС е сума в размер на 48 934,33 с ДДС /четиридесет и осем хиляди деветстотин тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, които ищецът е разходвал.

Ищецът твърди, че е "Застраховащ" по смисъла на пар. 2 от ДР на КЗ.

Ответникът е застраховател и изпълнител на обезщетение за щета при неговото възникване.

Процесното ПТП е реализирано със застрахования автомобил в срока на действие на застрахователна полица „Каско".

Съгласно чл. 405. ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ.

3

Позовавайки се на действащата норативна уредба и легалните дефиниции на понятиятя азстрахователен рисс, застрахователно събитие и вреа, на база изложените обстоятелства, ищецът обосновава теза, че отказът на застрахователя да заплати обезщетение се явява неправомерен Поради следните аргументи:

На първо място, в конкретния случай, настъпилото застрахователно събитие не е изключено като риск от договора и Общите условия, юридическите лица / каквото е застраховащият / не формират вина по смисъла на наказателното право, а в гражданското право същата следва да се преценява с оглед действията на лицата, които го представляват или са редовно упълномощени, вкл. служители, при и по повод изпълнение на възложеното им. т.е., ако се приеме, че поведението на водача на МПС, има рефлектиращо значение за поведение на самия застраховащ, в отношение към визираните в т. 14 от ОУ изключения от рисковете, следва да се установи умишлено или при груба небрежност е извършено ПТП от водача или не.

Трябва да се установи и дали ПТП е в причинно - следствена връзка с експлоатацията на превозното средство.

Доколкото, в становищата, дадени от ответника в извънсъдебната кореспонденция, претенцията на ищеца се оспорва на две основания: 1/ наличие на изключен риск,п о смисъла на т. 14,5 от Общите условия, според която разпоредба застраховката не покрива щети, причинени от или вследствие на груба небрежност на застрахования, вкл. на негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, от чиито действия е предизвикано застрахователното събитие; 2/ неизпълнение на задължения на застрахования, чрез управлявалото МПС трето лице, визирани в т.50.2 и 50.3 от Общите условия - да пази и ползва с грижата на добър стопанин застрахованото МПС...да предприема всички предохранителни мерки за предпазване на автомобила, отново обосновавайки форма на вината - „груба небрежност,,, за което неизпълнение застрахователят има правото да откаже застрахователното обезщетение, съгласно т. 14 от ОУ, предпоставя се коментар на следното.

Правилната техническа експлоатация на МПС предпоставя осьществяване на постоянен контрол върху МПС по време на движението му.

При форсмажор или обективна невъзможност за контрол умишленият характер на събитието се опровергава.

Освен това, гражданското право познава две форми на вина - умисъл и небрежност и за разлика от наказателното право, българският граждански закон, при общия модел за поведение, не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с не полагане на дължимата грижа от страна на длъжника. в задължителната практика на вкс по сходни казуси са дефинирани случаите, в които се приема, че е налице груба небрежност /решение № 184 от 24.02.2014 г. на ВКС по т.д. № 3092/2014 г., II 4 т.о., ТК; решение № 348/11.10.2011Г. по гр.д. № 387/2010Г. на ВКС, ГК, IV г.о../ Съобразно цитираните решения небрежността се определя като несъзнавано не предоставяне от длъжника на дължимото надлежно изпълнение, не полагане на грижата, която се дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. в застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тьй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно.

Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност, но в теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несьзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в не полагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, не полагане на значително по-елементарна степен на загриженост. в разглеждания случай, водачът е шофирал със съобразена скорост, ПТП, в конкретния пътен участък е настъпило след подхлъзване на колата на мокра настилка, при наличието и на непредвидима неравност на пътя, както и за избягване на насрещен сблъсък. Не се установява водачът да е шофирал след употреба на алкохол или да е извършил други действия на пътя, които биха могли да се окачествят като причина за настъпване на ПТП независимо от външните фактори.