Решение № 12262 от 21.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12262 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110128972 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Д. Р. Д. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:

826,56 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане, 100,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2019 г. до 10.05.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 37,59 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 6,56 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 10.05.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 26421/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.05.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата Д. Р. Д., в качеството й на собственик/ползвател на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил 1 до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Д. Д., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 826,56 лева – главница за доставена топлинна енергия; 100,87 лева - лихва за забава за периода от 15.08.2019 г. до 10.05.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия;

37,59 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 6,56 лева - лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 10.05.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 26421/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор назначеният по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител на ответницата – адв. П. П. оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Намира исковата молба за нередовна, тъй като ищцовото дружество не е конкретизирало в достатъчна степен от сумите по кои конкретно фактури и по какъв начин е формирана процесната главница в размер от 826,56 лева. Липсват доказателства относно дължимостта на сумите за дялово разпределение на топлинна енергия. Намира за неотносими спрямо процесния период приложените към исковата молба протоколи от 30.01.2008 г. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

В депозирано по делото писмено изложение, като приложение към молба от 20.03.2024 г. подпомагащата страна излага твърдения, че разпределението на топлинна енергия в сградата в режим на ЕС, където се намира и процесният имот, се извършва по система за дялово разпределение съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че през процесния период към абонатната станция на адрес: [адрес] има топлоподаване само за отопление. По избор на клиентите на топлинна енергия в сградата в режим на ЕС, месечните суми за отопление за период от 12 месеца се определят по действащите през периода цени, след което се извършва годишно изравняване на действително потребеното количество с начисленото такова. Излага се, че по време на исковия период вътрешната инсталация на имота включва два топлинни разпределители на двата радиатора, присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация. Поддържа се, че абонатът е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството, отдадено от сградната инсталация, определено по емпиричен път и на количеството топлинна енергия, потребено от отоплителните тела. В случая за съответните подпериоди, включени в процесния, делът за отопление на имота е изчислени служебно поради неосигурен достъп за отчет до жилището на определените за това дати за отчет. В заключение се изразява становище, че разходът на топлинна енергия в имота през процесния период е определен при спазване на относимите нормативни изисквания за това.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответницата на вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, при събрани и отразени данни, с вписване на техния източник, че адресатът – длъжник не живее на посочения и регистриран адрес и жилището е необитаемо, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена за дяловото й разпределение предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответницата (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Изясни се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответницата оспорва исковете като неоснователни, което обуславя проверката на съда относно наличието 3 на първата и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания – съществуващо между страните правоотношение, обосновано от притежавани от ответницата права върху имота.

Това правнорелевантно обстоятелство следва от събраните по делото писмени доказателства, които сочат, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2013 г., обективиран в Нотариален акт № 81, том II, рег. № 2569, нот. дело № 269/2013 г. по описа на нотариус Й.Л. с рег. № *** на НК и с район на действие СРС, третите за процеса лица М.С.Г., Г.Д.Т. и Е.Д.К., от една страна, в качеството си на продавачи, подават на Д. Р. Д. – ответницата по делото, от друга страна, в качеството й на купувач, а същата е съгласна и купува, следния съсобствен на прехвърлителите недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в [адрес] (три), ет. 5 със застроена площ от 42,04 кв. м., състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, заедно с избено помещение № 13 с полезна площ от 3,44 кв. м. с 0,366 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. В нотариалния акт е удостоверено, че сред представените документи при съставянето му, установяващи правото на собственост върху имота, са и : договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 24.09.1990 от Общински народен съвет „Подуяне“, гр. София, удостоверение за гр. брак от 14.08.1996 г. и препис-извлечение от акт за смърт на лицето Делчо Генков.